Д-р Камен Данов: Чудотворна икона на Св. Георги спасява болни в „Александровска”

Лекарите са десница Божия на земята

https://zdrave.to/index.php/lyubopitno/d-r-kamen-danov-chudotvorna-ikona-na-sv-georgi-spasqva-bolni-v-aleksandrovska Zdrave.to
Д-р Камен Данов: Чудотворна икона на Св. Георги спасява болни в „Александровска”
По Коледа стават чудеса и небето се отваря само за праведниците, казват повярвалите. Вярва се, че на Коледа всеки човек може да си пожелае нещо, защото се смята, че тогава желанията се сбъдват. 

По коледните и новогодишните празници хората стават по-добри, по-мили, по-всеотдайни. Защо се променяме така? Защо по това време на годината има толкова любов? Това ли предизвиква Коледа у нас - любов? Защо започваме да обръщаме повече внимание на хората, които обичаме, а и на другите около нас? Започваме да помагаме на нуждаещите се, да участваме в благотворителни мероприятия. Дали защото се опитваме да пречистим съвестта си, или наистина изпитваме толкова добри чувства!? Защо не го правим и през останалата част от годината, все пак и тогава има нуждаещи се хора, деца... 

Сега ще ви разкажем за чудесата, които се случват в параклиса на софийската Александровска болница, където с много вяра и молитва пациенти са получили оздравяване от тежки болести. За тези чудеса ни разказа д-р Камен Данов, гастроентеролог и асистент в Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести на Медицинския университет, настоятел на храм „Св. мъченик Георги Софийски Най-нови”, намиращ се на територията на болницата.

„С помощта на чудотворната икона на Св. мъченик Георги Най-нови наистина се изцеляват пациенти в Александровска болница. През годините, откакто е изграден храмът, се случиха някои интересни неща, които учудват нас, медиците. Мой пациент, младо момче, беше в изключително тежко състояние, с почти никакви шансове, че ще оцелее. Родителите му, силно религиозни хора, поискаха да бъде отслужен маслосвет в параклиса. Повечето лекари бяхме скептични, че това ще помогне, но ето, че се случи”, посочи д-р Данов.

Момчето било изписано от болницата живо и здраво след седмица. „Научно доказано е, че когато хората имат упование, резултатът е по-добър. Чудотворната ни икона спаси очите на болен”, изтъкна още лекарят.


- Вярващ човек ли сте, д-р Данов?
- Независимо как точно ще определи вярата си и в какво, но всички хора са вярващи. Дори атеистите имат особени вярвания, а в смъртна опасност едва ли има човек, който да не е вярващ.

- Казват, че по Коледа стават чудеса... На вас случвало ли ви се е?
- Чудесата стават по всяко време, не само по Коледа. Въпросът е, че човек трябва да има очи, за да ги види. Понякога приемаме, че е станало чудо от нищото, но то е било просто защото нещата са се подредили по правилния начин. Ще ви разкажа какво се случи с параклиса на нашата болница, където съм настоятел. През 2012-а, точно по това време на годината, сегашният Варненски и Великопреславски митрополит Йоан ни дари един стар иконостас от ротондата „Св. Георги”. Ето един подарък от нищото – но там е погребан Св. Георги. Именно с подаръци и хорски дарения е напълнен параклисът ни.

- Разкажете ни за храмовата икона на Св. Георги. Откъде дойде, кой я донесе? 
- Иконата, която се превърна в чудотворна, в началото доби популярност заради историята си. И двете икони на Св. Георги са ни подарени от семейството на наш млад пациент, който по стечение на обстоятелствата, с начина си на живот, беше докаран в доста тежко състояние по спешност в болницата. Неговите близки, много вярващи хора, направиха маслосвет, молебен за здраве, молеха се за момчето си в храма. И въпреки че прогнозата от наша страна не беше добра, той беше от тези регистрирани случаи на много бързо възстановяване, буквално за няколко дни. Неговите близки са напълно убедени и категорични, че Св. Георги му е помогнал.

Църквата още в библейски времена казва, че лекарите са десница Божия на земята и правят всичко с тази помощ. След изписването му поръчват на зограф свещеническо семейство от Варна да изрисува икона на светеца и я дариха на параклиса. С времето се разпространи тази история и много хора идват да се помолят за здраве и благоденствие в храма на болницата. Именно те споделят с мен за чудесата, които са им се случили след молитва пред иконата, които се записват в специална книга.

- Видяхме оставени детски дрешки пред иконата...
- Да, някои оставят детски дрешки, кърпи, жито, каквото са решили. Казаха, че са получили помощ да си имат дете,

ние ги раздаваме на бедни хора

Смята се, че родителите на Св. Георги Най-нови били дълго време бездетни. Той би могъл да се окаже небесен ходатай, който да помага и за такива проблеми. Потокът от хора ни говори, че има доста нуждаещи се от помощ хора, но и много благодарни за помощта на Св. Георги.

