Д-р Юлия Бронзова: Атакуваме с изкуствени гени болестта на Хънтингтън

Варна събра пациенти с болестта на Хънтингтън и специалисти по това рядко заболяване от 7 до 9 юни. В срещата, наречена HD WEEK, участваха над 50 представители на семейства, засегнати от тази генетична болест. Черноморският регион се смята за ендемичен за това заболяване в България. 70% от пациентите в България са от него.

Нов медикамент дава надежда на болните с Хънтингтън

Болестта на Хънтингтън е рядко невродегенеративно заболяване, предавано по генетичен път. Децата на болен родител имат 50% риск да отключат болестта в някой момент от живота си. Диагнозата се поставя най-често между 25- и 45-годишна възраст. Симптомите са неволеви движения, двигателни нарушения (хорей на Хънтингтън), постепенен умствен упадък и емоционални проблеми. Продължителността на живота след диагностицирането е 10 - 15 години, като в последните стадии болните имат нужда от постоянни грижи.

Ето какво сподели на срещата във Варна неврологът д-р Юлия Бронзова от Холандия, която е научен директор на Европейската мрежа по болестта на Хънтингтън, обединяваща специалистите в тази област на медицината.

- Д-р Бронзова, работи ли се в момента за откриване на ефективно лечение на болестта на Хънтингтън?

- Болестта на Хънтингтън е рядко заболяване, но въпреки това се радва на огромен интерес от страна на фармацевтичната индустрия. В резултат на това се разработват стотици лекарства и се правят много клинични проучвания. През 2018 г. беше публикувана обзорна статия за проучванията за болестта на Хънтингтън, които в момента текат или са току-що завършили. Оказа се, че наистина се работи много интензивно в тази област. Интерес към болестта има и от клиницисти, и от генетици, и от други медицински специалисти. Което означава не само надежда за ефективно лечение в бъдеще, а новите терапии да навлязат в клиничната практика много скоро.

Благодарение на една американска организация в момента се прави глобално проучване върху 15 000 души, като 10 000 са европейци, а 5000 са от Америка и Австралия. Това проучване проследява всяка година от живота на 15 000 човека, носители на гена, със и без изявени симптоми на болестта. По този начин е създаден ценен регистър. Протоколът, по който се събират данните, е строг. Не просто се пише нещо по спомени. Всяка година се правят конкретни изследвания и резултатите стриктно се записват. На следващата година пациентът идва отново за същите изследвания, събира се генетичен материал, фибропласти и т.н. По това проучване има пациенти с болест на Хънтингтън, които се проследяват от десет години, и данните са прилежно отразени. Това е огромен ресурс за научни изследвания. Тези данни са достъпни за всички учени по света с интерес към болестта на Хънтингтън, за се да улесни научноизследователската им работа. Колегите медици, които ще пишат дисертации, няма нужда сами да събират такъв материал, той им е даден наготово и добре систематизиран. Лекар от Варненския медицински университет например може да кандидатства за достъп до тези данни, като се представи и изложи идеята, по която смята да работи.

Генетичен анализ елиминира болестта на Хънтингтън при бебетата

undefined

Д-р Юлия Бронзова

- Кои са главните механизми, по които в света се работи за лечение, спиращо прогресията на болестта на Хънтингтън?

- И сега се използват медикаменти, които влияят на симптомите на болестта и ги контролират до известна степен. По този начин те осигуряват на пациентите по-спокойни дни. Но засега не сме успели да спрем или забавим прогресията на заболяването. С тази задача са се заели много изследователски екипи. Ще се спра на два типа лечение, което се изпитва клинично в момента.

Първото е имунна терапия. При нея се инжектират един вид безвредни вируси, които да “инфектират” мозъчната клетка. И тук идва ред на реакцията на нашата имунна система - да произведе антитела, които да изчистят мутантния протеин хънтингтин от мозъчните клетки. Засега не знаем дали една инжекция ще е достатъчна за пет години или за цял живот. Понеже вирусът, който инжектираме, се самовъзпроизвежда, това дава надежда, че и производството на антитела ще продължи и заедно с това ще тече изчистването на мозъка от мутантния протеин, причиняващ болестта.

