Проф. Йехуда Шонфелд: Няма изкуствено средство за засилване на имунитета
Повечето болести имат „свои собствени лоши” бактерии
Израелският проф. Йехуда Шонфелд е ръководител на центъра за автоимунни заболявания в Тел-Авив. Изследовател на имунитета, учен със световна известност.
- Професоре, съществува мнението, че за поддържане на имунитета е изключително важна нормалната функция на червата. Това вярно ли е?
- Да. И това е едно от най-важните откритие през последните години. Бактериите от микробиома на нашите черва играят огромна роля във формирането на правилната дейност на нашата имунна система. Затова при небалансиран микробиом се развиват автоимунни заболявания. Т.е. онези болести, при които имунитетът атакува и уврежда собствения си организъм. И сега ние предполагаме, че всяка болест има някаква своя собствена “лоша” бактерия. В същото време има “добри” бактерии, които неутрализират “лошите”.
- В аптеките се продават много лекарства, обещаващи повишаване на имунитета. В пика на сезона на простудите и грипа рекламират особено активно така популярните имуномодулатори. Други разчитат на натуралните природни средства. Какво мислите вие?
- Мога да кажа само едно: на мен не ми е известно нито едно ефективно средство, което би могло да засили работата на имунната система по изкуствен начин.
При автоимунните заболявания, които сега са едни от основните предизвикателства за науката и медицината, се изискват препарати, моделиращи имунитета. Т.е. изменящи работата на имунната система така, че тя да не проявява агресия против клетките в собствения си организъм. Сега при лечение на автоимунните заболявания често прилагат т.нар. имуносупресивна терапия, която понижава, потиска имунитета. Но поради това възникват сериозни усложнения. В своя лекция разказах за уникално вещество, което не понижава имунитета, а именно го моделира, изменя го, позволявайки да се избегнат сериозните странични ефекти. И това средство го получихме с помощта на...червеи-хелминти. Учените отдавна обърнаха внимание на следното: при наличие на паразитарни инфекции няма автоимунни заболявания. И това е разбираемо, тъй като хелминтите живеят в нашето тяло и нямат никакво намерение да ни убиват.
Паразитът е заинтересован да оцелее,
да защити себе си и имунната система на своя домакин, на своя “хазяин”. Затова преди време понякога лекуваха пациенти с автоимунни заболявания дори с хелминти. Това звучи ужасно, но животът си е живот. Впоследствие обаче учените започнаха да изучават какво именно отделят хелминтите, за да лекуват с тези вещества, а не отделящите ги паразити.
- Съществува ли връзка между секса и имунитета?
- Много интересен въпрос. Пряка зависимост няма, но върху нашата имунна система, както вече казах, голямо внимание оказват живеещите в нас микроби. По време на секс чрез целувки и докосвания ние обменяме с партньора си микроорганизми, затова може да се каже, че има косвена връзка.
Известно е, че има някаква взаимовръзка между половите инфекции и възникването на такива автоимунни заболявания като артритите например.
- Професоре, какво се явява като основа на имунитета?
- Имунитетът е армия вътре в организма, която го защитава от външни врагове и въздействия. Автоимунни заболявания се развиват тогава, когато се случи грешка в действията на тази армия. И тогава тя насочва своите усилия не към външния враг, а към клетките на собствения си организъм. Точно както е в армията, у имунитета има различни видове войски: за близко действие - танкове-клетки. За далечно - ракети-антитела-реагиране. Например в случая с диабет І тип действат клетките-танкове, постепенно разрушаващи клетките на задстомашната жлеза, които изработват инсулина. А при системна кожна туберкулоза (лупус) действа ракетната армия за далечно поражение, когато засягат и увреждат кръвта, ставите, бъбреците, мозъкът. И в крайна сметка болестта обхваща всички органи.
©Shutterstock
Известни засега са повече от 80 заболявания от автоимунна природа. Най-често се говори за такива като множествена склероза, болест на Крон, системна кожна туберкулоза, т.е. лупус. Въпреки, че аз не бих ги нарекъл най-разпространени или основни. Защото основна и главна за всеки конкретен пациент се явява тази болест, от която страда самият той.
- А диабетът I тип?
- Да, диабетът І тип също е разпространена форма автоимунно заболяване, което застига децата в много ранна възраст.
Има някои форми на диабет I тип с късно начало.
