Д-р Михаил Михайлов работи като акушер-гинеколог в ДКЦ-6 в София. В началото на лекарския си стаж лекува шест години жителите на няколко видински села с център с. Извор. И досега той помни имената на тези хора и често се връща при приятелите си там. Д-р Михайлов има специализации по обща медицина и акушер-гинекология. Вече доктор с две специалности, той завършва класическа хомеопатия в Лондонския кралски хомеопатичен колеж. Д-р Михайлов сподели за читателите на MyClinic част от богатата си практика в хомеопатичното лечение на заболявания.
- Д-р Михайлов, защо ходите често във Видинския край?
- Доста връзки имам с Видинския край, а не съм оттам. Работех 6 г. в здравен участък, който включваше няколко села с център с. Извор. Селският лекар е като изповедник. Идват и ти разказват не само за това, че кашлят, но и всичко, което ги вълнува.
- Защо се насочихте към хомеопатията?
- В началото мислех хомеопатията за абсолютна глупост. Колежка започна да ме агитира да уча хомеопатия. Но аз й отговарях: “Не ми казвай, че с тройна доза антибиотик не мога да излекувам пневмония, а ти ще я излекуваш с капки или гранули!”
Тогава имах едно пациентче на 3 г., което всеки месец правеше пневмония. Рентгенологът, след като го снима три пъти, ме предупреди: “Обърнете му внимание! Детето си отива! То има бял дроб като на 70-годишен миньор!” Пратих го в Медицинска академия и в други болници, но все го връщаха. Чак тогава реших да уча хомеопатия и това детенце ми стана първият хомеопатичен пациент под надзора на супервайзори, които идваха тук от Кралския хомеопатичен колеж. Основно практикуваше и ни обучаваше Анджела Нийдъм. С първия курс на лечение това дете се оправи, спря да пие антибиотик. Сега е студент в Националната спортна академия с перфектно телосложение, с добро здраве.
На лекциите по хомеопатия много ме смути, когато започнаха да говорят за психика, емоция, физика, как психичните и емоционалните проблеми се отразяват на ниво черен дроб например. Бяхме с промити мозъци, бяхме материалисти, никой никога не ни беше казвал, че организмът е психика, емоции, физика и наследственост, а не само отделни органи. И сега в медицината се работи на парче - един лекува белия дроб, друг - черния дроб, психиатърът лекува психиката.
Бях готов да се откажа, но един приятел ме разубеди: “Връщаш се и се учиш. На този свят сме дошли да се учим”. Така се върнах, но ми трябваше много време да се пречупя. Затова не се сърдя на някой, който не вярва на хомеопатия. Пациенти ме питат: “Трябва ли да вярвам”. Отговарям, че вярата е нещо добро и помага, но хомеопатията е наука, не е някакъв сугестивен метод. Щом може да излекуваме кърмаче, куче или риба, значи вяра не се иска.
- Разкажете за случаи от практиката, които ви убедиха напълно в силата на хомеопатията?
- Хомеопатията е нежната медицина. Предписването на хомеопатично лекарство се гради на базата на интервю на пациента. Намирането на най-ефективното лекарство зависи първо от това колко по-точно пациентът е осъзнал проблемите си, връзката между тях и причината за тях. От друга страна е важно хомеопатът да бъде по-опитен, да има повече желание и да влага сърце в работата си, а не просто да вкара сухите данни в компютъра, който да изплюе някакво лекарство.
Лекувах пациент с множествена склероза. Той спря интерферона. Прави си периодично ядрено-магнитен резонанс, който показва, че всичко е наред -
„плаките“ в мозъка са неактивни
А той се движи, работи, шофира, спортува. Но искам да припомня, че човек и сам трябва да си помогне. Ако такъв пациент се върне към стреса, към алкохола, симптомите може да се върнат.
Друг мой пациент беше дете, което не можеше да ходи. Веднъж бях на гости във видинското градче Дунавци и ме помолиха да видя детето. Тогава още учех хомеопатия, бях ентусиазиран и винаги носех със себе си много лекарства. Вратата се отвори и в стаята пропълзя едно невероятно красиво 7-годишно момиче. Питах родителите защо не може да ходи, преглеждал ли го е ортопед, невролог. Те вдигнаха рамене. Момичето пропълзя по краката ми и седна на коленете ми - все едно че се познаваме, откакто се е родило. Дадох му съответното лекарство по симптомите. Хората се обадиха след няколко седмици, безкрайно радостни, че детето е проходило.