Проблемът е, че не можем да изключим възпроизводството на вируса и не знаем до какви странични ефекти това може да доведе. Затова уважавам пациентите, които са се включили доброволно в клиничното изпитване на тази терапия. Трябва да подчертая, че инжекцията с лекарството се прави не лумбално - в гръбначния мозък, а директно в мозъка. Това изисква изключително прецизна операция от страна не неврохирурзите. Катетрите, които се вкарват в мозъка, са тънки като косъм. Компютърно се изчислява къде точно са засегнатите структури на мозъка, за да се инжектират вирусите в тях. Нервните клетки ги поемат с изключителна бързина и ги разпространяват помежду си, за да блокират производството на болестотворния (мутантния) протеин.

Има и друг тип генна терапия на болестта на Хънтингтън с антисенсе олигонуклеотиди (ASО), които представляват изкуствени ДНК вериги. В тях мутиралият ген е презаписан и тези синтетични молекули се захващат за матрицата на РНК. По този начин дават сигнал на ензимните ни системи да не репликират тази РНК и така на практика не може да се произведе белтъкът хънтингтин. По този начин напълно се спира производството и на нормалния, и на мутантния протеин. Нормалният протеин обаче, е необходим на човешкия организъм, макар да не знаем как точно действа.

Затова вече се изучават и рисковете от спирането на синтеза на хънтингтин. Направените изследвания върху животни показаха, че при възрастни хора липсата на протеина хънтингтин изобщо не дава странични ефекти. Но в млада възраст липсата му е смъртоносна, защото този протеин играе огромна роля за формиране на мозъка.

Тази хранителна добавка може да ви докара рак

Ето защо е в проучване и терапия с алел специфични ASО, които блокират производството само на мутантния протеин хънтингтин. Проблемът е, че не е постигнато пълно блокиране на мутантния протеин, а само на около 40% от него, което все пак намалява драстично токсичния ефект върху мозъка. Още се експериментира с дозите, за да се намери оптималната. Това проучване върви в САЩ, терапията се понася добре от болните, но не са публикувани крайните клинични резултати.

Правят се също много други клинични изпитвания на терапии на принципа на ASО. Затова има надежда успешните сред тях да навлязат в клиничната практика до 3 - 4 години.

- За много болни участието в клинично проучване е шанс да се подобри състоянието им. На какво може да разчита човек с болест на Хънтингтън, когато се включи в клинично проучване?

- Първо, хората трябва да бъдат много добре информирани за всички рискове на клиничните проучвания, за да нямат излъгани очаквания. Казвам го, защото съм участвала през годините като изследовател в много проучвания и съм виждала разочарованието на болните. Някои са разочаровани, защото се налага да ги викаме всяка седмица за някакви изследвания. Други, защото не виждат никакъв положителен ефект върху себе си от терапията. Пациентът трябва да знае, че може да попадне в контролната плацебо група и при него препаратът да не е активен. Може да е включен само в предклиничното проучване и да не може по методиката на изследването да продължи в същинската фаза на проучването.

Освен това лекарството може да има странични ефекти, за които ние не сме наясно. Рисковете са много и затова участващите в клиничните проучвания пациенти влизат в тях доброволно и информирани за абсолютно всички обстоятелства. Ето защо сме изключително благодарни на всички пациенти и на техните семейства, които се включват доброволно в клиничните проучвания с ясното съзнание, че ефектът върху тях може да не е добър. Защото не става дума за лечение, а за поемане на рискове. Разбира се, всеки участник може да се откаже във всеки момент от проучването. За съжаление, понякога това може да провали самото проучване и да се наложи всичко да започне отначало.

Учени посочиха зеленчука, който предотвратява рак

Наталия Григорова: Правим групи за самопомощ и подкрепа

Липсва институционална грижа за тези болни

Психологът Наталия Григорова е основател и председател на българската Хънтингтън асоциация. Заради дейността си в асоциацията Наталия бе избрана в проекта “40 до 40” на “Дарик радио”, който представя успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

Ето какво сподели Наталия Григорова за в. “Доктор” след срещата на пациенти с болест на Хънтингтън с чуждестранни лекари, физиотерапевти и психолози, даващи комплексна грижа за тези болни.

- Г-жо Григорова, каква е идеята за срещата на пациентите с болест на Хънтингтън във Варна?

- Идеята на събитието е да сплотим общността и да предоставим информация и помощ на засегнатите от болестта български семейства. На срещата, която беше неформална, дойдоха също представители на големи фамилии, в които има вече трето поколение с болестта. Всички имаха възможност за индивидуални консултации и съвет от български и световни специалисти, за да подобрят качеството си на живот.

Три основни симптома на рак на червата, които често игнорираме

- Каква беше ползата за пациентите?