И сега вече стана ясно, т.е. стигнахме до разбирането какви фактори могат да спомогнат за късното начало на това заболяване. Сред тези фактори са и различните вируси.
- Моля да разкажете какви най-значителни открития бяха направени в тази област през последните години?
- Сега вече започнахме значително по-добре да разбираме и познаваме факторите, предизвикващи автоимунните заболявания. Както и причините за тях. Затова ако някой се намира в рисковата група, можем да намалим вероятността от развитие на заболяване у дадения човек. Второ, ние можем достатъчно достоверно да предскажем вероятността от възникване на автоимунно заболяване. А това означава, че в бъдеще ще можем да предотвратяваме такива болест. И трето, внимание, най-важното: през последните години се случи пробив в лечението на автоимунните заболявания благодарение прилагането на генно-инженерни биологични вещества. Все още обаче лекарствата, в които ги има тези средства, струват много скъпо. Но повярвайте, много се работи, за да намалим тяхната цена.
- Моля да отговорите как влияят върху имунитета градската среда, замърсеният въздух, не много чистата вода, храненето с консерванти и оцветители?
- Истината е, че тези фактори имат критично значение. Ако например в организма попадне живак, та дори да е и в микроскопични количества, той може да доведе до сериозен срив и да предизвика автоимунно заболяване. Изследвания показаха, че развитието на такива болести може да бъде провокирано и от прекалената употреба на сол. Нека припомним, че ненапразно Световната здравна организация препоръчва не повече от 2000 мг натрий, което е еквивалентно на 5 г готварска сол на ден. От друга страна има данни, че лютивата храна намалява риска от автоимунни заболявания. Слънчевата светлина, ултравиолетовите лъчи и достатъчно ниво на витамин D в организма също действат благотворно от гледна точка на понижаване риска от автоимунни болести.
- А ние самите какво можем да предприемем за поддържане на собствения си имунитет в добро ниво. Така че и простудите да избягваме, и да не повишаваме риска от автоимунни заболявания?
- Съветите са простички, отдавна известни, но постоянно потвърждават на практика своята ефективност: водете здравословен начин на живот, движете се повече, добре се наспивайте. Яжте по-малко месо и повече зеленчуци. И, което е много важно - не допускайте недостиг на витамин D в организма. Честите симптоми на такъв дефицит са постоянна слабост, уморяемост, болки в мускулите и ставите.
Яна БОЯДЖИЕВА
- Професоре, съществува мнението, че за поддържане на имунитета е изключително важна нормалната функция на червата. Това вярно ли е?- Да. И това е едно от най-важните откритие през последните години. Бактериите от микробиома на нашите черва играят огромна роля във формирането на правилната дейност на нашата имунна система. Затова при небалансиран микробиом се развиват автоимунни заболявания. Т.е. онези болести, при които имунитетът атакува и уврежда собствения си организъм. И сега ние предполагаме, че всяка болест има някаква своя собствена “лоша” бактерия. В същото време има “добри” бактерии, които неутрализират “лошите”.
- В аптеките се продават много лекарства, обещаващи повишаване на имунитета. В пика на сезона на простудите и грипа рекламират особено активно така популярните имуномодулатори. Други разчитат на натуралните природни средства. Какво мислите вие?
- Мога да кажа само едно: на мен не ми е известно нито едно ефективно средство, което би могло да засили работата на имунната система по изкуствен начин.
При автоимунните заболявания, които сега са едни от основните предизвикателства за науката и медицината, се изискват препарати, моделиращи имунитета. Т.е. изменящи работата на имунната система така, че тя да не проявява агресия против клетките в собствения си организъм. Сега при лечение на автоимунните заболявания често прилагат т.нар. имуносупресивна терапия, която понижава, потиска имунитета. Но поради това възникват сериозни усложнения. В своя лекция разказах за уникално вещество, което не понижава имунитета, а именно го моделира, изменя го, позволявайки да се избегнат сериозните странични ефекти. И това средство го получихме с помощта на...червеи-хелминти. Учените отдавна обърнаха внимание на следното: при наличие на паразитарни инфекции няма автоимунни заболявания. И това е разбираемо, тъй като хелминтите живеят в нашето тяло и нямат никакво намерение да ни убиват.
Паразитът е заинтересован да оцелее,
да защити себе си и имунната система на своя домакин, на своя “хазяин”. Затова преди време понякога лекуваха пациенти с автоимунни заболявания дори с хелминти. Това звучи ужасно, но животът си е живот. Впоследствие обаче учените започнаха да изучават какво именно отделят хелминтите, за да лекуват с тези вещества, а не отделящите ги паразити.
