Хипербарната терапия предотвратява инфекции

Според проучване на Стивън Том - професор по спешна медицина в Медицинския университет на Пенсилвания, един курс хипербарна кислородна терапия увеличава с осем пъти броя на стволовите клетки, циркулиращи в човешкото тяло. А стволовите клетки имат решаваща роля при възстановяване от травми.

Те се намират в костния мозък и са способни да променят своята природа, за да станат част от различни органи и тъкани. Проучването на екипа на проф. Том е проведено в стоманени медицински камери при налягане от 2 ATA, което е съизмеримо с налягането на 10 м в морска вода. Много производители на надуваеми хипербарни камери и клиники рекламират това вълнуващ откритие, без да имат обаче нужното оборудване. 

Появата на оток (подуване) оказва натиск върху съседните тъкани и може да наруши кръвообращението. Когато това налягане се доближи или надвиши онова в кръвоносните съдове, притокът на кръв ще се намали или ще спре напълно.

Подуването допринася за недостиг на кислород в тъканите, като увеличава разстоянието между капилярите (най-малките кръвоносни съдове) и клетките, което затруднява клетъчната функция и метаболизма. Хипербарната кислородна терапия намалява отоците, като увеличава съдържанието на кислород в кръвта, което води до повишена доставка на кислород в клетките. Така отслабва възпалителният процес и се ускорява възстановяването на тъканите. Когато тъканите са добре оксигенирани, по-бързо се отстраняват клетъчните отпадъци и микроорганизми.

Хипербарната кислородна терапия увеличава производството на колаген, който е основен фактор в зарастването на раните. Ето защо този вид терапия лекува успешно труднозарастващи рани и увредени тъкани. Освен това подпомага заличаването на белезите.

Хипербарната кислородна терапия насища кръвната плазма с кислород. Плазмата обогатява с кислород областите на увреждане с по-голяма ефективност от червените кръвни клетки, oсигурявайки на всички клетки и тъкани необходимото средство за лечение.  Което води и до по-здрава тъканна цялост.

По време на травма или увреждане микроциркулацията в капилярите е от жизнено значение, за да могат клетките, отговорни за лечението, успешно да завършат работата си. Растежът на нови и възстановяването на повредените капиляри в увредените тъкани се стимулира от хипербарната кислородна терапия. Подобреният достъп до кислород и повишеното налягане в хипербарната камера стимулират растежа на нови капиляри и възстановяването на съществуващите.

„Сивата зона“ при нараняванията от смачкване може да бъде дефинирана като мястото между тъканите, които са необратимо повредени. Тъканите от „сивата зона“ се повлияват добре от увеличеното снабдяване с кислород, подобреното кръвообращение и кръвоснабдяване. Доказано е, че хипербарната кислородна терапия поддържа оксигенацията на тъканите в областта на „сивата зона”, което води до по-добри крайни резултати.

Остеобластите са клетки, отговорни за образуването на кост, а остеокластите са тези, които отговарят за костната резорбция. Двата вида клетки работят заедно, за да образуват кост и да контролират количеството на костната тъкан. 

Осигуряването на повишени нива на кислород дава възможност за увеличаване на производството на тези клетки и им позволява по-адекватно възстановяване и изграждане на костите. Това става чрез намаляване на отока и стимулирането на растежа на нови кръвоносни съдове в микроциркулацията. Когато възпалителният процес, подуването и отокът се остранят по-бързо, възстановяването и регенерацията на костите също се ускоряват.

Изследванията показват, че по-ниските нива на кислород в тъканите и раните увеличават вероятността за инфекция. Промените в оксигенацията на раната и тъканите влияят силно върху имунитета на раната

Наличието на подобрено или повишено снабдяване на тъканите с кислород намалява случаите на инфектирани рани. Защото клетките, отговорни за превенцията и възстановяването от инфекции, са зависими от кислород, следователно допълнителният кислород е от полза за процеса на оздравяване.

Основният фактор в имунния отговор на организма са белите кръвни клетки. Повишеният достъп на кислород в тялото увеличава производството на бели кръвни клетки, което помага на имунния отговор на организма. Високата доза кислород, приложена с по-голямо от морското налягане (чрез хипербарна кислородна терапия), стимулира и активира имунния отговор на организма.

При лиспата на кислород или в хипоксна среда (недостиг на кислород в тялото) действието на белите кръвни клетки намалява. Това от своя страна създава значителна заплаха от инфекция, тъй като имунният отговор на организма е нарушен.

Повишеното снабдяване с кислород, предлагано от хипербарната кислородна терапия, помага за убиването на бактериите и отстраняването на отпадните продукти, тъй като подобрява функцията на левкоцитите (които са вид бели кръвни клетки).

Изследванията показват, че периодите на хипероксия (повишеното нива на кислород в тъканите) и хипербарна кислородна терапия повишават активността на някои антибиотици и тяхната ефективност. Това позволява активната инфекция да се спре по-бързо.

Хипербарната кислородна терапия има директен бактерициден ефект (убива бактериите) и бактериостатичен ефект (възпрепятства растежа на бактерии). Това става заради генерирането на свободни кислородни радикали. Те могат да повредят мембраните на бактериите, което ги убива или прави неефективни. За анаеробните организми (живеещи без кислород) тази висококислородна среда е токсична и те не могат да оцелеят.

Във въздуха, който дишаме, има 21% кислород и белите ни дробове го прехвърлят към нашите червени кръвни клетки (чрез хемоглобина). Тези пълни с кислород червени кръвни клетки се пренасят в тялото чрез плазмата, която преминава през кръвоносните съдове. Кислородът се разпространява в заобикалящата тъкан и се доставя там, където е най-необходим.

Но когато има ограничен приток на кръв, настъпва хипоксия – липса на кислород. Когато има ограничение (оклузия) в кръвния поток, дължащо се на хирургична операция, заболяване или нараняване, червените кръвни клетки запушват кръвоносния съд и не могат да доставят кислород към клетките от другата страна на оклузията. Когато това се случи, тъканите започват да се разпадат. 

Мара КАЛЧЕВА