Д-р Розалия Христова: Все по-често очите се лекуват със стволови клетки

Какво представлява иновативното лечение на очните заболявания чрез трансплантация на стволови клетки, при кои пациенти се прилага и с какъв успех, разговаряме с д-р Розалия Христова, специалист по очни болести в УМБАЛ „Александровска“.

Визитка

Д-р Розалия Христова завършва Медицински университет-София през 2013 г. От 2014 г. е част от екипа на Клиниката по очни болести в УМБАЛ „Александровска“. От 2020 г. е асистент към Катедра „Офталмология“ на Медицинския факултет при МУ-София. През 2022 г. защитава дисертация на тема „Лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция“.

Д-р Христова бе удостоена с награда на името на проф. Стоимен Дъбов по време на научната конференция „Новости в офталмологията 2016” за доклада й по темата за иновативното лечение на очни заболявания чрез трансплантация на стволови клетки. Процедурата се извършва за първи път в България в УМБАЛ „Александровска“.

Д-р Христова е специализирала в Норвегия, Дания, Лондон. Основните й научни интереси са в областта на заболяванията на роговицата, биотехнологиите и регенеративната медицина.

- Д-р Христова, какво приложение намира трансплантацията на стволови клетки в съвременното лечение на очните заболявания?

- В съвременното лечение на очните заболявания стволовите клетки навлизат все по-широко като алтернатива на съществуващите досега методи или като нова терапия. Тази област е една от много бързо развиващите се. В момента одобрените терапии са основно за повърхността на окото, при които стволовите клетки се вземат от самия пациент или от донор. Преминали са всички клинични изпитвания и терапията е лицензирана. Работи се в насока и генно модифициране на тези клетки, за да пренасят лекарства, да коригират вродени генетични дефекти и др.

- При кои по-точно очни заболявания прилагате лечението със стволови клетки?

- Една от най-честите причини за необходимост от трансплантация на стволови клетки имат пациенти с химични изгаряния на окото. Но има и други заболявания, при които се прилага този метод – увреждане на инервацията на окото и като цяло, изхранването на повърхността на окото. Характеризират се с появата на незаздравяващи рани на повърхността на окото. Всъщност в тези случаи се обръщаме към стволовите клетки, за да може да възстановят тези дефекти в тъканта.

- Кои са най-честите случаи, при които се стига до изгаряне на тъканите на окото?

- Обикновено това са травми на окото, които се случват в битови или професионални условия. Най-често се причиняват от киселини или основи, като изгарянето с основи е по-тежко. Това са двете най-чести ситуации, в които намираме изгаряне на повърхността на очите.

- При автоимунни заболявания прилагали ли сте досега трансплантация на стволови клетки?

- При някои автоимунни заболявания се наблюдава т.нар. стерилно стопяване на роговицата – налице е възпаление без наличието на някаква инфекция. Тоест, имаме загуба на тъкан от повърхността на окото заради отлагане на автоимунни продукти и съответно тъканите започват да се стопяват, да изчезват. Нашият организъм сам ги разгражда. Най-честа причина за подобно стопяване на роговицата е ревматоидният артрит.

- С помощта на стволовите клетки може да бъде стопиран окончателно този процес на стопяване или само за известен период от време?

- Това зависи от общото лечение. Ние можем да стопираме временно процеса на локално ниво, но за да успеем да го спрем изцяло, работим в екип с ревматолозите. Те провеждат цялостното лечение, тъй като това е заболяване на целия организъм. Тогава бихме постигнали трайно излекуване или по-точно казано, ремисия. Но ако основното заболяване не се лекува адекватно и навреме, каквото и да правим, ще имаме винаги връщане назад – резултатът няма да е дълготраен.

- Имали ли сте пациенти с дългосрочен и добър ефект от трансплантацията на стволови клетки, с уговорката, че основното заболяване е било овладяно?

- Когато основното заболяване е под контрол, пациентите много по-добре приемат нашата терапия и съответно резултатите са много добри.

- Как протича целият процес при трансплантиране на стволовите клетки? Откъде се вземат и какво се случва с тях след това?

- При нас се осъществява т.нар. автоложна трансплантация. Тоест, клетките, които трансплантираме, са от пациента. В други случаи, когато в болното око няма никакви подходящи за целта клетки, ги вземаме от здравото око. Но най-често ги набавяме от болното око – вземаме от него съвсем малко парченце, което съдържа стволови клетки. След това ги размножаваме в лаборатория върху специална мембрана. А когато достигнат достатъчно голям брой, ги връщаме обратно в окото на пациента. На практика покриваме окото с тази мембрана, която пренася стволовите клетки.