- Какво му е било на това дете?
- Хомеопатията не работи с диагнози. Като лекар се поинтересувах, но нямаше рентгенови снимки, никакви изследвания. Важното е, че детето проходи. Аз не съм му давал лекарство за прохождане, а според неговата конституция. В класическата хомеопатия има два вида лечение. Едното е за остри състояния.
Другото е конституционално лечение - лекарството се дава според това какъв е човекът: характер, психика, израз на емоции, тяхното потискане и т.н.
Ще ви опиша и друг случай, който ми затвърди вярата в хомеопатията. Дете от Монтана яло кекс, замърсен с отрова. Цялото семейство било с отравяне в болница, детето изпаднало в кома. Получило 99,9% атрофия на очните нерви и ослепяло. Бях категоричен, че няма да го лекувам, за да бъда почтен към тези хора -
става дума за атрофия, нервът е изгорял,
няма го. Но майката не се отказа. Дадох му лекарства. Минаха две години и го доведе бабата. Детето каза, че вижда. Бабата отрича: “А, лъже. Една врачка ми каза, че никога няма да прогледне”. Дадох на момиченцето един талон и то започна да срича нещо по талона, но не обърнах внимание, че вижда буквите.
След месец я води майката: “Детето вижда. Взимат я приятелките й вечерта, излиза с тях и се връща съвсем самичка, без никаква помощ”. Отидоха на очен лекар и наистина зрението беше възстановено. След този случай вече нямам никакво съмнение в хомеопатията. Нещо е атрофирало, но когато жизнената сила е стимулирана по подходящ начин, се възстановява. Разбира се, това е дете, то има жизнения потенциал да се възстанови. Ако беше 80-годишен пациент, най-вероятно няма да се получи.
- Имате ли опит с лечение на автоимунни заболявания?
- Много добре се повлиява с хомеопатия болестта на Хашимото, която е най-често срещаното автоимунно заболяване. Пациенти търсят помощ и при тиреотоксикоза, и при хипотиреоидизъм. Резултатите са чудесни.
- В кои случаи в акушер-гинекологията прилагате хомеопатично лечение?
- Опитвам да не смесвам работата в двата кабинета, защото има пациенти, които не желаят да се лекуват с хомеопатия. Но на тези, които приемат това лечение, помагам. Миналата година имах случай с млада дама с киста 6-7 см на десния яйчник. Беше притеснена, защото има и фамилна обремененост. След 2 дни щеше да празнува 8 декември и искаше силно еднократно лекарство. В хомеопатията по-силните лекарства действат по-дълго и се дават на малко на брой приеми. Дадох лекарството, но предупредих, че каквото и да се случи, да не предприема нищо без мое знание. Появи се момичето след студентския празник с обрив по ръцете до лактите. Беше реакция от лекарството.
Хомеопатичните лекарства действат отвътре навън -
решаваме проблем на вътрешен орган, но реакцията излиза върху кожата. Ехографът показа, че кистата я няма. Казах й, че обривът ще изчезне сам. А ако го намаже с кортизон, може да върне някой друг проблем. Момичето търпя екземата 5-6 месеца и тя наистина изчезна сама.
Хомеопатичното лекарство действа на целия организъм - психика, емоция, физика. Така предотвратяваме и заболяване, което е в процес и може да се прояви след няколко месеца.
- Ефикасни ли са хранителните добавки при проблеми с простатата?
- Като млад лекар работех урология. Аденомите на простатата се наблюдаваха при мъже над 60-годишна възраст. Сега ги има при всеки втори мъж след 50 г.
Още имам урологични пациенти и съм срещал аденоми при 38-годишни. Това не е само от предаваните по полов път болести. Ядем домати от Ирак. Всички знаем, че магнезият се съдържа в доматите за 5-6 часа след откъсването. А като са набрани преди две седмици в Ирак от незнаен сорт, който издържа месец и е като гумена топка? В такъв домат няма нищо друго освен баласт.
За да работи правилно простатата, са много полезни селен, цинк и други микроелементи. Така че добавките имат своето място.
Хомеопатията се справя много добре с проблеми на простатата - инфекции с микоплазма, с уреаплазма, с доброкачествената хиперплазия. Имам пациенти и със злокачествени заболявания, които обикновено идват, след като са ходили на химио-, на лъчетерапия и т.н., и при тях винаги има облекчение.
Мара КАЛЧЕВА
