Защо петата и най-голяма вълна на пандемията от коронавирус в Япония, движена от свръхзаразния вариант “Делта”, внезапно приключи след привидно безмилостно нарастване на новите инфекции? И какво направи Япония по-различно от другите развити страни, в които сега се наблюдава нов скок на заболелите?
Според група японски учени изненадващият отговор може да бъде, че вариантът „Делта“ се е погрижил сам за себе си в акт на „самоизчезване”.
Три месеца след като вариантът „Делта“ стимулира рекордните дневни случаи в цялата страна от близо 26 000, новите инфекции с COVID-19 в Япония спаднаха рязко, падайки под 200 през последните седмици. На 7 ноември например не бяха съобщени смъртни случаи – за първи път от около 15 месеца насам.
Много учени посочват различни възможности, които включват едно от най-високите нива на ваксинирани в Япония сред развитите страни със 75,7% от жителите. Други потенциални фактори са социалното дистанциране и мерките за носене на маски, които сега са дълбоко вградени в японското общество.
Но основната причина може да е свързана с генетичните промени, които коронавирусът претърпява по време на размножаването си, с темп от около две мутации на месец. Според потенциално революционна теория, предложена от Итуро Иноуе, професор в Националния институт по генетика, Делта вариантът в Япония е натрупал твърде много мутации на коригиращия грешки, неструктурен протеин на вируса, наречен nsp14. В резултат на това вирусът се бори да поправи грешките навреме, което в крайна сметка е довело до „самоунищожението” му.
Проучванията показват, че повечето хора в Азия имат защитен ензим, наречен APOBEC3A, който атакува РНК вируси, включително вируса SARS-CoV-2, който причинява COVID-19, в сравнение с хората в Европа и Африка. Затова и учените от Националния институт по генетика и университета „Ниигата“ се заели да открият как протеинът APOBEC3A влияе на протеина nsp14 и дали може да инхибира активността на коронавируса
Започват клинични изпитания на 3 лекарства срещу коронавируса
Екипът провел анализ на данните за генетичното разнообразие при „Алфа“ и „Делта“ вариантите при заразени пациенти в Япония, от юни до октомври.
След това те визуализирали връзките между ДНК последователностите на вируса SARS-CoV-2, за да покажат генетичното разнообразие в диаграма, наречена хаплотипна мрежа. Като цяло, колкото по-голяма е мрежата, толкова повече положителни случаи представлява тя.
Мрежата на „Алфа“ варианта, който беше основният двигател за четвъртата вълна в Япония от март до юни, има пет големи групи с много разклонени мутации, потвърждаващи високо ниво на генетично разнообразие. Учените смятат, че „Делта“ вариантът, за който американските центрове за контрол и превенция на заболяванията казват, че е повече от два пъти по-заразен от предишните варианти и може да причини по-тежко заболяване при неваксинирани хора, ще има много по-живо генетично разнообразие.
Изненадващо е, но японските учени открили факти, доказващи обратното. Хаплотипната мрежа има само две големи групи и мутациите сякаш внезапно спират в средата на процеса на еволюционното си развитие. Когато учените продължили да изследват ензима nsp14, коригиращ грешките на вируса, открили, че огромното мнозинство от образците nsp14 в Япония изглежда са претърпели много генетични промени в местата на мутациите, наречени A394V.
„Бяхме буквално шокирани, когато видяхме получените резултати - каза проф. Иноуе пред The Japan Times. - „Делта“ вариантът в Япония беше силно заразен и не допускаше други варианти. Но тъй като мутациите се натрупват, ние смятаме, че в крайна сметка, се е превърнал в дефектен вирус и не е успял да направи копия на самия себе си. Като се има предвид, че случаите не се увеличават, смятаме, че в един момент по време на такива мутации той се е насочил направо към естественото си изчезване.“
Теорията на проф. Иноуе, макар и новаторска, е в подкрепа на мистериозното изчезване на разпространението на варианта „Делта“ в Япония. Докато голяма част от останалите страни по света, със същия висок процент на ваксинация, включително Южна Корея и някои западни държави, страдат от рекордни вълни от нови инфекции, Япония изглежда е особен случай, тъй като случаите на COVID-19 са останали потиснати, въпреки влаковете и ресторантите, които се пълнят след края на последното извънредно положение.