След това започва процес по възстановяване и проследяване на пациента. Разбира се, в това време – преди и след трансплантацията, много трябва да внимаваме възпалението на очната повърхност да е под стриктен контрол. Тоест, да е сведено до минимум, за да могат трансплантираните клетки да оцелеят максимално дълго време.

- Колко време отнема на трансплантираните стволови клетки да се превърнат в действащи в окото, заздравявайки го след това?

- Обикновено самото заздравяване се случва в рамките на около месец от трансплантацията на стволови клетки. Но реално погледнато, ние все още не знаем колко време остават живи тези клетки. Правени са доста изследвания, като според някои от тях до 2 години на практика има живи клетки, които сме сложили в очите. Но когато клетките са взети от самия пациент, няма как да знаем дали това са трансплантираните от нас клетки или неговите собствени вече започват да функционират нормално. Това все още не е изяснено, просто наблюдаваме добър ефект от трансплантацията на стволови клетки.

- Споменахте, че си набавяте стволови клетки от болното или здравото око. Може ли да бъдат взети и от друго място?

- Най-добрият избор, който може да се направи, е клетките да са от самия пациент, защото тогава имунната му система няма да ги отхвърли. Но в някои случаи, когато засягането е и на двете очи и нямаме никаква възможност да се вземат от пациента стволови клетки, се използва донор. Тъй като вземаме много, много мъничка част – под 2 милиметра, окото след това заздравява бързо. Стволовите клетки може да са от роднина или от друг донор, но ние предпочитаме да ги вземем от пациента.

- Само от тъкани на очите ли?

- Да, само от очните тъкани. При нас, а и въобще в световен мащаб, на пациенти се трансплантират единствено човешки клетки, които до някаква степен са специализирани вече – от окото. В момента се работи и се проучва възможността да ги вземаме от кръвта на пациента, от костния мозък или от ембрионални клетки. По принцип този вариант е възможен, но засега такива клетки не се трансплантират на пациенти. В момента се работи с тях само на етап наука – няма разрешени такива продукти за лечение към този момент.

- Трансплантацията на стволови клетки поема ли се от НЗОК? Достъпно ли е това лечение за българските пациенти, които се нуждаят от него?

- Здравната каса покрива самата операция по трансплантация на стволовите клетки, а ние сме осигурявали и продължаваме да го правим допълнително финансиране от страна на МУ, гр. София. Тоест, пациентите със сигурност имат достъп до този вид лечение. Когато имаме някакви затруднения, прибягваме до една малко по-проста техника, при която изпускаме стъпката с размножаване в лаборатория – директно и едноетапно поставяме стволовите клетки върху заболялата роговица и я покриваме с мембрана. Това също е някаква алтернатива, отново за лечение със стволови клетки.

- Трансплантацията на стволови клетки етап или алтернатива е на класическата трансплантация на роговица?

- Тъй като донорите в световен мащаб са малко, ние се стараем да го направим алтернатива на класическата трансплантация, но невинаги успяваме, за съжаление. Тоест, в някои случаи е подготовка, а в други – успяваме само с трансплантация на стволови клетки да постигнем добър резултат.

- Какви са предимствата в единия и другия случай – на трансплантацията на роговица и на стволови клетки?

- Трансплантацията на роговица е чудесна процедура, но, както вече споменах, първо, няма достатъчно донори и второ, доста травматична е. На практика, трансплантът има определен живот, затова нерядко, когато трансплантираме роговица, след време основното заболяване отново се връща в трансплантанта и всъщност го губим. Разбира се, това може да стане след 10 или 20 години, но този риск съществува.

Но ако успеем само със стволови клетки да излекуваме проблема, това ни дава известно спокойствие за в бъдеще, че няма да се налагат както нови трансплантации, така и по-инвазивни процедури.

Всъщност комбинацията от двата вида трансплантация също е много добра, защото стволовите клетки потискат възпалението и правят очната повърхност по-спокойна – когато се трансплантира роговица, тя да остане максимално дълго време прозрачна и да не се засяга от придружаващите заболявания.

- Имате ли впечатления как е организирано у нас донорството на роговици?

- За съжаление, донорството на роговици не само у нас, но и в световен мащаб е много голям проблем, тъй като донорите са малко – по културни съображения или поради чисто организационни проблеми. У нас специфичното по отношение на културния момент е разбирането, че очите на човека не са просто орган, а са врата към душата. Това също е от значение за донорството. А тъй като това е световен проблем, в целия свят се търсят начини за създаване на изкуствени роговици или поне на части от тъкани, с които да можем да ги заменим. Да не чакаме донор, а просто да имаме нещо готово, с което да решим проблема.

