“Остеонекрозата се проявява с внезапна болка в областта на засегнатите стави, първо при боравене с големи тежести, после и при работата с леки такива, а след това при опит за ставане и всекидневни движения, а накрая става постоянна и не ви дава да спите. Тогава обаче за спасяването на костната тъкан е твърде късно”, сподели доц. Пламен Кинов, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в болница “Царица Йоанна - ИСУЛ” в София, зам.-председател на Българската ортопедична и травматологична асоциация, национален консултант по ортопедия и травматология.
“Заболяването, наричано още аваскуларна некроза, засяга най-често главата на бедрената или раменната кост, но може да порази и малките кости на дланите, глезените и стъпалото, както и всяка кост и става, които носят тежестта на тялото.
Без лечение в по-голямата част от случаите - до 75-80%, заболяването прогресира с краен резултат тежки артритни изменения в тазобедрената става. Настъпва инвалидизация на пациента, която налага ендопротезиране на засегнатата става”, сподели още травматологът.
- Как възниква това малко познато заболяване, но засягащо вече твърде млади хора и у нас, доц. Кинов? Какво не знаем за него?- Остеонекрозата на бедрената глава е загадъчно и не напълно изяснено заболяване. Не случайно въпреки напредъка на технологиите и методите за диагностика все още не може да бъде установена точната причина за възникването му. Болестта се дължи на инфаркт на бедрената глава и е известна като остеонекроза, аваскуларна некроза или болест на Чандлър. Налице е връзка с продължителното лечение с кортикостероиди, продължителен прием на алкохол, травми, водолазна, кесонна болест, туморни заболявания и др. При голяма част от страдащите заболяването е идиопатично, т.е. не може да се установи причина за възникването на инфаркта на бедрената глава. В до 85% от случаите, една след друга в интервал от 6 месеца до две години, се засягат и двете бедрени глави. По-често страдат мъжете в активната възраст от 30 до 50 г.
Остеонекрозата на бедрената глава е заболяване, което се дължи на прекъсване на кръвоснабдяването на костта - костен инфаркт. Характеризира се с донякъде неясно начало, с неясни, разнопосочни оплаквания, често се бърка с дискова херния, дори някои болни са оперирани за съпътстваща дискова патология. Това довежда до изчезване на оплакванията от лумбалгия,
но ставната болка остава
Често пъти тя мигрира, проецира се в съседни на тазобедрената става зони, понякога може да се прояви дори в коляното. В други случаи мигрира странично на бедрото или в седалищната област.
- Каква е специфичната черта на заболяването? С какво се различава от останалите видове болести?
- Характерна и специфична отличителна черта на остеонекрозата е наличието на болка в покой. Обикновено тя е мъчителна, продължителна и неповлияваща се от обезболяващи средства. С прогресирането на заболяването характерът й се променя. При настъпване на фрактура на ставния хрущял налягането рязко спада и оплакванията дори могат да изчезнат. Това е т.нар. светъл период, който може да продължи няколко месеца, понякога до 6-8 месеца. Прогресията на болестта обаче продължава и впоследствие се появяват оплаквания от настъпващата деформация на главата - пукане, щракане, прескачане в ставата, скъсяване на крайника, ограничение в движенията на ставата, придружени от засилваща се болка. Това е съпътствано от бързо увреждане във функцията на ставата с прогресия на колапса на костта и последваща тежка деформация. Заболяването навлиза в хроничен стадий. Бавно и постепенно се оформя клиничната картина на класическото износване на тазобедрената става.
- Лечението на това заболяване в какво се състои?
- Целта на ортопедичното лечение е да се спре болестта във възможно най-ранен стадий. Това е етапът преди настъпване на дефинитивни промени в главата - като колапс, като фрактура, когато възможностите за корекция на деформацията са значително намалени. В началото на развитие на остеонекрозата главата е със запазена сферичност. Оперативните интервенции на този етап целят да се спре процесът и да започне
възстановяване на загиналата кост
В основата на патогенетичното лечение е намаляване на налягането в зоната на инфаркта. Това се постига с оперативна техника, наречена сърцевидна декомпресия. В основата й стои отстраняване на некротичната кост. Повечето ортопеди след това заместват оформения дефект с костен присадък - автогенен от пациента, от специално подготвена донорна кост от тъканна банка или синтетични заместители.
- Каква е ролята на ранната диагностика?
- Изключително важна е именно ранната диагностика на заболяването, за да може предприетото лечение за спасяване на засегнатата бедрена глава да бъде успешно. Ранната оперативна интервенция е от ключово значение за успеха на лечението на остеонекрозата. Дори и невинаги да успява да спре хода на болестта, органосъхраняващото лечение дава възможност за отлагане на ставното ендопротезиране. В предвид на това, че болестта засяга предимно млади хора, запазването на тазобедрената става максимално дълго намалява риска от усложнения след смяна на ставата с изкуствена и необходимостта от подмяната й.
- Какво може да се направи, за да съхраним жива костната тъкан и да се радваме на свободата на движението?
- Преди всичко трябва да реагирате при първото усещане за болка при боравене с големи тежести и прибягването до изследвания, които да открият рано или да изключат остеонекрозата - рентген или електромагнитен резонанс. Закъснее ли се с диагностицирането на заболяването, то започва да прогресира бързо, костта се огъва и изкривява, предизвиквайки ставна несъвместимост и накуцване - ако е на бедрената става, или проблеми с вдигането и завъртането на ръцете - ако е в областта на раменната кост. В крайна сметка в рамките на 3-5 г. засегнатата костна глава и ставата се разрушават напълно.
Лечение
“При ранно откриване е възможно медикаментозно или оперативно лечение - разхлабване на главата и костна присадка, най-често в областта на тазобедрената става. Така се стимулира растежът на нови кръвоносни съдове и костна тъкан и остеонекрозата може да се пресече. Ако главата на костта е напълно умъртвена и заедно със ставната повърхност са разрушени, отново се прави операция за поставянето на изкуствена става и костни протези.
Широко използвана в миналото бе и техниката с възстановяване на циркулацията на главата посредством васкуларизиран присадък на съдово краче. Напоследък се прилагат минимално инвазивни техники, където през много малък разрез със специален инструментариум се извършва операцията. Целта на всички тези техники е да ускорят възстановителните процеси и да увеличат здравината на костта, за да се предотврати колапс и деформация на ставата”, допълни специалистът.
Люба МОМЧИЛОВА
