Болка в долната част на корема, чести посещения в тоалетната, усещане за парене при уриниране - всички тези симптоми са познати на повечето жени, половината от които се сблъскват със заболяването цистит до 32-годишна възраст, според учените. При някои се появява веднъж в живота, а при други - много по-често. Циститът е възпаление на пикочeния мехур, заема водеща позиция сред всички урологични патологии. Заболяването, и особено хроничната му форма, е сериозно предизвикателство за лекарите, тъй като диагностиката и лечението му изискват цялостен и често мултидисциплинарен подход. А пациентите, в допълнение към болката и дискомфорта, изпитват значителен психоемоционален стрес. За всичко, свързано с цистита, за актуализираните насоки в лечението му и новостите в съвременната урология, разговаряме с д-р Симеон Рангелов.
Визитка♦ Д-р Симеон Рангелов, д.м., е специалист уролог и андролог с над 33 години медицински опит. Главен асистент е в Катедра „Спешна медицина“ към Медицинския Университет в София, който завършва през 1990 г. Специалност урология придобива през 1996 г. През 2015 г. защитава дисертация за присъждане на образователна и научна степен „Доктор”. Специализира във Франция и Италия - андрология и урология - 1997-2009 г., лазерна и ендоскопска урология в Париж. Има курс по образна диагностика и ехографски изследвания към МУ - София. Участва в конгреси и семинари в България и чужбина. До 2014 г. работи в Катедрата по урология на Александровска болница. От 2014 г. е гл. асистент в Клиниката по урология с извършване на специфична дейност по андрология към УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ, София. |
- Д-р Рангелов, защо „хроничен цистит” вече не съществува като понятие, въпреки че продължава да се употребява от пациентите?
- Наистина в съвременната урология и медицина се наблюдава значителна промяна в разбирането на т.нар. „хроничен цистит“. Според най-новите клинични ръководства и изследвания (например, тези на European Association of Urology), терминът „хроничен цистит“ се счита за остарял и неточен, тъй като предполага продължителна, непрекъсната инфекция. Вместо това се акцентира върху рецидивиращи инфекции на пикочните пътища. Дефинират се като минимум 3 епизода на цистит за 12 месеца или 2 епизода за 6 месеца. Всеки епизод се разглежда като отделна инфекция, причинена от повторно внедряване на бактерии (например, E. coli), а не като „хроничен“ процес.
Има и нова интерпретация на причините за рецидивиращите инфекции на пикочните пътища. Разглеждат се неинфекциозни фактори, тъй като някои симптоми, приличащи на цистит (болка, често уриниране), могат да се дължат на други състояния като интерстициален цистит (неинфекциозно възпаление на пикочния мехур), хиперактивен пикочен мехур, урогенитална атрофия при жени в менопауза (свързана с естрогенов дефицит). Тези симптоми могат да са свързани и със скрити анатомични аномалии. Например, уретрални стриктури или уретерален рефлукс. Роля играят и биофилмовите инфекции – бактериите образуват защитни биофилмови слоеве върху стените на пикочния мехур, които ги правят устойчиви на лечение.
- Каква по-точно е причината за отказа от термина „хроничен цистит“?
- Той води до погрешно схващане, че инфекцията е непрекъсната, докато в действителност става дума за “повтарящи се, но отделни епизоди” на уриноифекция. Това стимулира лекарите да търсят специфичните причинители на рецидивите, вместо да се фокусират върху симптомите. Затова и съвременната медицина третира рецидивиращия цистит като “мултифакторно заболяване”, изискващо индивидуален подход. Ако имате чести епизоди, задължително се консултирайте с уролог или гинеколог, за да се изследват възможни анатомични, хормонални или микробни причини. От всичко казано дотук следва и въвеждането на съвременна промяна в диагностичния ни подход при лечението на рецидивиращите инфекции на пикочните пътища.
- В какво се изразява този подход?
- Първата стъпка е прецизната диагностика. Задължително се извършват урокултури преди лечение, за да се идентифицират конкретните патогени и тяхната резистентност към антибиотици. Важно е да се изключи наличието и на други придружаващи заболявания. Затова при чести рецидиви се препоръчват и допълнителни изследвания, като ултразвук или компютърна томография на пикочните пътища, цистоскопия (при подозрение за интерстициален цистит), анализи за сексуално придобити инфекции (например, хламидия).
- Каква е новата стратегия по отношение лечението и профилактиката на рецидивиращите инфекции на пикочните пътища?
- Първо, въвеждането на кратки антибиотични курсове: Всеки епизод се лекува целенасочено, като се избягва продължителна антибиотична терапия, за да се предотврати риска от резистентност. Профилактичните мерки включват имунна подкрепа /пробиотици с Lactobacillus за поддържане на вагинална микрофлора/, Hiprex (метенамин хипурат) - неантибиотичен препарат, който предотвратява бактериалното размножаване в урината. Може да се приложи и ваксинация чрез поливалентна ваксина срещу щамовете E. coli, Proteus, Klebsiella и др. Това е добър подход при честите рецидивиращи цистити.
