„Помага само постоянната, а не календарната вяра! Вяра само по време на Рождество и Великден, или само когато човек има сериозни проблеми, е календарна вяра!”.
Така твърди днешният ми събеседник Петър Вълков - доктор по психология (клинична психология); главен асистент по психология в Тракийския университет в Стара Загора. Член е на Дружеството на психолозите в България и на Българската християнска медицинска асоциация. Участвал в редица международни и национални конференции в своята медицинска и научна област. Автор на редица статии, посветени на семейните отношения, депресивните и тревожните разстройства. Д-р Вълков неведнъж е бил наш събеседник по много интересни и полезни теми в своята медицинска област. А днес ще се опитаме да покажем, че истинската вяра наистина лекува; че надеждата е по-силна от оптимизма и че любовта към Бог и към ближния намалява тревожността и подобрява настроението.
- Г-н Вълков, преди да преминем по същество, съвсем накратко ми се ще да ви попитам следното: научихме ли се ние, българите, да почитаме Рождество като същински християни? Какви са вашите наблюдения в това отношение?- За съжаление и изминалата вече година, както и всяка предишна, сме свидетели на едно и също: за много българи Рождество е заменено с Коледа (откъде се взема тази дума, никой точно не знае). Те предпочитат шопинг-молове пред църквите и заменят християнските символи с огромни плакати и реклами от типа на : „скандално ниски цени”, „колабиращо намаление” или „антикризисни цени за малък и голям джоб”. За такива хора празникът е сведен до това да заколят поредното невинно прасенце и да пазаруват масово, за да подготвят наистина изобилна трапеза. Дори превръщането на Рождество Христово в семеен празник измества вниманието от Рожденика върху събралите се роднини. Естествено, че няма нищо лошо в това на Рождество да се събере цялото семейство, стига те заедно да си спомнят истинската причина за празника – Раждането на Христос. За щастие има немалко сънародници, които знаят какво празнуват и почитат Рожденика Христос, като му благодарят, молят го за прошка и избягват всяко нещо, което Библията нарича „грях”.
- Да поговорим за това дали вярата има доказан лечебен ефект? Ние сме здравно издание и е важно нашите читатели да получат отговор на този въпрос.
- Лечебният ефект на вярата е доказан научно. Изследвания в Харвардската клиника и в Здравния научен център към Университета в Далас, Тексас, откриха, че броят на белите клетки нараства значително, когато пациентът живее с вяра. Едно проучване на 1144 лекари, специалисти по вътрешни болести, показва, че 85 на сто от тях смятат, че вярата в Бог помага на пациентите да оздравеят. Само един процент от запитаните са на противоположно мнение, а останалите 14% смятат, че вярата има както положителен, така и отрицателен ефект. Фройд, смятан за бащата на съвременната наука психология, казва: „Очакване, оцветено с надежда и вяра, е действена сила, която трябва да прилагаме при всички случаи на третиране и лечение”. Вярата в Бог не само лекува, но и спасява хората от греховете им. При пациенти с депресия често наблюдавам огромно чувство за вина. Това е често срещан симптом при този тип разстройства. Вярата в Бог, покаянието от греховете оказва терапевтично въздействие и пациентите получават онази вътрешна свобода и мир, чието търсене до голяма степен е станало причина да се обърнат към психолог.
- В тази връзка се сещам да ви попитам какво е общото между вярата и оптимизма? Кое е по-силно?
- Вярата е по-силна от оптимизма. Днес някои хора
заменят вярата с оптимизъм,
но той може както да помогне, така и да навреди (пример с пийнал шофьор, който е оптимистично настроен и си мисли, че реакциите му са незасегнати от алкохола). Оптимистичните нагласи не биха могли да спасят учениците на Христос, когато вълните са започнали да потопяват лодката им. Оптимизмът е безсилен в такъв случай. Както тогава, така и сега хората имат нужда от един всемогъщ Бог, който държи всичко в своя контрол. Вярата в Христос е вяра не просто в доброто бъдеще тук на земята. Оптимизмът свършва със земното съществуване на човека, дори и по-рано. Вярата обаче отива по-далеч и помага на човек да се срещне с обекта на вярата – с Бог, и води до вечен живот с него. И още нещо важно, което трябва всички да запомнят – помага само постоянната, а не календарната вяра. Вяра само по време на Рождество и Великден или само когато човек има сериозни проблеми, това е календарна вяра.
Всеки може да повярва. Христос казва в Евангелието: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори”. Който няма вяра, може да иска от Бог и Бог ще му даде. Не съм срещнал още човек, който да моли Бог с цялото си сърце за вяра и който да чете Библията, и Бог да му е отказал да му даде вяра! Има обаче три нива на вярата – вяра-знание; вяра-съгласие и вяра-доверие. Без да навлизам в подробности, искам да изтъкна, че „вярата-доверие” – това ниво на вяра е терапевтично и помага при депресиите и тревожните разстройства. Само с едно изречение или по-точно с пример да поясня: учениците на Христос в лодката по време на бурята имаха вяра-знание и вяра-съгласие, че Христос може да ги опази. Но поради липса на вяра-доверие,
те изпаднаха в паника
Именно затова Христос ги упреква: „Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?”. Вяра-доверие означава увереност, убеденост, че животът ти е в сигурните ръце на Бог. Такава вяра води до спасение на душата – да довериш живота си на Бог и да живееш вече по Неговата воля, така, както той иска, а не както ти смяташ за добре. Но има две условия за вяра-доверие: 1.Да приемем, че Бог е добър и ни желае добро и 2. Че Бог е всемогъщ. Както и по принцип в живота ни: ние сме по-склонни да се доверим на тези, които смятаме за добри и които могат да ни помогнат.
- Ще си позволя цитат, който използвахте в предишно наше интервю на австрийския философ Стефан Цвайг: „Нито един лекар не знае по-добро лекарство за измореното тяло и душа от надеждата”. До каква степен надеждата лекува депресивни разстройства и тревожност например?
- В устрема към бъдещето, към нещо желано, вярата плавно преминава в надежда. Надеждата противостои на отчаянието, защитава психиката от разрушителното действие на отчаянието. Надеждата, подобно на вярата, намалява тревожността и страха на човека пред неясното бъдеще. Често се случва в психологичната практика пациенти с депресия да изгубят надежда. Чувството за безнадеждност, отчаяние е сред основните симптоми на депресията. Случва се човек да е стигнал до отчаяние, защото се е надявал на себе си, на другите или на нещо (например, на парите). Човек с такава надежда не е устойчив на стреса. Когато се появят проблеми в живота, надеждата им рухва и те изпадат в депресия или тревожно разстройство. Кой човек може да гарантира на 100%, че утре ще е жив, ще е здрав или че ще има пари? А за семейството си? За децата си? За работата си? Можем само да се надяваме. И най-добрият вариант е да се надяваме на Бог, който е Създателят на хората, който е всемогъщ, всезнаещ и вечен!
Спомням си моя пациентка ми каза на една от сесиите: „Мислех си, че съм
изгубила най-важните неща в живота си:
съпруга си, здравето, красотата, работата“. Само вярата и надеждата й на Бог са й помогнали да не посегне към живота си. Запомнете: надеждата в Бог е постоянна. Нерядко се налага да говоря за надеждата и благодарността с пациентите. В състояние на депресия пациентите се затрудняват понякога да назоват дори едно нещо, за което могат да благодарят на Бог. След като започнат да благодарят на Бог всеки ден за 3 нови неща, такива пациенти започват постепенно да се подобряват. Надеждата на Бог изпълва сърцето с благодарност, защото „има надежда и за мен”. Тя е особено ефективна, защото помага на пациента да види, че има изключения, че дори в най-тежките ситуации, при най-тежката болест има поне един процент нещо положително. Надеждата е онази светлина в тунела, която дава увереност и сили на човека да продължи, защото изход има.
- Ще ми се в този смисъл да посочите общото и разликите между надеждата и позитивното мислене.
- Някои хора се опитват да заменят надеждата с позитивното мислене. Макар и понякога да помага, позитивното мислене често вреди както на самия човек, така и на неговите близки. Известни са много случаи на тежко болни хора, които заради „позитивното мислене” са изпуснали всички срокове за овладяване на болестта, опитвайки се да се самоизлекуват чрез позитивно мислене. Ако то инструктира човека да игнорира проблемите, болката, страданията и отвежда мислите към мъгливо, неясно бъдеще, да избяга от болезнената реалност, то надеждата помага да се приемат проблемите и болката като част от живота, да се погледнат от друг ъгъл - като допълнителна възможност за личностен и духовен растеж, като на „дъжд, който полива добрите плодове“ и развиват в човека добродетели. Неслучайно Св. Ап. Павел пише: „Радвайте се (утешавайте се) в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни” (Св. посл. към Римляните 12:12).
Да се надяваш означава да очакваш с търпение
В състояние на депресия или тревожност човек иска да се излекува, и то веднага. От това се възползват шарлатаните, окултистите и отчасти фармацевтичната индустрия, които обещават бърз резултат, мигновено решаване на проблемите. Опитът обаче показва, че пациентът трябва да се научи на търпение и да съдейства активно на психолога, да работи заедно с него по причините, а не просто върху симптомите на разстройството. В този смисъл, по пътя на изхода от бездната на депресията няма асансьор, налага се да се ползват стъпалата. Това изисква време и усилия и тук надеждата особено помага на пациента да продължи терапията, независимо от напиращото желание „всичко да се оправи по-бързо“. Надеждата не означава дни без болка, смях без тъга, слънце без дъжд, но надеждата е обещание за сила за дните, утеха за сълзите и светлина по пътя.
- Позволете елементарно да попитам: какво е любовта? Има ли и тя терапевтичен ефект?
- Любовта е не просто емоция, тя е начин на действие, определено поведение. Може би най-успешното и най-точното определение на любовта на всички времена е това на Св. Апостол Павел, записано в писмото си към Коринтяните: „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада”.
Изхождайки от това определение за любовта, може да се направи изводът, че любовта е преди всичко съзнателен акт на волята на човека, тя е решение, посвещение и себеотдаване на другия. Любовта към Бог и към ближния намалява тревожността и подобрява настроението. „Проблемът със стреса може да бъде разрешен, ако всеки „възлюби ближния като себе си”, казва канадският ендокринолог Ханс Селие. Днес много хора страдат от депресивни и тревожни разстройства. Една от причините е недостигът на любов. В състояние на депресия и тревожност човек най-малко обича другите и най-много обича себе си. Ако човек в нормално състояние мисли около 95% от времето за себе си, при депресия и тревожност 99% от мислите му са насочени към самия него. Самообвиненията, мисли за малоценност, за самосъжаление също са израз на прекомерна „любов“ към себе си, макар и да е по един изопачен начин.
Любовта има най-силната терапевтична стойност при емоционалните разстройства, защото насочва мислите към Бог на първо място и към другите хора на второ място. Да обичаш, означава да пренасочиш мислите си върху друга личност, да забележиш нуждите на другите, да помогнеш на тези в нужда, да осъзнаеш, че ти не си в центъра на света, да поставиш Бог в центъра на твоя живот. Една моя пациентка по време на панически пристъп реши за пръв път да приложи на практика „техниката“ любов и тревожността й намаля и тя се почувства спокойна. Днес тя се радва на живот, свободен от пристъпи на паника. Когато човек обича, той се страхува по-малко, защото съвършената любов изгонва всякакъв страх и безпокойство.
Молитвата помага при депресивни разстройства
„Молитвата е средство за лечение и често се прилага в ситуации, когато нищо друго не действа - казва в отговор на мой въпрос д-р Вълков. – Сама по себе си тя не лекува, лекува Бог, на когото човек се моли. Молитвата без вяра обаче е като медикамент без активно вещество: може да има само плацебо ефект. Молитвата помага само на вярващия. Лично аз съм срещал хора, болни от рак, на които лекарите са били безсилни да помогнат. Личната молитва на тези хора и на техните близки им е помогнала да се излекуват и днес те водят пълноценен живот. Двама от тях бяха с левкемия. Молитвата помага също при депресивни и тревожни разстройства. Пациентите се възстановяват по-бързо, ако знаят, че някой се моли за тях.
От липсата на прошка страда най-много сърдечносъдовата система заради повишаване на артериалното налягане обяснява д-р Вълков. „Любовта е като горивото, което поддържа огъня и без което колата не може да се движи. Но дори с най-любимите ни хора се случват търкания, конфликти. Тогава имаме нужда от прошка, която е като маслото - “смазва” взаимоотношенията и кара колата (брака, семейството) да се движи безпроблемно в правилната посока. Затова прошката е неразривно свързана с любовта.
Прошката е висша проява на любов
“Ако искате да се научите да обичате, научете се първо да прощавате”, казва руският писател Вампилов.
От липса на прошка страда най-много сърдечносъдовата система заради повишаване на артериалното налягане. Създава се риск от инфаркт и инсулт. Враждебността и гневът, които емоционално оцветяват състоянието на непростителност, увреждат тъканта на стомаха. Доказано е, че липсата на прошка води до отслабване на имунната система и човек се превръща в “разграден двор“ за болестотворни микроорганизми. Тези, които прощават, се радват на по-добро здраве, силна имунна система, чувстват се по-щастливи и по-спокойни. В работата ми с депресивни и тревожни хора често се налага да говорим за прошката - пациентът не може да прости нещо на себе си или на другия и това е допринесло за появата на психично разстройство. Медицината разполага с множество факти за положителния ефект на вярата и молитвата върху здравето. Изследвания в САЩ показват, че вярващите хора, които се молят и ходят на църква, са значително по-рядко зависими от алкохол и други психоактивни вещества, и съответно боледуват по-рядко от болести, причинени от алкохолизъм и наркомания. Правени са много изследвания за въздействието на прошката върху здравето. Враждебността играе основна роля при липсата на прошка и затова има гибелно влияние върху здравословното състояние. Най-вреден е ефектът на враждебността, както казах, върху сърдечносъдовата система. Описани са много начини, чрез които, намалявайки гнева и враждебността, можем да подобрим физическото здравословно състояние”.
Липсата на прошка води до свръхотделяне на кортизол, което има вредни ефекти върху здравословното състояние, по-специално върху сърдечносъдовата и имунната система и върху познавателните и умствените способности. Прошката предотвратява свързаните със стреса заболявания. Например хората, които често прощават, имат по-добро душевно здраве, и са по-малко склонни към самоубийство.
„Пожелавам на всички много вяра, надежда и любов през тази година за по-добро физическо, психично и духовно здраве!” – каза в заключение на нашия разговор д-р Петър Вълков.
Яна БОЯДЖИЕВА
