Кристиян Коцев: Заради генна мутация съм се родил с това лице!

Отказах да се оперирам, защото образуванието може да се появи на друго място по тялото ми

Кристиян Коцев: Заради генна мутация съм се родил с това лице!
 Кристиян Коцев, е на 30 години от София. Половината от лицето му сякаш тече към гърдите. Специално за в. “Доктор” Кристиян разкри какво е заболяването му и защо не го лекува.

- Кристияне, какво е заболяването ви и кога се прояви?
- Родил съм се с това лице. Диагнозата е толкова завъртяна, че не съм я запомнил. Лекарите ми обясниха, че е много рядка генетична мутация - само 150 души в света я имат. Не съм уникален случай.

- А свързана ли е с някакви лекарства, които майка ви е пила през бременността?
- Не, няма нищо общо с лекарства. Просто случайна генетична мутация.

- Лечимо ли е и вие искате ли да имате друго лице?
- Лечимо е. Но докторите не ми дават никаква гаранция, че няма да се появи отново на друго място на тялото. Например има голяма вероятност, ако ми го махнат от лицето, да ми се появи на гърба, на крака, дори да е по-голямо. Рискът е това образувание да рецидивира.

- Нещо като доброкачествен тумор ли е?
- Не, не е тумор.

- А какво ви обясниха лицево-черепните хирурзи - как може да се оперира и защо не се съгласихте?
- Оперативно може да се махне, но самата операция е много сложна. Просто не ми дадоха никаква гаранция, че ще се оправя, и затова се отказах. Идва чуждестранен доктор, не искам да казвам от коя държава. Лежах един месец в болница в София - правиха ми всякакви изследвания и прегледи. Отказах да ме оперират, защото няма смисъл, ако рецидивира.

- Щяха ли да ви реконструират тази част на лицето, след като отстранят това образувание?
- Не знам точно какво щяха да направят. Казаха само, че ще има

серия от пластични операции

след това. Нямаше да е само една и край.

- На колко години бяхте, когато ви предлагаха тези операции?
- Бях на 26 години.

- Преди това никога ли не сте обмисляли да махнете това образувание?
- Лично аз не съм искал. Баща ми, леля ми и други роднини искаха. Ходили сме по доктори насам и натам. Преглеждаха ме лицево-челюстни хирурзи. Но никой не ни даваше гаранции, че всичко ще бъде окей след това. Имената на хирурзите не помня, защото беше много отдавна.

- В ежедневието притеснява ли ви лицето ви, създава ли ви някакви неудобства?
- Никакви. Нито ми пречи, нито се чувствам странно. Нямам проблеми.

- А когато бяхте дете, ученик, имахте ли проблеми със съучениците?
- Някои ме приемаха, други страняха от мен. Не съм имал спречквания със съученици по този повод. Учех в 108-о училище в София. Имам средно образование.

- С какво се занимавате сега?
- В момента работя по строителни обекти - електроинсталации, строителство, ремонти.

- А какво е вашето хоби?
- Обичам да

карам колело сред природата

в планините. Обичам да пътувам.

- Имате ли много приятели?
- Да, имам приятели, събираме се, излизаме. Ходя често по други градове на гости при мои приятели и познати. Седя при тях по 2-3 дни, и повече дори.

- А приятелка имате ли?
- Имах, но се разделихме. Лицето не ми пречи да общувам с момичета. Имам много приятелки и познати момичета. Излизаме, събираме се, ходим на кафе. Чувствам се напълно okей, като другите.

- За какво мечтаете?
- Мечтая да си намеря по-стабилна работа, защото в момента работя без договор. Понякога има работа, понякога няма. А сметките идват и разходите си вървят. Живея с баща ми и взаимно си помагаме. Не се е стигало до ситуация да гладуваме, но тази несигурност в работата не е приятна.

- А майка ви?
- Разделили сме се с нея още когато съм бил малък. Не съм я виждал отдавна. Преди осем години се видяхме за малко и това беше. Да ви кажа честно, нямам и желание да се виждам с нея.

- На една снимка сте си сложили пепелянка на лицето. Защо?
- Не, това не е пепелянка, а водна змия. Хванах я на морето, когато бяха наводненията. Обичам по-екстремни изживявания и затова. Но не е отровна змия, а напълно безобидна. Нищо не може да ми направи.

Като дете не съм се плашил от нищо и съм правил какви ли не щуротии. Бърках по контактите, разглобявах телевизорите - неслучайно се занимавам с електроника. Беше ми интересно. Сега се спускам с колело по пистите на Витоша с висока скорост. Рекордът ми е 69 км в час с колело от Черни връх надолу, без да съм с каска или с някаква предпазна екипировка. Просто се качвам и се спускам. Преди рекордът ми беше 60 км в час, сега мисля да мина над 70 км...

- Здрав ли сте и ходите ли на профилактични прегледи?
- Здрав съм. Нямам проблеми. На профилактика не съм ходил от 4-5 години. Иначе съм ходил на преглед за настинки. Миналата година на морето получих цистит и пих антибиотик.

- Сблъсквали ли сте се с българското здравеопазване и какво ви е впечатлението?
- Не съм очарован от българските лекари. Преди 5-6 години ме болеше крак, бях го ударил по време на работа. Отидох да ми направят снимка в ДКЦ-то и казаха, че нищо ми няма. След месец ми правиха снимка отново и се оказа, че кракът ми е счупен на стъпалото. Даже ме питаха защо не съм дошъл по-рано, не ме ли е боляло. Замълчах си. Болеше ме, когато стъпвам и когато вдигам нещо по-тежко, но зарасна.


Мара КАЛЧЕВА

Коментари