Важно е да се предприеме лечебен коригиращ подход и към рисковите фактори, като, например, оптимизиране на хигиената (избягване на ароматизирани сапуни), уриниране след полов акт, хормонални кремове при жените в менопауза.
- Преди изписването на антибиотик и в случаите, когато симптомите продължават и след проведеното лечение, какви изследвания е важно да се направят и защо?
- При продължаващи симптоми след лечение с антибиотик е важно да се извършат няколко вида изследвания, за да се установи причината за неуспеха от терапията. Например, извършването на микробиологични култури (от гърло, урина или рани) може да помогне за идентифициране на патогена, който причинява инфекцията, за да се определи неговата чувствителност към различни антибиотици.
Това е важно, за да се избере подходящият антибиотик. От друга страна, общата кръвна картина може да покаже наличие на възпаление, анемия или други отклонения, които могат да указват наличието на инфекция или друга патология. CRP (C-реактивен протеин) е показател, който се изследва, за да се определи степента на възпаление в организма. Повишените му нива могат да показват активен инфекциозен процес.
В зависимост от локализацията на симптомите, може да се наложи извършването и на рентгенография, ултразвук или компютърна томография за да се оцени състоянието на органите и тъканите. Място намират и специализираните тестове. В определени случаи може да се прибегне и до извършването на специфични изследвания, като, например, PCR тестове за откриване на вирусни инфекции или автоимунни заболявания.
Важното е пациентите винаги да се консултират с лекар, който да определи нужните изследвания, в зависимост от конкретната ситуация и симптоми. Правилната диагноза е от съществено значение за ефективното лечение на всяко едно заболяване, в това число и на цистита.
- Циститът при жените често остава нелекуван. Какви са причините за това, според вас?
- На този въпрос могат да ви отговорят най-точно психолозите и статистическите центрове, които се занимават с обобщаващи различните обяснения на пациентките и лекарите данни. За мен лично е необяснимо при наличието на толкова много разнообразна информация и достъпна медицина да се проявява небрежност.
- Какви са най-честите усложненията и последици от нелекувания цистит?
- Нелекуваният цистит може да доведе до сериозни усложнения, включително, до пиелонефрит (инфекция на бъбреците). Бактериите от пикочния мехур могат да се разпространят към бъбреците, причинявайки болка в гърба, треска, повръщане и потенциално перманентно увреждане на бъбречната тъкан.
Инфекцията може да навлезе и в кръвта, предизвиквайки животозастрашаващ системен отговор – уросепсис. Това състояние изисква спешна медицинска намеса. Непълно излекуваната инфекция увеличава риска от чести рецидиви, които могат да отслабят имунната защита. Повтарящите се инфекции е възможно да причинят и хронично заболяване на бъбреците или да доведат дори до отказ на функцията им
При бременните се величава рискът от преждевременни раждания или ниско тегло на бебето. Хроничният цистит може да доведе до съкращаване на капацитета на мехура или образуване на белези и простатит при мъжете – инфекцията да се разпространи в простата, причинявайки болезнено възпаление. В редки случаи е възможно да се образуват и гнойни кухини в бъбреците или пикочния мехур, изискващи хирургично лечение.
Съществуват редица групи пациенти с висок риск: бременни, възрастни, хора с диабет или отслабена имунна система, които са по-податливи на тежки усложнения. Ранното и адекватно лечение е критично важно за предотвратяване на тези последствия.
- Симптомите на рецидивиращите цистити може ли да са признак и на по-сериозно заболяване?
- Рецидивиращите цистити могат да бъдат признак на по-сериозни заболявания, но не винаги са. Сред заболяванията, които могат да имитират или предизвикват рецидиви, са диабет (високи нива на глюкоза в урината подпомагат инфекции); имунодефицит (например, HIV, химиотерапия); пикочни конкременти или обструкция (пречат на изпразването на мехура); новообразувания (тумори в пикочния мехур или уретрата); интерстициален цистит (неинфекциозно възпаление с хронична болка); хроничен пиелонефрит (инфекция на бъбреците); везикоуретерален рефлукс (обратен поток на урина към бъбреците, често при деца). Причината може да се крие и в сексуално предавани инфекции, например, хламидия, гонорея; атрофичен вагинит при жени след менопауза.
Д-р Симеон Рангелов
- Кога жената трябва да се притеснява и да търси консултация със специалист?
- Консултирайте се с лекар, ако имате: кръв в урината извън инфекцията, температура или болка в гърба (може да указва бъбречна инфекция), рецидиви, които не реагират на антибиотици, симптоми, свързани с други заболявания (например, загуба на тегло, умора). Диагностиката в този случай може да включва: общ анализ на урината и урокултура с антибиограма), визуализации (ултразвук, КАТ) за структурни аномалии и цистоскопия за изследване на състоянието на пикочния мехур.
