Проф. д-р Вихра Миланова: Психично болните са лесна жертва на насилие!

Психиатрите трябва да обясняват по-често пред медиите какво е психично заболяване. Това каза председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) д-р Стойчо Кацаров по време на форум, посветен на стигматизацията на пациентите с психични разстройства в средствата за масова информация. Той обясни, че негативното отношение към хората с тези заболявания се дължи на дълбоко заложения страх, че такъв човек може да ни навреди. По думите му в основата на този страх е незнанието за същността на психичните разстройства. Според него именно поради тази нагласа всеки би отразил дадена новина, която е свързана с някакъв инцидент с участието на психично болен, по начина, по който го правят повечето журналисти.

Председателят на Българската психиатрична асоциация доц. Христо Кожухаров отбеляза, че медиите могат да променят отношението на обществото. “Важно е да се избегне използването на стереотипни термини като “луд”, “смахнат”, “психар” и др. и журналистите да използват израза “пациент с психично разстройство”.

Медийното отразяване на инциденти с такива пациенти трябва да е деликатно и отговорно. Не бива да се внушава на обществото, че болните са престъпници - само една малка част извършват някакви престъпления, например кражби.”

Отношението на хората към психично болните не е като към останалите пациенти. Обществото все още не може да преодолее стигмата към нашите пациенти. Това каза пред в. “Доктор” проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница. По думите й “да се използва думата “луд” за психично болен е неправилно и да се наричат така тези пациенти е въпрос на култура и възпитание.”

“До психично заболяване може да се стигне и от силен стрес, а ние всекидневно живеем в такова състояние. To e рисков фактор и за появата на много психосоматични заболявания”, сподели специалистът.

“Не е необходимо да изолираме хората със сериозни психично-здравни проблеми в големи психиатрични болници, за да ги лекуваме и да се грижим за тях там. Напротив. Всички ще спечелят много, ако тези хора могат да се лекуват в общността, в естествената си среда, от която болестта ги е изолирала и откъснала. Тези схващания предизвикват първата вълна на съкращаване на броя на леглата в големите психиатрични болници през 50-те години на миналия век - първо в САЩ, по-късно и постепенно и в други страни.

Промяната означава, че обществото трябва да се научи да живее с проявите на психичните заболявания и да се справя с тях, а не да праща незабавно всички смущаващи реда и спокойствието хора в лудниците, някъде там, далеч. Също и хората, дамгосани като луди, трябва да се научат да оцеляват и да си намират място в това общество, а не само в затворения свят на болницата. Успехът на промяната зависи много от степента, до която представителите на тези две групи ще се погодят и ще намерят общ език”, категорична в преценката си е проф. Миланова.

“Днес продължават да се търсят решения за все по-добро лечение и все по-пълноценна реинтеграция в обществото на хората с психично-здравни проблеми. Наистина, създават се все по-добри лекарства и все по-ефективни модели за рехабилитация. Но тези решения са празен звук без обществена подкрепа.”

Човек може да не страда от силно изразени симптоми на заболяване, но мисленето и характерът му да са засегнати: той може да се облича странно, да занемарява грижите за себе си, да не е в състояние да се придържа към обичайните норми на поведение и др. Хората си казват: “На този нещо му има”, и си правят изводи, което не е правилно като поведение”, съветва проф. Миланова.

Негативните убеждения и поведения в обществото създават двоен проблем за хората с психична болест. От една страна, те всекидневно трябва да се справят с дискомфорта на наличните симптоми като халюцинации, налудности, депресия, тревожност и др., а, от друга страна, със сериозни социални последици като социално изключване и дискриминация. Преживяването да си белязан като “психично болен” носи вътрешни и външни последици - ниска самооценка, тайна и срам, повишена депресивност, вина, както и социално изключване, влошени социални отношения, ранна поява на негативна симптоматика, предразсъдъци и дискриминация. Има голям риск болните да увредят себе си както когнитивно, така и поведенчески.

“Безработицата е огромен проблем за хората с психично-здравни проблеми. 90% от хората със сериозни психично-здравни проблеми у нас нямат работа, но липсват данни. Работодателите най-често отказват да вземат на работа такива хора. Също така те не адаптират работни места за хора с психично-здравни проблеми, дори да имат възможност и финансов стимул да го направят. А заболяване, започнало, докато някой е нает на работа, е гаранция, че работодателят ще потърси начин да се отърве от нежелания работник. 

Хората често губят старите си приятели и трудно създават нови. Изобщо, социалната изолация, включително от страна на роднините, е една от последиците на стигмата. Стресът може да допринесе за настъпването на нови пристъпи на заболяването или за по-тежкото им протичане. Стигмата може да допринесе за развитието на друго заболяване - освен това, заради което индивидът е стигматизиран. Хората с психично-здравни проблеми са по-лесна жертва на всякакъв вид насилие и други престъпления”, допълни психиатърката.


Люба МОМЧИЛОВА