Милена Златкова: Дарявала съм яйцеклетки

Радиоводещата Милена Златкова е завършила “Артмениджмънт и културна администрация” и от 19 години води сутрешното предаване на Радио “Витоша” “Тройка на разсъмване”, заедно с Кирил Петров и Тодор Милиев. Милена има специално отношение към здравеопазването и информация “отвътре” за проблемите в системата. Ето какво сподели радиоводещата специално за читателите на в. “Доктор”.

- Милена, откъде у вас тази чувствителност към проблемите в здравеопазването? Участвате през годините в много здравни кампании.

- Вероятно от майка ми - лекар, специалист по вътрешни болести. Винаги е била изключително отдадена на хората не само в лекарския кабинет и в болничното отделение. За нея беше нормално да помага например на съседки, които живееха сами. Носеше им храна, лекарства, преглеждаше ги. Затова вероятно съм приела като нещо естествено емпатията, да ме е грижа за това как се чувстват другите хора. 

- Разкажете за някои от кампаниите, които организирате.

- Кампанията “Повече българчета за България” си е наша - на Радио “Витоша” и на нашето предаване “Тройка на разсъмване”. Организираме я вече 14 години. Наши партньори и приятели са и Фондация “Искам бебе”, които стартираха кампания в подкрепа на донорството на генетичен материал. “Тройка на разсъмване” я подкрепяхме изключително активно в продължение на три години. Аз бях лице на кампанията и дарих яйцеклетки. 

Считам за редно човек да участва с конкретни стъпки, не само с думи и апел. Впоследствие и до ден-днешен продължаваме да работим с “Искам бебе”. Родиха се много българчета. 

- Какви са медицинските процедури, които се правят при даряване на яйцеклетки?

- Има точни правила, по които се прави донорството на репродуктивен материал (Наредба №28). Донорите се вписват в регистъра на Агенцията по трансплантации. Жената трябва да е до 35 г., да има задължително едно родено дете и може да дарява яйцеклетки до три пъти. Стимулацията на жените донори е със синтетични хормони, които след това се изхвърлят от организма и не влияят негативно на здравето. Няма напълняване, окосмяване. Тези неща са митове. Вземането на яйцеклетки става за минути чрез пункция под венозна упойка. Нищо страшно. Донорството не е родителство - просто даряваш частица от себе си, за да може някой друг да има дете и семейство. Яйцеклетката е носител на максимум 5% генетичен материал от донора. 

- Направихте фотосесия в подкрепа на хората с рак на кръвта. Имате ли лична история, която ви е мотивира да ги подкрепяте?

- Не. Просто председателят на Сдружение “Лимфом” - Пиринка Петрова е чудесен, светъл човек. Запознахме се, тъй като тя е нотариусът в нашата кампания “Повече българчета за България”, който удостоверява записванията и прозрачността на жребия за определяне на печелещите ин витро процедури, раждания, изследвания на дечица. 

Покрай радиото се запознах с много други хора като Пиринка, които напълно безвъзмездно работят по различни здравни проблеми 

Наричам го “кръг на човечност” - хората, които всеотдайно са се посветили на различни каузи, за да се реформира здравната система, която в момента наистина убива.

 

Милена с Кирил и Тодор (вдясно) - тройката радиоводещи на разсъмване в Радио “Витоша” 

- Как си обяснявате това, че здравната система убива, въпреки желанието и на лекари, и на пациенти тя да става по-добра?

- Посланието на майките на деца с увреждания “Системата ни убива” касае не само тях, а абсолютно всички. Въпреки желанието ни нещата да се оправят, се случва точно обратното - напълно неадекватни действия от страна на отговорни административни представители. Обяснява се официално, че се отпускат много големи суми за здравеопазване, но те не отиват по предназначение. Пример за адекватна здравна реформа е Германия, където преди 30 г. бяха чути препоръките на неправителствени организации, които познават проблемите на пациентите. 