- Има ли такива перспективни и обещаващи пробиви в науката, които скоро да решат проблема както с недостига на донори на роговици, така и да върнат зрението на човек, който не може да вижда?

- Има безкрайно много такива научни изследвания. Две от тези нови неща, специално за мен, са най-интересни и са ми направили най-голямо впечатление. На първо място, това е новината, че в Израел са създали изцяло изкуствена роговица, с биологично съвместим материал. Това ще ни даде реален шанс да станем напълно независими от донорството.

Но все още този продукт е в процес на клинични изпитвания.

А другото постижение в науката е на учени от шведския университет „Линкьопинг“, които наскоро трансплантираха на хора изкуствено създадена роговица на базата на колаген от кожата на прасета. Създали са прозрачна тъкан, която след това слагат в много силно изтънени роговици, за да спрат загубата на тъкан или да заместят тази, която вече е загубена. И това е изключителен успех, защото пациентите, които имат нужда от заместване точно на този слой, който колегите са създали, са много.

- Какво представлява този специален слой?

- Това е собствена тъкан на роговицата, която отгоре е покрита с епител, а по средата има т.нар. строма – с много характерна подредба на изграждащите я елементи, така че да е прозрачна. Всъщност предизвикателството пред нас е да направим заместител, който да е също толкова прозрачен, за да може светлината да постъпва вътре в окото.

Аз се гордея много с този успех, макар да не съм участвала пряко в създаването на изкуствената роговица, защото съм част от този международен проект, въпреки че работя в друго направление.

- Какво е вашето участие, по-конкретно, в проекта?

- В рамките на този международен проект се занимавам с едно рядко заболяване – аниридия, което засяга двустранно роговиците и често започва в детска възраст. При тези хора има генетичен дефект, поради който те, освен че не развиват нормален ирис, очната им повърхност страда много. И обикновено до около 30-годишна възраст губят зрението си поради загуба на тъкан от повърхността на окото. Тя става непрозрачна и това им пречи да виждат.

- Всъщност вие изследвате как ще повлияе присаждането на създадената изкуствена роговица от прасета на пациенти с аниридия?

- Да, идеята е да стигнем до тези пациенти, въпреки че първите клинични проучвания са върху друг тип заболяване на очната повърхност, при което няма чак толкова тежко засягане – има запазен ирис и, общо взето, съхранена прозрачност на роговицата до определен етап. При тези пациенти основният проблем е, че се губи тъкан, а при хората, страдащи от аниридия, целта ни е да заместим цялата роговица, но тя да не е от донор. Проблемът е, че те много често отхвърлят донорните материали, тъй като при тях възпалението е тежко и трудно можем да го контролираме.

- Кога очаквате тези изкуствени роговици да намерят приложение и в практиката?

- За съжаление, малко по-бавно се случват нещата. А и заради коронавируса доста проучвания се забавиха, но се надявам в близките 5 до 10 години да успеем да осигурим това лечение на българските пациенти. 

Новости по отношение на диагностиката

„Възможностите на диагностиката също се променят доста динамично, но тук нещата са по-сложни, тъй като се налага колаборация между биолози, генетици и клиницисти. Новостите в диагностиката са по отношение на изследването на възпалителните съставки на очната повърхност – т.нар. маркери за възпаление и на съдовете на роговицата, със специални апарати – оптични кохерентни томографи. Това ни позволява да видим всички слоеве на роговицата. А най-новото е възможността да видим и съдовете на роговицата, особено когато са променени от някакво заболяване“, обясни лекарят.

За нивото на здравната ни очна култура

„Първо, по отношение здравната култура на българите, за съжаление, има какво още да направим. Трябва да водим постоянно разяснителни кампании, за да знаят пациентите как сами да се грижат за здравето на очите си. На второ място са профилактичните прегледи – те не трябва да се отлагат.

Всеки трябва да ходи поне веднъж в годината след 40-годишна възраст на очен лекар, за да си проверява очното налягане, има ли нужда от очила. И, разбира се, задължително да се оглежда очното дъно на пациентите, за да знаем има ли някакъв по-сериозен проблем. Защото, за съжаление, пациентите често идват доста късно при нас, когато въпреки нашите усилия не можем да постигнем най-добрият резултат. Тоест, най-добрите резултати ги постигаме тогава, когато сме започнали адекватно лечение навреме.

Хубавото на съвременната медицина е, че успяваме да видим много неща в ранен етап, стига пациентите да дойдат при нас навреме. Просто бих посъветвала пациентите да не отлагат прегледите при очен специалист, а ние винаги ще бъдем на линия, за да помогнем с каквото можем“, обобщи специалистът.