Ракът е водещата причина за смърт по цялото земно кълбо. В продължение на години изследователите са водили щателни проучвания, насочени към това как да се спре тази смъртоносна болест. Колко близо сме да намерим по-ефективни лечения?
Световната здравна организация (СЗО) отбелязва, че в световен мащаб 1 на 6 смъртни случая е при засегнат от рак пациент. Само в Съединените щати Националният институт по рака (NCI) изчислява 1 688 780 новозаболели от рак и 600 920 смъртни случая, свързани с карциноми през 2017 г., пише на сайта medicalnewstoday.com
В момента най-често срещаните видове лечения на рак са химиотерапия, лъчетерапия, операция и в случай на карцином на простатата и на гърдата - хормонална терапия.
Обаче други видове лечения започват да набират популярност. Самостоятелно или в комбинация с други лечения - имат за цел да помагат за по-ефективно въздействие върху рака и в идеалния случай са с по-малко странични ефекти.
Иновациите в лечението на раковите заболявания имат за цел да се справят с редица проблеми, с които обикновено се сблъскват медици и пациенти, включително агресивна терапия, придружена от нежелани странични ефекти, рецидиви на тумори след лечение, хирургия или и двете, бързо прогресиращи онкообразувания, които са устойчиви на широко използваните лечения.
Укрепването на имунната система
Един вид терапия, която напоследък е привлякла много внимание, е имунотерапията. Тя има за цел да подсили съществуващия арсенал за противодействие на нашите органи срещу чужди тела и вредни клетки, с който реагира имунната ни система при разпространението на ракови тумори.
Въпреки това, благодарение на експериментите ин витро и ин виво, изследователите вече научават как могат да “деактивират” защитните системи на раковите клетки. Изследване, публикувано миналата година в сп. “Натурална имунология”,установи, че макрофагите или белите кръвни клетки, които обикновено се занимават с “изяждане” на клетъчни и други вредни чужди “елементи”,не успяват да заличат суперагресивните ракови клетки. Това се дължи на факта, че при взаимодействието си с раковите клетки макрофагите не четат един, а два сигнала, предназначени да отблъснат действието им на “очистване“.
Терапевтичните вируси и иновативните „ваксини“
Изненадващото оръжие в борбата с рака може да бъде терапевтичен вирус, както разкри екип от Обединеното кралство по-рано тази година. В своите експерименти те успяват да използват реовирус, за да атакуват клетки от рак на мозъка.
“Това е първият път, когато се доказва, че терапевтичен вирус може да премине през мозъчно-кръвната бариера”,обясниха авторите на изследването.
В ново проучване изследователи в Швейцария са идентифицирали начин да подобрят действието на тези дендритни ваксини чрез създаване на изкуствени рецептори, способни да разпознават и “отвличат” малки везикули, които са свързани с разпространението на туморни клетки в тялото.
Важно е, че скорошни проучвания са показали, че имунотерапията може да работи най-добре, ако се доставя в тандем с химиотерапия - по-специално, ако химиотерапевтичните препарати се поставят на първо място и се последват от имунотерапия.
Учените от две институции в Северна Каролина обаче са разработили вещество, което веднъж инжектирано в тялото става гелообразно като “система за биологично реагиране на скеле“. Скелето може да съдържа едновременно химиотерапия и имунотерапия, като ги освобождава систематично в първични тумори.
Революцията на наночастиците
Говорейки за специално разработени инструменти за директно подаване на лекарства към тумора и за определяне на микротуморите с точност и ефективност, през последните няколко години се наблюдава “бум” в развитието на нанотехнологиите и наночастиците при лечение на рак.
Наночастиците са микроскопични частици, на които е отделено толкова голямо внимание в клиничните изследвания, наред с други области, защото те ни дават възможност да развием точни, по-малко инвазивни методи за борба с болестите. Те могат да се насочат към раковите клетки или тумори, без да навредят на здравите клетки в заобикалящата ги среда.
Миналата година учени от Китай и Великобритания успяха да измислят тип “саморегулиращи се” наночастици, които да могат да излагат туморите на топлина, като същевременно се избягва контакт със здрави тъкани. “Това би могло да се превърне в успешен напредък в начина, по който се отнасяме към хора, които имат рак”,казва един от изследователите, отговарящи за този проект.
По този начин наночастиците могат да бъдат “натоварени” с медикаменти и да стартират “издирване” на ракови стволови клетки, за да предотвратят растежа или повторната поява на тумори. Учените са експериментирали с наночастици, пълни с медикаменти, при лечението на различни видове рак, включително на гърдата и на ендометриума.
Д-р Стивън К. Лъбъти, директор на Института за ракови заболявания “Рътгърс” в Ню Джърси в Ню Брунсуик, нарича микрометастазите “ахилесовата пета за хирургично лечение на рака” и твърди, че нанопроводът “полага дълъг път към решаване на такива проблеми“.
Ранно лечение и епигенетика
Епигенетиката се отнася до промените, причинени в тялото ни от генни мутации, които диктуват дали се появяват определени характеристики или дали дадени “действия” са засегнати на биологично ниво. Според изследване, насочено към въздействието на такива промени, “последен напредък в областта на епигенетиката показа, че човешките ракови клетки съдържат глобални епигенетични аномалии, в допълнение към многобройните генетични промени.”
Какво означава всичко това?
Изследванията върху рака вървят с пълна скорост, като се възползват от всички технологични достижения, постигнати от науката през последните години. Но какво означава това по отношение на лечението на рак?
Дали ще има или не лечение за всички видове рак, понастоящем е въпрос на силен дебат, макар че обещаващите проучвания се публикуват в медиите почти всеки ден. Видовете рак се различават значително. Това прави много трудно да се каже, че подход, който работи за един тип, ще бъде адаптиран към всички.
Също така, въпреки че има много нововъзникващи изследвания, обещаващи по-ефективни лечения, повечето от тези проекти са все още в ранни етапи. Някои потенциални лечения все още имат да извървят много дълъг път, преди клиничните проучвания при хора. Но това не означава, че трябва да загубим всякаква надежда.
Някои изследователи обясняват, че тези усилия трябва да ни направят оптимисти. Докато не сме на етапа, в който можем да твърдим, че ракът може лесно да бъде изкоренен, нашето по-добро познаване и все по-прецизни инструменти ни задържат в надпреварата с болестта и подобряват шансовете ни за борба с нея.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