А у нас майките на деца с увреждания протестират от месеци, описали са черно на бяло и подробно какви са бъговете в системата, но властимащите не ги отразяват. Същевременно казионни организации на хора с увреждания, финансирани от държавата, не дават отчет за сумите, които изразходват. 

Иде зима и не се знае как ще оцелеят хората с увреждания и техните майки. Говори се, че получават помощ по 900 лв. на дете. Но това е само за децата с над 90% увреждане. А те не са толкова много. Огромната маса живее с около 200 - 300 лв. на месец. И с тези пари се издържа и майката, и детето. 

Сега помагаме “на парче” Събираме лекарства, хигиенни материали, пари за дърва и за сметки към частни съдия- изпълнители. Отново срещнах хора, които помагат, просто защото са Хора. 

Аделина Банакиева, (която е един от инициаторите и организаторите на #системата ги убива и лично помага със свои средства на майките), Диана Виденова (живее в Германия и изпраща помощ от българите, живеещи там), майки от “Повече българчета за България”, “Искам бебе”... 

- Как ще коментирате преминаването на Фонда за лечение на деца към Здравната каса и премахването на Обществения съвет?

- Бях три години в Обществения съвет на Фонда за лечение на деца, за да гарантираме прозрачност на работата му. Там имаше брутални изстъпления и затова няколко човека напуснахме демонстративно (включително и доц. Анелия Буева), напълно убедени, че ще се стигне до закриването на Фонда, и че това е крайната цел - да го няма. Смениха се няколко директори. Ясно е, че когато държавата разрушава работеща структура, която спасява човешки живот, “става дума за едни пари”.

Страх ме е, че ще стигнем както преди 10 години до отчитането на излишък от лечението на деца. 

Сега Здравната каса поема децата без Обществен съвет, без прозрачност. С основна цел по-добра усвояемост. И няма да се знае какво реално ще се случва, какво забавяне ще има на лечението и колко дечица ще си отидат от този свят 

“Системата ни убива” важи за абсолютно всяко нещо в здравния сектор. Все по-страшно ми става, защото в системата се е настанила безчовечност и не си отива.

- Как лично вие се грижите за здравето си?

- Чрез превенция - правя си няколко пъти годишно профилактични прегледи. Не прекалявам с нищо. Освен с емоции... Не пия и не пуша. По отношение на храненето, периодично влизам в режим с повече плодове и зеленчуци.

Още не мога да свикна с ранното ставане. А “Тройка на разсъмване” скоро ще стане на 19 г. За тези години съм натрупала огромна умора. Но пък в радиото се чувствам чудесно и хората, с които работя, са супер.

- Лежали ли сте в болница?

- Когато бях на 9 г., ми направиха операция на очите за страбизъм. Не се получи добре. Конците не се разградиха и начинът на зашиване не беше наред. Години по-късно ме оперираха още веднъж и коригираха нещата.

Покрай травма на сина ми това лято имах контрастни преживявания в болниците. Там, където първо го прегледаха, не направиха качествено скенера и не се видя счупването на ключицата. Шинираха го за един месец и увериха, че няма счупване. Но нещата не бяха наред и се изумих как лекари с дългогодишна практика могат да си позволят некачествено лечение. Ако не бях отишла за второ мнение при доц. Атанас Кацаров, синът ми щеше да претърпи операция на ключицата заради неправилно зарастване. Добре е, че има толкова много добри български лекари. 

Благодарна съм, че съдбата ме е срещнала със специалисти, които даряват ин витро процедури, помощ при бременност и раждане, както и прегледи за дечица в кампанията ни - д-р Стаменов, д-р Ставрев, д-р Бойчев, д-р Пенков, д-р Николов, д-р Димитров, д-р Щерев, д-р Велев; нефрологът доц. Анелия Буева, неонатологът доц. Ралица Георгиева, педиатърът д-р Радка Масларска, генетикът проф. Савов. Много са. Ще пропусна някого и ще ме е срам. Добрият лекар не може да е просто професионалист, трябва да е и добър човек. И да застане с лицето си зад това, в което вярва. 

Мара КАЛЧЕВА