„Ако вирусът беше жив, случаите със сигурност биха се увеличили, тъй като носенето на маски и ваксинацията не предотвратяват избухването на внезапни инфекции в някои случаи“, отбелязва проф. Иноуе.
Наистина неочакваното спадане на новите случаи след лятната вълна е гореща тема за дискусии сред много експерти, включително тези, които не провеждат проучвания върху коронавируса, според Такеши Урано, професор в Медицинския факултет на университета „Шимане“, който не е участвал в изследването, ръководено от проф. Иноуе.
„Nsp14 работи с други вирусни протеини и има критична функция за защита на вирусната РНК от разпадане“, казва той, когато бил попитан за констатациите на проф. Иноуе. -Проучванията показват, че вирус с осакатен nsp14 има значително намалена способност за репликиране, така че това може да бъде един от факторите за бързото намаляване на новите случаи”.
Добрата новина е, че Nsp14 вече успешно е извлечен от вируса и химическият агент за ограничаване на този протеин може да се превърне в обещаващо лекарство, като разработката е в ход.
Япония изглежда е аномалия, тъй като „Делта“ вариантът на практика, изключва от разпространение „Алфа“ и други варианти на ковид до края на август. От друга страна, в останалите страни – включително, Индия и Индонезия, които бяха засегнати особено силно от вариант „Делта“, съобщават за комбинация от „Алфа“ и „Делта“ щамове сред случаите.
„Подобно естествено изчезване на коронавируса може да се наблюдава и в чужбина“, заяви проф. Иноуе, добавяйки, че откриването на това би било трудно, тъй като изглежда, че никоя друга страна не е натрупала толкова много мутации в nsp14 на вируса, както в Япония, въпреки че подобни мутации на мястото на A394V са открити в най-малко 24 държави.
Теорията на проф. Иноуе може също така да помогне да се обясни защо избухването на епидемията с тежък остър респираторен синдром (ТОРС) е приключила внезапно през 2003 г. Експеримент in vitro, в който учените предизвикали мутации в nsp14 на вируса, причиняващ ТОРС, довел до извода, че той в крайна сметка не може да се възпроизвежда, докато се натрупват мутации в него.
„Не съществуват данни за генома, така че това е само хипотеза, но тъй като е изчезнал, никога повече няма да види бял свят“, казва проф. Иноуе.
Какво е асимптоматично преболедуване на коронавирус
И така, какви са шансовете да видим подобно естествено изчезване в чужбина на вируса SARS-CoV-2, причиняващ COVID-19?
„Шансовете не са нулеви, но това изглежда твърде оптимистично засега, тъй като не можем да се сдобием с подобни доказателства, въпреки че разгледахме различни данни и от другите страни. След като достигнаха своя пик в средата на август, ежедневните случаи на COVID-19 в Япония продължиха да намаляват, за да паднат под 5000 до средата на септември и под 200 до края на октомври.
От известно време страната се радва на едно от най-ниските нива на заразяване, в сравнение с която и да е напреднала страна, но не е имунизирана срещу следващата вълна на пандемията - казва проф. Иноуе. - Очевидно има заплаха. Ние бяхме добре, защото „Делта“ в Япония държеше настрани от страната другите варианти на коронавируса. Но, тъй като сега няма какво да ги държи на разстояние, се освободи място за новите, а ваксините сами по себе си, няма да решат проблема. В този смисъл смятам, че карантинните мерки за контрол на имиграцията са много важни, защото никога не знаем какво може да дойде при нас от другите държави.“
Някои учени изказаха предположения, че самоизчезването на вариант „Делта“ в Япония е причинено от нещо специално в гените на японците, но проф. Иноуе не е съгласен с тази теза.
„Не мисля така - категоричен е проф. Иноуе. - Хората в Източна Азия, като корейците, са етнически същите като японците. Но не знам защо това наблюдение беше направено само в Япония.”
Проф. Иноуе казва също, че екипът от изследователи от Националния институт по генетика и университета „Ниигата“ планират да направят задълбочено проучване на своите открития до края на ноември.
Милена ВАСИЛЕВА
