- Д-р Загорчев, преди дни се върнахте от Международна конференция по клинична хомеопатия в Испания. Какви бяха основните акценти на това събитие?
- В Барселона се проведе поредната Международна конференция по клинична хомеопатия под егидата на Центъра за развитие и разпространение на хомеопатията. Участваха над 400 лекари хомеопати от целия свят. Изключително голям форум, на който в рамките на два дни се разгледаха теми, свързани преди всичко със социалнозначими заболявания, каквито са онкологичните болести, и процесите, свързани с остаряването. Защото хомеопатията като един от комплементарните лечебни методи, заедно с конвенционалната медицина, но не противопоставяйки се, а взаимно допълвайки се, може да увеличи и разшири възможностите за лечение и благоприятно повлияване на човешкото здраве и на качеството на живот преди всичко. Разбира се, на тази конференция се разгледаха и съвременните постижения на клиничната хомеопатия в овладяването на такива състояния.
- На какво ще разчита и набляга клиничната хомеопатия по отношение на онкологичните заболявания?
- Нашите усилия ще са насочени в няколко насоки. От една страна, по отношение на палеативните грижи в онкологията. Защото, независимо от изключително високите и върхови постижения на медицината за съжаление в немалка част от случаите съвременните методи не дават необходимия резултат. И се върви към фатален край с болкова симптоматика, със силно изразена астения, с влошено качество на живот. А с влошаването на състоянието за съжаление започват да се проявяват и някои странични ефекти на конвенционалната терапия. И точно там хомеопатията има своето място за защита като метод, който подпомага реактивните процеси и подобрява качеството на живот.
От друга страна, съществуват немалки възможности и тогава, когато провежданото лечение е свързано със странични ефекти - гадене, повръщане, астения, анемия, т.е. състояния, влошаващи качеството на живот вследствие процеса на това лечение. В това отношение хомеопатията в определени ситуации, правилно насочена към индивидуалните реакции на всеки пациент спрямо провежданото лечение, също може да докаже своето благоприятно въздействие. Искам да изтъкна, че категорично и в никакъв случай хомеопатията не би могла да измести възможностите на конвенционалната химиотерапия, радиотерапия и прочее, но значително може да подобри както резултата от тях, така и да предотврати част от страничните явления, които могат да се развият. В хомеопатията по принцип не може да се говори за терапевтични схеми, които да бъдат еднакви за всички. Проявата на всяко заболяване, включително и на страничните ефекти на определени медикаменти, е строго индивидуална при всеки от пациентите.
- Д-р Загорчев, може ли да се говори за нови подходи, за развитие на клиничната хомеопатия?
- Разбира се. Смея да твърдя, че тя започва да се превръща все повече и повече в чисто клинична дисциплина и да се доближава до съвременните открития и постановки в конвенционалната медицина. Точно това я отличава от класическата хомеопатия. Защото клиничната хомеопатия не отхвърля конвенционалната медицина, нито й се противопоставя, а се сближава все повече и повече с терапевтичните и диагностични методи, които има конвенционалната медицина. Това, от една страна. От друга страна, немалко нови открития в конвенционалната медицина на практика потвърждават ефектите на хомеопатичните медикаменти. Например новите постижения и открития по отношение медиацията и медиаторите в централната нервна система до известна степен започват да обясняват и ефектите на хомеопатични медикаменти, които влияят в тези области - гелсениум например или серотонин и допамин в хомеопатични разреждания.
Т.е. започваме все повече да установяваме, че в своя клиничен аспект хомеопатията на практика представлява част от конвенционалната медицина и двата подхода все повече се доближават и обогатяват. Защото ако конвенционалната медицина прави изключително голям ръст и скок във всяка област, хомеопатичният подход засилва, увеличава, надгражда мисленето на един добър лекар клиницист в посока на индивидуален, персонализиран подход към всеки пациент. Затова в клиничната хомеопатия е немислимо и недопустимо отхвърлянето на терапевтичните методи в конвенционалната медицина. За разлика от някои представители на класическата хомеопатия, които например се противопоставят на ваксинотерапията, както и на някои други терапевтични методи. Защото всеки от нас, лекарите, много добре съзнава, че има патологии, при които конвенционалната медицина винаги ще има своето водещо значение. Но хомеопатичната медицина ще я подпомага и доразвива точно с този персонализиран подход, за който през цялото време говорим. А той се базира на чувствителния тип на пациента, на специфичната му реактивност към определени хомеопатични медикаменти.
- Д-р Загорчев, казахте, че другата важна тема на Международната конференция е била мястото на клиничната хомеопатия по отношение възрастовите промени и патологии.
- За съжаление няма друг начин да се живее дълго, без да се остарее, но остаряването трябва да бъде физиологично. То не бива да засяга когнитивните и паметовите процеси. Т.е. по възможност да бъде остаряване без дементна проява. За съжаление именно тези дементни прояви и възрастови дегенеративни заболявания са бичът на човечеството в старостта. Клиничната хомеопатия със своите възможности може да помогне и в това отношение, повлиявайки онези медиатори, за които споменах по-горе.
Освен това не трябва да забравяме, че един от тежките фактори в процеса на остаряване е т.нар. полиморбидност (наличието на няколко заболявания) и свързаната с нея полипрагмазия (изписването на много медикаменти наведнъж). Възрастният организъм развива все повече и повече страдания, за които се дават все повече и повече медикаменти като брой и като количество. А това за съжаление увеличава страничните ефекти, често пъти свързани с усложнения. Една от причините за това е, че често пъти конвенционалната медицина във всяка болест вижда нозологичната единица, която трябва да лекува по определен начин. Кръстосването, събирането на нозологичните единици в един възрастен пациент оформя ново патологично състояние, което на практика може да се изрази по различен начин. Така например състояния като астения, безсилие, аденамия, депресия често пъти са свързани със заболяването, със същата полиморбидна патология.
В това отношение клиничната хомеопатия също може да предложи възможности. Съществуват медикаменти, които категорично имат доказан ефект при различни реактивни депресии, астения, безсилие. Ако щете, даже и за мъчителния за почти всички възрастни пациенти старчески сърбеж. Това са медикаменти, които нямат странични ефекти, но значително могат да подобрят качеството на живот. И то съвместно с медикаментите от конвенционалната медицина, като могат да доведат до снижаване на броя и количеството конвенционални медикаменти. За да останат само тези, които са най-съществени за водещата патология и за които хомеопатичният подход не би имал достатъчен резултат. В крайна сметка ще се получи значително по-малка полипрагмазия с добавено комплементарно хомеопатично лечение за симптоми, които влошават качеството на живот. И резултатът ще бъде точно този, който очакваме - по-добро качество на живот и респективно по-достойни дни за хората, които са навлезли в тази възраст.
- Може ли да се обясни как такова високо разреждане на активното вещество оказва лечебен ефект?
- Към този момент няма обяснение, точно потвърдено със съвременните научни методи. Има различни хипотези. За съжаление точно тази невъзможност да обясним ефекта на високите разреждания на база на
съвременните разбирания в биологията и медицината, става причина често пъти за негативната оценка, която се дава на хомеопатията. В момента отново имаме такъв опит за неглижиране на хомеопатията.
В това отношение мога да кажа следното: с един метод трябва да се занимават само хора, които са компетентни по него. Само хора, занимаващи се с хомеопатия, с невробиология и прочее, могат да дават оценка. Но пак казвам, немислимо е да се опитваме да обясним ефекта на хомеопатичните лекарства и високите разреждания от гледна точка на съвременната физика, физико-химия и прочее. Защото развитието на този род немедицински постижения все още не е на ниво да опознае тези процеси в цялата им ширина. Ние все още не знаем например какви са всички механизми на предаването на информация между отделните клетки на организма. Доскоро дори смятахме, че съществува граница, преграда, бариера между нервно-психични процеси, имунология и т.н. Докато в момента съвременната биология категорично приема, че процесите на предаване на информация между клетките могат да бъдат не само с медиатори, не само с електрически сигнали, но и с информационни молекули от порядъка на наноконцентрациите. Т.е. каквито са концентрациите на хомеопатичните медикаменти. Един процес, при който вероятно съществуват и други начини за предаване на информация.
Ако трябва най-простичко да го изразим, допреди 25 години не можехме да си представим, че ще се появи възможност за предаване на информация не в писмен вид, не с електромагнитни вълни, а чрез компютърни технологии. Сега това е факт. Всеки съвременен човек знае какво огромно количество информация може да се побере в една флаш-памет с обем 16 гигабайта.
Засега смятаме, че при получаването на хомеопатичните лекарства се предава един вид информация - възможно е това да се случва с клъстърните структури, които образува водата, като течен кристал. Или по някакъв друг начин, все още нашите знания не са достатъчно развити на този етап.
В никакъв случай не са оправдани обвиненията, че насочвайки се към хомеопатично лечение, пациентът на практика се лишава от първичен медицински преглед. Не могат да се говорят такива глупости, след като по закон хомеопатията в повечето страни, включително и в България, се упражнява от лекари. Т.е., когато пациентът отиде при лекар-хомеопат, който има и конвенционална специалност, той на практика реално ще оцени дали пациентът е подходящ за хомеопатично лечение, или е за конвенционална терапия. Немалка част от случаите при мен са пациенти, които идват с желанието за хомеопатично лечение, но внимателният преглед и диагностика ми позволяват да им кажа, че не са за такова.
Относно обвинението, че хомеопатичните медикаменти не съдържат нищо, ще припомня примера с флаш-паметта. Освен това ние много често се сблъскваме със симптоми, развиващи се с хомеопатичното лечение, които са пряко свързани с взетия медикамент. Това е описано в хомеопатичната литература и го наблюдаваме на практика. А не трябва да забравяме и доказани факти в конвенционалната медицина, като например алергени, разредени до 10 на минус 7-а, продължават да дават еозинофилен отговор в сенсибилизираните към тях организми. Това се доказва от класическата, конвенционалната алергология, а не от хомеопатията. И не на последно място, има европейски документи, гарантиращи добрата производствена практика на хомеопатичните медикаменти.
Лично за мен познаването на клиничната хомеопатия от добрите лекари клиницисти само надгражда тяхното мислене и разширява хоризонта на терапевтичните възможности в лечението и индивидуалния подход към пациентите. Добър лекар хомеопат става само от много добър лекар клиницист. Няма две медицини, няма конвенционална и алтернативна медицина, има едно голямо изкуство, наречено изкуството да лекуваш. Изкуство, което ни прави лечители в истинския смисъл на думата, а не лекари. И клиничната хомеопатия, и конвенционалната медицина на практика са част от това изкуство, което трябва да притежава един лекар.
Компетентни ли са педиатрите?
“Една голяма част от лекарите, които обучаваме, са педиатри и общопрактикуващи. Интересът е изключително голям, защото има форуми с обучителен характер, на които присъстват често пъти повече от 100-150 лекари. Броят на обучените педиатри става все по-голям. Всеки интелигентен лекар знае много добре, че не във всички случаи можем да оправдаем употребата на антипиретици, на антибиотици. Когато става въпрос например за вирусни заболявания, при които антибиотичната терапия на практика нито е ефективна, нито ще предотврати евентуално развитието на последваща бактериална инфекция. Затова в първите часове и няколко дни спокойно може да се използва хомеопатична терапия. Нека бъдем обективни. Симптоматичното лечение на една вирусна инфекция само облекчава симптомите, не лекува самата инфекция. Тя се повлиява преди всичко от имунния хуморален и клетъчен отговор, който дава организмът на болния човек. И често пъти даването на антипиретични средства, без да е належащо, до известна степен блокира адекватния отговор на организма. На едно заболяване трябва да му бъде дадена възможност да се развие в рамките на адекватния физиологичен и патофизиологичен отговор на организма. А това е точно целта на хомеопатичното лечение. И колегите педиатри са прави да посягат често към хомеопатичните медикаменти”, обясни д-р Загорчев.
Яна БОЯДЖИЕВА