- Ползата за тях беше невероятна. Имаше хора, които за първи път се срещаха с болни от други семейства с това заболяване. Те видяха, че не са единствените, които се изправят пред трудностите да живеят с болест на Хънтингтън. Видяха, че има общност, в която да търсят и намират подкрепа. Защото нашата асоциация има доста активна дейност. Хората получиха много практически съвети за подобряване на състоянието си от физиотерапевт от Холандия с над 25-годишен опит с тази болест. Физиотерапевтът им показа подходящи упражнения на открито, както и в домашна обстановка, как да ходят правилно, как да се изправят сами след честите падания, които се случват поради неконтролираните движения от болестта.

На срещата организирахме групи за подкрепа на пациенти с активна симптоматика и отделно на хора, които се грижат за тях. В групите те получиха много полезна обратна връзка за това как да се справят чисто емоционално. Защото заболяването е изключително тежко в напредналите стадии. То е тежко и за болните, и за другите в семейството, които виждат как близките им умират от него. И понеже то се предава на поколенията, родителите изпитват силно чувство за вина. За съжаление, колкото повече се предава този ген, толкова по-рано и в по-тежка форма се отключва заболяването при следващите поколения. Болестта на Хънтингтън е семейна травма.

Но в крайна сметка хората си тръгнаха от събитието във Варна, водени от няколко позитивни послания, които получиха тук: “По-силни сме заедно”; “Семействата остават заедно въпреки болестта на Хънтингтън”, “Пациентите могат да живеят по-добре, дори с вече изявени симптоми”; “Психо-социалната подкрепа е най-важното, което трябва да се им се предоставя”.

- Какво реално се случва с болните от Хънтингтън в България?

- Това са хора, които преди създаването на нашата асоциация не са получавали подкрепа отникъде. Нищо не се е знаело за това заболяване и засегнатите са били обект на тежка стигма от обществото, особено за живеещите в малки населени места. Някои от тях изобщо не са излизали от къщи. Стигмата и днес е тежка. Дори роднините ги сочат, защото двигателните симптоми са много явни. Като не разбира какво е това заболяване, обществото отхвърля болните. А тези хора имат нужда от подкрепа и разбиране, от това да се чувстват приети и никой да не ги осъжда.

Факт е, че на срещата във Варна тези хора дойдоха затворени в себе си, притеснени. Но тук намериха позитивни преживявания, почувстваха се като у дома си и си тръгнаха с лъчезарна усмивка и с надежда.

Това е ключът към понижаването на кръвното

- Къде реално тези хора могат да продължат да общуват?

- Сега ще бъдат сформирани две групи за подкрепа във Варна - едната за болните и втората за роднини и грижещи се за тях. Така че хората в този район ще могат да продължат да се срещат. Два пъти в годината ще има седмица, посветена на болестта на Хънтингтън, в различни райони на България, за да обхванем и хората в малките населени места. В София имаме Център за редки болести, в който тези хора намират подкрепа и помощ.

- Съществува ли медицинска грижа за тези пациенти у нас?

- Комплексна организирана грижа няма, каквато съществува в други страни. Физиотерапията е най-наложителна като помощ. Хората трябва също да бъдат мотивирани да полагат индивидуални усилия да се движат, да правят упражнения. Психотерапията също е необходима, за да водят по-качествен живот, защото болестта нанася емоционална травма на цялото семейство.

Проблем е, че българските пациенти не получават никаква медикаментозна терапия. Когато българската Хънтингтън асоциация стартира през 2014 г., написахме няколко писма до институциите да започне реимбурсирането на медикамент, който се използва от 30 години в Европа за облекчаване симптомите на заболяването. Отговорът от националния консултант по неврология тогава беше, че медикаментът нямал много добър ефект.

Но ние продължаваме да се борим този медикамент да се реимбурсира, защото доста от българските пациенти го ползват, като го купуват от чужбина. Новината е, че болестта на Хънтингтън влезе от април 2019 г. в списъка на заболяванията за домашно лечение. Но поради промяната в регламента за новите медикаменти още не е сигурно, че ще може от тази година да се регистрира в България и да се реимбурсира лекарството за нашите пациенти. А може би ще чакат още 3 години, за да влезе подобрената молекула на същото лекарство, която се използва вече в Америка. При това тези лекарства са само за двигателните симптоми, за хорея, който основно инвалидизира хората с болест на Хънтингтън. Ако има комплексна грижа за тези хора, те могат да водят качествен живот. В това се убедихме и на срещата във Варна, където те участваха с желание във всички активности и бяха щастливи.