- Съществува ли връзка между секса и имунитета?
- Много интересен въпрос. Пряка зависимост няма, но върху нашата имунна система, както вече казах, голямо внимание оказват живеещите в нас микроби. По време на секс чрез целувки и докосвания ние обменяме с партньора си микроорганизми, затова може да се каже, че има косвена връзка.
Известно е, че има някаква взаимовръзка между половите инфекции и възникването на такива автоимунни заболявания като артритите например.
- Професоре, какво се явява като основа на имунитета?
- Имунитетът е армия вътре в организма, която го защитава от външни врагове и въздействия. Автоимунни заболявания се развиват тогава, когато се случи грешка в действията на тази армия. И тогава тя насочва своите усилия не към външния враг, а към клетките на собствения си организъм. Точно както е в армията, у имунитета има различни видове войски: за близко действие - танкове-клетки. За далечно - ракети-антитела-реагиране. Например в случая с диабет І тип действат клетките-танкове, постепенно разрушаващи клетките на задстомашната жлеза, които изработват инсулина. А при системна кожна туберкулоза (лупус) действа ракетната армия за далечно поражение, когато засягат и увреждат кръвта, ставите, бъбреците, мозъкът. И в крайна сметка болестта обхваща всички органи.
©Shutterstock
Известни засега са повече от 80 заболявания от автоимунна природа. Най-често се говори за такива като множествена склероза, болест на Крон, системна кожна туберкулоза, т.е. лупус. Въпреки, че аз не бих ги нарекъл най-разпространени или основни. Защото основна и главна за всеки конкретен пациент се явява тази болест, от която страда самият той.
- А диабетът I тип?
- Да, диабетът І тип също е разпространена форма автоимунно заболяване, което застига децата в много ранна възраст.
Има някои форми на диабет I тип с късно начало.
И сега вече стана ясно, т.е. стигнахме до разбирането какви фактори могат да спомогнат за късното начало на това заболяване. Сред тези фактори са и различните вируси.
- Моля да разкажете какви най-значителни открития бяха направени в тази област през последните години?
- Сега вече започнахме значително по-добре да разбираме и познаваме факторите, предизвикващи автоимунните заболявания. Както и причините за тях. Затова ако някой се намира в рисковата група, можем да намалим вероятността от развитие на заболяване у дадения човек. Второ, ние можем достатъчно достоверно да предскажем вероятността от възникване на автоимунно заболяване. А това означава, че в бъдеще ще можем да предотвратяваме такива болест. И трето, внимание, най-важното: през последните години се случи пробив в лечението на автоимунните заболявания благодарение прилагането на генно-инженерни биологични вещества. Все още обаче лекарствата, в които ги има тези средства, струват много скъпо. Но повярвайте, много се работи, за да намалим тяхната цена.
- Моля да отговорите как влияят върху имунитета градската среда, замърсеният въздух, не много чистата вода, храненето с консерванти и оцветители?
- Истината е, че тези фактори имат критично значение. Ако например в организма попадне живак, та дори да е и в микроскопични количества, той може да доведе до сериозен срив и да предизвика автоимунно заболяване. Изследвания показаха, че развитието на такива болести може да бъде провокирано и от прекалената употреба на сол. Нека припомним, че ненапразно Световната здравна организация препоръчва не повече от 2000 мг натрий, което е еквивалентно на 5 г готварска сол на ден. От друга страна има данни, че лютивата храна намалява риска от автоимунни заболявания. Слънчевата светлина, ултравиолетовите лъчи и достатъчно ниво на витамин D в организма също действат благотворно от гледна точка на понижаване риска от автоимунни болести.
- А ние самите какво можем да предприемем за поддържане на собствения си имунитет в добро ниво. Така че и простудите да избягваме, и да не повишаваме риска от автоимунни заболявания?
- Съветите са простички, отдавна известни, но постоянно потвърждават на практика своята ефективност: водете здравословен начин на живот, движете се повече, добре се наспивайте. Яжте по-малко месо и повече зеленчуци. И, което е много важно - не допускайте недостиг на витамин D в организма. Честите симптоми на такъв дефицит са постоянна слабост, уморяемост, болки в мускулите и ставите.
Яна БОЯДЖИЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари