Д-р Носрат Пезешкиан се е родил и израснал в Иран. "Пезешк" на езика фарси означава „доктор”. През 1954 г. се премества да живее в Германия, учи медицина в университетите на Фрайбург, Майнц и Франкфурт. След написването на дисертацията си преминава следдипломно обучение по психотерапия в Германия, Швейцария, Австрия и САЩ. През 1968 г. открива своя практика и дневен стационар във Висбаден. В същото време разработва нов метод, наречен „позитивна психотерапия.” През 1971 г. основава института във Висбаден за обучение по психотерапия и семейна терапия, а по-късно - Висбаден академия по психотерапия. През 1977 г. е създадена германската асоциация по позитивна психотерапия, а през 1996 г. - Международният център за позитивна психотерапия. От 2008 г. участва в създаването на Световната асоциация по позитивна психотерапия. Бил е доцент в Академията за усъвършенстване на лекарите от Медицинската асоциация на провинция Хесен в Западна Германия. Той е почетен професор в института „В. М. Бехтерев”, Санкт Петербург.През 1996 г. е награден с орден „За заслуги към Федерална република Германия.” Днес има около 40 центъра за позитивна психотерапия по цял свят.
Женен, с две деца и четирима внуци. Съпругата му е семеен терапевт, а синовете му – Хамид и Навид Пезешкиан работят в областта на психотерапията и психиатрията.
Понякога казваме, че главният враг на човека е самият той. Смисълът на тази фраза става по-ясен, ако сте прочели трудовете на немския психотерапевт Носрат Пезешкиан, който въвежда термина „органичен синдром на словото”. Д-р Пезешкиан смята, че има думи и фрази, които въздействат на организма ни и могат да програмират определено заболяване. Изводите си за влиянието на органичната реч върху човешкото здраве д-р Пезешкиан публикува наскоро, но тези данни вече са тествани обстойно. Особено внимателно е проучен въпросът дали органичната реч отключва заболяването или предупреждава за появата му. Оказва се, че без съмнение провокира развитието на заболяване. С други думи, имало е предположение, че думите-разрушители се появяват в речта на човек след началото на болестта – не съзнателно, което управлява всички физиологични процеси, сигнализирайки за наличието на определени проблеми. Но това твърдение не се потвърждава. Сега можем уверено да кажем, че картината е следната: първо, човек включва думите-разрушители в активната си реч, а така залага програмата за конкретното заболяване и едва след това възниква то. И не някаква си болест, а точно тази, която е била заявена.
И още един забележителен факт:
Създавайки болестта, думите-разрушители още по-устойчиво се вкореняват в активната реч, но не за да сигнализират за болестта или да привлекат вниманието ни. Задачата на думите-разрушители е доста по-различна - да поддържат заболяването, да му дадат възможност да „живее и да процъфтява” Това е напълно разбираемо: органичната реч е самостоятелна психическа програма и има съвсем обоснована мисия: да поддържа това, което е било създадено.
„Психосоматичен комплект”
Тук няма нищо ирационално. Най-често ние самите произнасяме гибелни думи, без дори да предполагаме за разрушителната им сила. Те ни въздействат на психосоматично ниво. А феноменът на психосоматиката – връзката между тялото и психиката - не отричат дори медицинските специалисти.
Ето някои фрази от „убийствения” комплект: "търпението ми се изчерпва", „дръпнаха ми щепсела," „това не мога да го преглътна”, „изцедихте ме напълно”, "изпиха ми всичката кръв", „повръща ми се от това," "прободе ме като нож в сърцето", "те не ми дават да дишам"... И след това се чудим, откъде са ни се стоварили проблемите с дишането, с храносмилането, с кръвообращението, със сърцето и нервната система, да не говорим за най-различните тумори. Мозъкът ни просто дава команди към тялото и програмата се стартира ...
Таблицата на д-р Пезешкиан:
Ако изричаме някои изрази често и те се превърнат в навик, получаваме конкретни резултати. Носрат Пезешкиан дори е разработил нещо като таблица.
„Чак ми се повдига от това”, „дойде ми до гуша” – анорексия невроза.
„Налегнаха ме грижи”, „нося си кръста”, „нося го на гърба си” - остеохондроза.
„Търся отдушник”, „кихам - на някого или на нещо” – проблеми с дихателните пътища.
„Изпускам парата”, „Търпението ми се изчерпа” – високо кръвно налягане.
„Нещо ме яде отвътре”, „отрови ми живота”, „уморен съм до смърт”, „по-добре ме гръмни” – рак.
„Приемам го близко до сърцето”, „сърцето ми се къса”, „улучи ме право в сърцето” – инфаркт на миокарда.
„Счупих си главата”, „заложих си главата”, „и какво, да пробивам стени с главата си ли?” – мигрена.
„Вгорчи ми живота”, „изяде ми черния дроб”, „живота ми не е сладък като мед”, „няма радост” – проблеми с черния дроб и жлъчния мехур, както и затлъстяване.
„Очите ми да не виждат това”, „страшно е да го гледам” – проблеми със зрението.
„Не искам да чувам за това” – проблеми със слуха.
Ние и другите:
Случва се често и другите хора да ни програмират заболяване. Така че, ако някой казва по ваш адрес: „Не бих искал да съм на твое място”, „много си тънкообиден”, това може да доведе до алергични и кожни заболявания.
Често в сърцето си пожелаваме на някого: „Иска ми се да не беше жив!” Дори и ако след това „си вземем думите обратно” и се извиним на човека, може вече да сме стартирали програмата за унищожение. Ако постоянно пожелаваме на някого да умре, той скоро може да се разболее сериозно... За подсъзнанието ни няма значение какво сме имали предвид наистина, изричайки някои думи. Например, фразата
„Уморих се до смърт” или „По-добре ме гръмни”, повечето хора възприемат просто като метафора. Въпреки това подсъзнанието ни ги възприема буквално и започва да „планира” програмата за изтощаване на организма. Резултатът може да бъде рак, множествена склероза и други ужасни болести, които сериозно изтощават организма и действително може да доведат до смърт...
Внимавайте какви ги приказвате!
Как да избегнем подобни последствия? Има само един изход – „мерете си думите”. Опитвайте се да не изричате дори и в преносен смисъл фрази, които се отнасят до унищожаването на едни или други органи – от типа на: „ще си счупя главата”, „разбито сърце”… Без значение дали тази фраза се отнася за вас или за друг човек.
Много по-трудно е, разбира се, да контролираме другите хора. Но, доколкото е възможно, разкажете им за синдрома на органичната реч, особено ако забележите, че някой от вашите близки или познати често произнася определени „разрушителни” фрази. Помолете ги като начало да не произнасят тези думи поне във ваше присъствие. Възможно е също така да ограничите контактите си с хора, които обичат често да казват: „Да пукнеш, дано!” или „Ще те убия!”, ако молбата ви да се въздържат от тези изрази не води до резултати. Ако случайно сте изрекли „забранена” фраза или сте чули такава, опитайте се да не й обръщате внимание, за да не успее да „проникне” в подсъзнанието ви. Разбира се, много е трудно напълно да се предпазите от ефектите на органичната реч, но все пак, предприемайки определени мерки, можете да сведете вероятността от въздействието на нежеланите им ефекти до минимум.
Милена ВАСИЛЕВА
