По повод писмото на нашата читателка потърсихме за коментар д-р Атанас Янев от Клиниката по белодробни болести към ВМА – София. Д-р Янев е специалист по белодробни болести и фтизиатрия, по вътрешни болести, по военно-полева терапия и ехография на гръдния кош.- Д-р Янев, може ли една пневмония да се изкара „на крак”, образно казано?
- Може, разбира се. Някои случаи на пневмония са много по-леки като клинично проявление, много по-малки като засягане на белия дроб. В такава ситуация те могат и да не бъдат диагностицирани. Съответно не се лекуват. Но често при тях се стига до самоизлекуване. Искам обаче да повторя, че това се случва, когато става дума за много леки форми на болестта.
- Все пак става дума за възпаление и ако се появи някакъв дискомфорт, хората го отдават на лека настинка може би?
- Да, хората имат някакви оплаквания, но като цяло клиниката е по-лека. По принцип симптомите на пневмонията варират от по-леки до много тежки. Това зависи, разбира се, от причинителя на болестта, от обхвата, от придружаващите заболявания, от възрастта на пациента. Така че клиничната изява на пневмонията е в зависимост от всички тези фактори.
- Може би някои болни игнорират тези фактори, както и общото си състояние, самолекуват се...
- Да, така е. Тези прояви в началото се тълкуват като настинка, като вирусна инфекция и т.н. Но когато вече състоянието им стане по-тежко и баналните лекарства не помогнат, е време болният да се обърне към специалист за допълнителни изследвания и по-точна диагноза.
- Д-р Янев, искам да ви попитам рентгеновата снимка достатъчна ли е да се докаже диагнозата?
- Поставянето на диагнозата е на основата именно на рентгенова снимка. Защото около 50 на сто от пневмониите не се чуват на слушалката, не можем да разчитаме само на слушалката, рентгеновата снимка е задължителна при съмнения.
- По-важният въпрос по тази тема е до какви усложнения може да доведе една неоткрита и нелекувана пневмония?
- Първо, възникват типичните, баналните усложнения за самия бял дроб. Нелекуваната и задълбочена пневмония може да доведе до абсцес, до тежка масивна пневмония, до гангрена на белия дроб, до образуване на плеврален излив и неговото нагнояване. Това са усложненията в самия бял дроб. Не са изключени и по-далечни, по-нататъшни възпалителни усложнения.
При разпространение на самата инфекция,
може вече да се възпалят и да бъдат поразени всички органи. И това от своя страна да провокира възникване на менингит, енцефалит, съответно мозъкът да бъде засегнат. Навсякъде може да се разпространи тази инфекция, може да възникнат и т.нар. септични метастази.
- Какво следва да се предприеме, за да не се стига до тези страшни усложнения?
- Ако до третия ден от терапията лечението не е повлияло симптомите и състоянието, ако се появи съмнение за тежко възпаление, тогава се налага нещата да се изследват по-издълбоко. Задължително се прави рентгенова снимка, правят се и лабораторни изследвания, които да ни донесат точната диагноза.
- А може ли такава нелекувана пневмония да провокира белодробен карцином или това са заболявания с различен генезис?
- Не, не може. Да, една от генезите на карцинома е и вирусна генеза, но не бива да свързваме двете заболявания..
- Може ли пневмонията да бъде объркана с друго заболяване?
- Разбира се, че такава вероятност винаги съществува. Защото все пак базисното изследване е рентгенографията. Едно засенчване в рентгенографията може да бъде не само пневмония, може да бъде банална фиброза, може да бъде един карцином, туберкулоза. Въобще диференциалната диагноза е доста голяма, затова вече се минава на второ ниво на диагностика, ако това не е достатъчно. Това означава, че вече се отива към скенер, ако се задържи тази сянка в белия дроб. Отива се към бронхоскопия, отива се към биопсия, за да се уточни диагнозата. Но първото и най-важно е
провеждането на стабилен антибиотичен курс,
последван от преценка за евентуално преминаване на по-високо стъпало на изследването.
- Д-р Янев, един последен въпрос: възможно ли е задух при физическо натоварване, понякога и при покой, както и бърза уморяемост, разбитост дори – това може ли да се дължи на белодробен проблем?
- Това е много общо казано. В крайна сметка, когато боледува белият дроб е нормално понякога на човек да не му достига въздухът. Но много са заболяванията, които провокират дихателна недостатъчност, както я наричаме ние. Ако говорим за връзка на пола и състоянието на пневмонията – може да има такива прояви. Веднага бързам да кажа, че става дума за много тежки пневмонии, които обхващат големи, масивни части от белия дроб. Тогава вече се стига до остра дихателна недостатъчност и за съжаление тези тежки състояния действително протичат много драстично и често се стига до фатален край.
- Т.е., човек може да умре от задълбочена пневмония?
- За жалост, смъртността от пневмония е много голяма. Ние винаги неглижираме пневмонията като заболяване, но смъртността е голяма – 12%. Сега, разбира се, при хора здрави, в активна възраст, много рядко се стига до такъв фатален край. Но при възрастни хора с придружаващи заболявания, при малки деца с нестабилен имунитет – при тях смъртността е голяма. Да не говорим за смъртност пък в интензивни терапии, в отделенията по анестезиология и реанимация – там смъртността понякога стига до 50%.
- Значи да се страхуваме много от дихателната недостатъчност?
- Ако една пневмония протича с дихателна недостатъчност, това е много лош признак.
Яна БОЯДЖИЕВА
