Безсънието засяга всеки десети възрастен. А след 60 години засяга всеки пети човек. Разбрахме защо може да е трудно да заспите и какво може да повлияе на качеството на съня.
Какво е безсъние
Приблизително 30% от хората вярват, че страдат от безсъние. Само 6% от населението обаче има истинско безсъние. Факт е, че са необходими четири условия, за да се постави диагноза:
- затруднено заспиване и поддържане на съня (чести събуждания);
- сънят не се случва дори при идеални условия;
- липсата на сън намалява качеството на живот: появяват се умора и раздразнителност, концентрацията намалява;
- случва се три пъти седмично и продължава повече от три месеца.
Механизмите на нарушенията на съня все още се изучават. Вероятно става въпрос за силно физическо и психоемоционално възбуждане (хиперактивация), което нарушава баланса между будност и сънливост. Но този процес може да започне по различни причини.
Депресия
Безсънието е типичен симптом на много психични разстройства. Например, 90% от пациентите с депресия се оплакват от проблеми със съня. Проучване на Станфордския университет показа, че 28% от пациентите с нарушения на съня имат психично разстройство в момента, а 25% са имали такова в миналото.
Авторите на изследването стигат до заключението, че безсънието може да е остатъчен симптом на депресията и да причини нейния рецидив. Това е порочен кръг: депресията провокира безсъние, а безсънието увеличава риска от повторен депресивен епизод.
Менопауза
Да бъдеш жена вече е рисков фактор за развитие на безсъние. Според статистиката жените се оплакват от проблеми със съня два пъти по-често. Менопаузата само усложнява този проблем: половината от жените в постменопауза (когато менструация не е имала повече от година) страдат от безсъние.
Как точно менопаузата е свързана със съня, не е напълно изяснено. Смята се, че това е многофакторен проблем. Първо, по време на менопаузата производството на полови хормони естроген и прогестерон намалява. Те влияят на циркадните ритми (вътрешни биологични процеси, които зависят от дневните часове) и ако няма достатъчно от тях, режимът се нарушава.
Второ, горещите вълни – пристъпи на топлина и изпотяване, които се появяват поради фалшиви сигнали за прегряване – могат да попречат на здравословния сън. До половината от всички жени в менопауза ги изпитват.
Прегаряне
Професионалното прегаряне увеличава риска от хронично безсъние, особено при млади и пациенти на средна възраст. Проучване на Националния институт за психично здраве в Япония установи, че емоционалното прегаряне на работното място е свързано с психологически разстройства, включително безсъние и депресия.
Това важи особено за професиите с високо натоварване и ниво на отговорност, като например лекарите. Работата на смени в условия на несигурност изостря съществуващите им проблеми със съня.
Стрес
Учените разграничават понятието за реактивност на съня. Тази характеристика определя как тялото ще реагира на стрес. Хората с високо реактивна система на съня не могат да заспят по време на стресови периоди, докато тези с ниско реактивна система , напротив, не изпитват трудности със заспиването.
Реактивността се влияе от генетиката, пола, околната среда и фамилната история. Може да се каже , че е вид предразположеност към безсъние.
Стресът не само ви пречи да заспите, но и разваля качеството на съня ви. Той кара тялото ви да работи в активен режим и да произвежда повече кортизол. Този хормон влияе на сърдечния ритъм, повишава кръвното налягане и пречи на синтеза на хормона на съня мелатонин.
Както при депресията, стресът и безсънието създават порочен кръг: едното отключва и влошава другото.
Лекарства
Приемът на определени лекарства също може да повлияе на съня. Списъкът е доста дълъг, но могат да се идентифицират основните групи лекарства:
Антидепресанти. Това се отнася предимно за селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина, които стимулират централната нервна система. В същото време, седативните антидепресанти, напротив, се използват за лечение на безсъние.
Важно! Самостоятелното приложение или спирането на антидепресанти може да има отрицателно въздействие върху здравето. Важно е само лекар да участва в лечението и коригирането на дозата.
Бета-блокери. Те обикновено се използват за лечение на хипертония като част от комбинирана терапия. Тези лекарства могат да потиснат производството на мелатонин и да нарушат архитектурата на съня (редуването на бавни и бързи фази на сън). Поради това сънят става повърхностен и прекъсващ.
Кортикостероиди. Тези хормонални лекарства могат да причинят психотични симптоми и да повишат нивото на кортизол, който е отговорен, наред с други неща, за активността на нервната система.
До 30% от населението се оплаква от проблеми със съня, но официална диагноза може да се постави само в 6% от случаите. Истинската инсомния изисква четири диагностични критерия: затруднено заспиване и поддържане на съня, проблеми със съня дори в идеални условия за спокойствие, отрицателно въздействие на липсата на сън върху дневната активност и продължителност на всички симптоми в продължение на три месеца.
Инсомнията вероятно се дължи на хипервъзбуда, когато тялото не може да премине от будно състояние към сънливост. Този процес може да бъде предизвикан от различни причини, включително стрес, депресия, менопауза, прегаряне на работното място или прием на определени лекарства./Zdrave.to