- Веролюбиви хора ли сме ние, българите?
- Ако се сравняваме със съседите ни, не ходим масово в църквата. Мисля, че по-младите българи все още не знаят каква е нашата вяра, от какво ни е спасила. Но има и младежи със задълбочени качествени богословски познания. Обратната страна на монетата е празнуването на Хелуин – тази година се нагледахме на ужасяващи неща, на разчленени тела, картини, които граничат с психопатологията. Лошо е подтикването на младите към тази странна и нездрава култура, при условие че имаме достатъчно красиви християнски празници, почитани още от нашите прадеди.

- Стари хора казват, че небесата на Коледа се отварят и желанията, казани с гореща молитва, се сбъдват. Така ли е наистина?
- Едва ли мога да дам съвсем верния отговор. В Евангелието е казано, че

няма по-силно нещо от молитвата на праведника

която наистина прави чудеса. След като и в Новозаветните писания го има, вероятно е така. Човек трябва да спазва всички морални общочовешки категории, когато пристъпи със смирение, може би не само по Коледа могат да се случват чудеса. Много мои колеги лекари, изключителни специалисти, са споделяли, че когато не знаят какво още да направят за пациент в тежко положение, четат пасажи от Библията и винаги намират някоя мъдрост, която се отнася конкретно за определения случай. Затова казах, че трябва да имаме уши да чуем и очи да видим малките чудеса покрай нас.

- По-смирени ли влизат, или по-смирени излизат пациенти от храма?
- Различни хора са. Някои са еуфорични, весели, други идват с голяма мъка, тихо се молят някъде по-настрани, в ъгъла на храма. Всеки човек, в зависимост от неговото лично емоционално състояние, влиза по различен начин, но винаги всички излизат смирени, сдобрени сякаш първо със себе си. Най-различни хора виждам - млади, стари, скромно облечени, добре изглеждащи. По каквато и причина да минават през болницата, повечето от тях се спират да запалят свещица.

- Какво бихте искали да кажете на читателите ни, на вашите пациенти, на колегите си като лекар, но и като настоятел на храма?
- Ще започна с колегите – ще си разреша да ги посъветвам да „влизат” в емоционалното положение на пациента, тъй като разбирането и чисто човешкото уважение имат изключително добър ефект върху лечебния процес. Да не се възпротивяваме, ако болният пожелае да поговори със свещеник, психолог или с негов близък.

Хората нека да имат, от една страна, повече смирение. Те трябва да знаят, че не са сами. Дали ще застанат заедно със своя лекар, или с близките си ще се изправят пред предизвикателствата в живота им, ще бъдат по-силни и по-бързо ще постигнат желаните резултати заедно. В никакъв случай не изпадайте в отчаяние. Винаги има изход!

Факт

Храм „Св. Георги Софийски Най-нови” е разположен в двора на лечебното заведение, в близост до мястото, където е убит светията през 1534 г. Той е построен изцяло с доброволен труд и дарени средства от лекари и пациенти, свещеници, граждани и бизнес организации. Параклисът е отворен всеки делничен ден от 11.30 до 15.30 ч. С решение на Софийска митрополия, отец Радослав Вутов от столичния храм „Св. Георги Победоносец” извършва периодични богослужения, молебен, водосвет, молитви за различни случаи, изповед и причастие при леглото на болния.

Отец Радослав:
Бъдете здрави и не губете човешкото в себе си 


„Какво да пожелае един духовник, освен здраве и усилване на вярата, страх Божи и да не загубваме човешкото в себе си. В тези динамични и глобални времена, в които живеем, като че ли губим основното нещо, а именно любовта. В забързаното ни всекидневие не бива да губим образ и подобие Божие, което е във всеки един от нас.

В последните години българите наистина встъпват в храма с вяра и надежда. Има възраждане на младите, обръщането им към храма, и това е радостно. Все повече млади хора, необременени, пристъпват с надежда и любов дверите Господни, все повече изпълват храмовете с чистите си сърца.

Доколкото мога, служа по празници, обгрижвам параклиса в Александровска болница, срещам се с пациенти, когато ме потърсят или имат нужда от мен. Можете да ме намерите в църквата „Св. Георги”, на „Петте кьошета”, сподели с нас с крепки пожелания за здраве и многолетно добруване дни преди Коледа енорийският свещеник Радослав Вутов. 


Люба МОМЧИЛОВА

Горещи

Коментирай
2 Коментара
мнение
преди 8 години

Света трябва се оправи и промени към добро по начини които Бог реши.

Откажи
трябва
преди 8 години

мир на Земята и благоволение между човеците

Откажи