Въпросите на нашия читател и въобще темата за сексуалните проблеми при мъже над 50-55 години обсъждаме заедно с един от най-добрите специалисти в тази област – доц. д-р Румен Бостанджиев – сексолог-психотерапевт с тридесетгодишен терапевтичен, преподавателски и изследователски опит в сексологията.- Д-р Бостанджиев, какви са основните причини за еректилни нарушения при мъже над 50-55-годишна възраст?
- За всеки зрял мъж е ясно, че членът, за разлика от другите ни крайници, не се подчинява на директните усилия на волята ни. По тази причина малцина са тези, които могат да командват мъжкото си достойнство като послушно куче, което по заповед на спопанина си става и сяда. Независимо от тази очевидна баналност, ежедневно се срещам с хора, които водят в кабинета ми «непослушния си любимец» с молба да се научат как да го дресират. Обичайно разговорът започва с оплакване от «еректилна дисфункция» - термин, към който вече имам алергия. Когато чуем думата «дисфункция», веднага я асоциираме с болестни отклонения от нормалното телесно функциониране. През последните шестнадесет години обаче с клишето «еректилна дисфункция» бяха дамгосани всички неволни капризи на члена, разминаващи се с амбициите и емоционалната неграмотност на притежателите му. Правя тази уговорка, тъй като «еректилните нарушения», както и «еректилната дисфункция», в огромната си част са естествена част от живота на всеки нормален и здрав мъж. Става дума за неприятните моменти, когато очакванията и претенциите ни за «перфектна сексуална изява» се разминават с реалността, но причината за това не е в организма ни, а в обстоятелствата, които компрометират еротичното преживяване. Тези обстоятелства не са свързани директно с възрастта и няма никаква причина мъжете над 55 да се поставят в някаква специална «рискова група». За да сме напълно коректни, следва да изясним, че диагнозата еректилна дисфункция е оправдана в изключително малка част от случаите на проблемна ерекция. Тези случаи ясно могат да се разграничат по това, че при тях способността на члена да еректира се губи постепенно и трайно в резултат на болестни съдови, ендокринни или неврологични увреждания. Характерното за еректилната дисфункция е тоталната загуба на каквато и да е ерекция, съчетана с безспорни медицински доказателства за конкретни болестни увреждания.
Най-честите
причини за трайна загуба на ерекцията
са тежките съдови нарушения, свързани с образуване на плаки и загуба на еластичността на пенисните артерии. Следват уврежданията, които настъпват като усложнения от нелекувания диабет. На трето място са страничните и нежелани ефекти на някои често използвани в психиатричната и кардиологичната практика медикаменти. В тези случаи ерекцията се блокира по време на приема на медикаментите и обикновено се възстановява с прекратяване на приема им. Ендокринните заболявания са сравнително рядка причина за трайна загуба на ерекция, затова масовото насочване за безсмислени лабораторни изследвания на хормоните, без ясни индикации за това, е неоправдано.
- Възможно ли е психичният момент да пречи на ерекцията?
- В ежедневния си лаичен език непрекъснато използваме куп неясни фрази, с които означаваме връзката между преживяванията ни и процесите в тялото. За съжаление, думи от рода на «всичко е на психична или нервна почва», причината е «психогенна», всичко е «от главата», отразяват твърде примитивна, механична представа за връзката между духа и тялото. Порочното в тази лексика е, че тя отразява медикалното мислене, което приема по подразбиране наличието на «болест» и свързва нейната «етиология и патогенеза» с различни «психогенни» фактори, които всъщност са проява на естествени емоционални реакции. За да се измъкнем от този капан на думите, достатъчно е да си обясним по простичък човешки начин това, което се случва. Тогава без усилия бихме разбрали защо един мъж не може да получи или губи ерекция, когато е в остър конфликт със сексуалната си партньорка, защо членът му не го слуша, когато
леглото се превръща в черна дъска,
на която те изпитват с готовност да те скъсат.
- Д-р Бостанджиев, какво бихте посъветвали мъже на такава възраст с подобни проблеми?
- Това, което категорично НЕ бих съветвал мъжете от всяка възраст, изненадани от капризите на члена, е:
1. Да следват ловките покани на комерсиално ориентирани колеги за всевъзможни «профилактични прегледи», целящи «ранна диагностика на еректилна дисфункция». Практиката показва, че колкото по-неподготвен и с малък опит е един лекар, толкова по-зловещи и нелепи диагнози е склонен да поставя.
2. Не бих препоръчал и бързата онлайн квалификация по сексология, предлагана от някои лаични сайтове, препечатващи на слука всевъзможни глупости. Сексуалната медицина не е нещо, което може да се усвои на принципа «научи се сам», а самолечението освен неефективно, би могло и да е опасно.
3. Ако членът не ви слуша, достатъчно е да изясните следните особености в поведението му, за да не попадате в ръцете на шарлатани, които ще ви лекуват от «еректилна дисфункция»:
• Ако получавате ерекция, но тя се губи при поставяне на презерватив, при започване на контакта или по време на сношението – вие не сте болни, а притеснени.
• Ако членът ви се е изправил и ви поздравява сутрин при събуждане поне веднъж в седмицата, може да сте напълно спокойни, че сексуалното ви здраве не ви е напуснало.
• Ако успешните и неуспешните контакти се редуват или «засечките» са само с една партньорка, или само при определени обстоятелства – потърсете промяна в преодоляване на проблемните обстоятелства, а не в лечението на члена.
• Ако сте объркан от противоречива информация, потърсете лична консултация със специалист в областта на сексологията.
Яна БОЯДЖИЕВА