Важно е да се знае, че рецидивиращите цистити често са свързани с лесно управляеми фактори, но могат да сигнализират и за сериозни заболявания. Ранната диагноза е ключова за предотвратяване на редица усложнения като, например, бъбречни. Не пренебрегвайте симптомите и търсете специализирана помощ. Всяко самолечение води след себе си до непредвидими последици не само за бъбреците, но и за целия организъм.
- Кои са основните причини за развитието на цистита?
- Най-честата причина е бактериалната инфекция: Ешерихия коли отговоря за 80–90% от случаите. Тези бактерии мигрират от ануса към уретрата. Има и неинфекциозни причини, сред които са химическите дразнители /ароматизирани сапуни, басейни, бани/, интерстициалния цистит (неинфекциозно възпаление на стените на пикочния мехур), лъчетерапия (радиационен цистит) при лечение на рак на матката, алергични реакции към лекарства или храни и др.
- Защо при всяка четвърта жена има рецидиви дори и при ефективно проведено лечение?
- Рецидивите на цистит при жени, дори след ефективно лечение, се обясняват с комбинация от някои техни анатомични, поведенчески, микробни и имунни фактори. Сред основните причини са, например, анатомичните особености. При жените уретрата е по-къса и е разположена по-близо до ануса, което улеснява проникването на бактерии в пикочния мехур.
Повечето рецидиви се свързват и с половия акт ("цистит на медения месец"), тъй като механичното триене може да пренесе бактерии към уретрата. Сред останалите фактори може да споменем микробната устойчивост и биофилмите.
Някои бактерии развиват устойчивост или остават "скрити" в тъканите, предизвиквайки повторна инфекция
Патогените могат да образуват и т.нар. защитни биофилми по стените на пикочния тракт, които са трудни за повлияване с антибиотици. Някои жени имат генетична предразположеност, при която лигавицата на пикочния мехур не продуцира достатъчно защитни протеини (например, уромодулин), което може да причини чести рецидиви. Не малка е ролята и на хормоналните промени. При менопаузата намаляването на естроген води до атрофия на уретралната лигавица, увеличавайки податливостта към инфекции.
- Кои са ключовите моменти в разбирането на рецидивите, за които жените трябва да бъдат информирани?
- Първото и най-важното, което трябва да разберат жените е, че не всеки рецидив е инфекция! При чести симптоми, без доказана бактериална инфекция (отрицателни уринокултури), трябва да се търсят алтернативни диагнози (например, интерстициален цистит). Второ, не трябва да се забравя, че бактериите могат да образуват защитни слоеве по стените на пикочния мехур, което води до хронични възпаления, имитиращи рецидиви. Трето, стресът и тревожността могат да влошат симптомите, дори без активна инфекция. Затова и съвременният подход набляга на “персонализирана медицина”, така че всеки рецидив трябва да се анализира индивидуално.
- Трябва ли да се спазва определен хранителен режим при наличие на рецидивиращ цистит?
- Добре е да се направи, поне временна корекция в режима на хранене – увеличена консумация на плодове и зеленчуци, изключване на пикантни, мазни, пържени и пушени храни. При отделянето им с урината някои от съставките на тези продукти дразнят лигавицата на пикочния мехур и така засилват възпалителните процеси. Консумация на поне 2-2,5 л. течности дневно. Редовно освобождаване на пикочния мехур и хигиена на сексуалния живот.
|
Симптомите на цистита - инфекцията на пикочния мехур, са характерни, но могат да варират в зависимост от етапа на заболяването – остър или рецидивиращ. 1. Остър етап (първи епизод или изолиран случай) Симптомите са интензивни и внезапни: • паренето при уриниране е силно и ясно изразено • спешността за уриниране е почти непреодолима • понякога присъстват системни симптоми • лека температура (рядко над 38°C). • обща слабост. Отговор на лечение: Антибиотиците обикновено действат бързо (симптомите отслабват за 1–2 дни). 2. Рецидивиращи епизоди Симптомите могат да са по-слаби или "привикнали": • Пациентите често разпознават ранни признаци (например, леко парене, често уриниране) и започват лечение веднага. • Възможно е да няма кръв в урината или мътен цвят. • Симптомите се появяват след преохлаждане, полов акт или стрес. • Могат да се припокриват с други състояния (например, интерстициален цистит, хиперактивен пикочен мехур). Възможни атипични симптоми: • Хроничен тазов дискомфорт вместо остра болка. • Смущения в менструалния цикъл при жени (при свързани хормонални промени). Тревожни симптоми при рецидивиращ цистит: Ако се появят следните признаци, може да става дума за “усложнения” (например, пиелонефрит – инфекция на бъбреците): • Висока температура (над 38.5°C) с треска. • Болка в гърба или отстрани (в областта на бъбреците). • Повръщане. • Отслабване на симптомите след лечение, но бързо повторение. |
Милена ВАСИЛЕВА
