При такава обстановка и семейна традиция в света на спектакъла Христо Шопов учи актьорско майсторство за драматичен театър в престижната академия НАТФИЗ.
През 1981 г., едва 17-годишен, той прави своя дебют в киното с “Дишай, човече!”, където партнира на майка си.
През 1988 г., докато е в четвърти курс, Иван Андонов, кинодиректор, с когото ше продължи да работи в бъдеще, го избира сред богат кастинг за изпълнение на главната роля във филм, превърнал се в истински култова творба в България: “Вчера”. Чрез оригиналната си игра Христо обезсмъртява младежа Иван, храбър и благороден ученик бунтар, един от онези герои, които оставят следа в българската кинематография.
От този момент нататък Христо Шопов се превръща в един от най-известните актъори в България и има късмета да бъде главно действащо лице във филми като “Маргарит и Маргарита”, “Индиански игри”, “Любовното лято на един льохман”, “Очите плачат различно” и др. За малко повече от 25 г. актъорска кариера Христо Шопов оставя диря в повече от 70 български и чуждестранни филма само до момента. И всичко това, без дори да споменаваме театралните постановки и работата му в други културни сфери.
“Успехът на един актьор категорично не е плод единствено на талант и късмет. Нужни са смелост, борбен дух, търпение, саможертва, проява на характер пред несгодите и, естествено, постоянство. На читателите ви пожелавам здраве. А пък ако имат и късмет, всичко ще е както трябва”, сподели за в. “Доктор” именитият актьор.
- Здравейте, г-н Шопов! Как сте? В какво здраве ви намираме?
- В определено добро здраве ме намирате, макар че днес взривиха летището и метрото в Брюксел. За съжаление такива неща ще се случват все по-често. Този стрес, под който живеем, се отразява пагубно върху нас, върху здравето ни. Както всички лоши новини, които ни съпътстват във всекидневието ни - пускаш телевизора, отваряш вестника - заглавията са ужасни. Както казват журналистите, добрата новина не е новина. Лошите новини обаче понякога се преувеличават, но са на всяка крачка и у нас. Под този стрес живеем всички, независимо дали го осъзнаваме, или не.
- Стресът разболява ли ни?
- Нямам научно обяснение, но със сигурност не ни се отразява добре.
- Правили ли сте компромис със здравето, за да изпълните поет вече ангажимент на сцената?
- О, да! Много пъти се е случвало. Няма да говоря конкретно, но през годините съм имал доста травми. С годините те по-често започват да се обаждат. Според мен е нормално, когато човек е спортувал доста на младини, когато професията ти е свързана с голяма физическа активност, да ти се отрази зле на организма. Здрав съм, както споменах, и се надявам да ме отминават травмите.
- Как си почивате, когато нямате ангажименти? С какво обичате да се занимавате в свободното си време?
- Планина, море, басейн, фитнес - всичките ги харесвам, но не за всичко имам време. Но задължително се движа - използвам всяка възможност да го правя. Това е нещото, което ме кара да се чувствам в добра форма.
- Успявате ли да се храните здравословно?
- Опитвам се да
не ям боклуци от типа “бърза храна”
Но невинаги се получава - когато човек няма нормиран работен ден като нас, актьорите, е малко трудно да се храни здравословно. Но поне се опитвам. Избягвам мазните, сладките храни.
- Българинът има ли възможност да си купува качествена храна? У нас има ли качествени продукти?
- За хората с ниски доходи, а това са многото български пенсионери, е доста трудно да си купуват добра храна. Обикновено те купуват евтино сирене, което всъщност е палмово олио, колбаси, които са всичко друго, но не и качествени. Качествената храна, за съжаление, струва скъпо и не е по джоба на много хора у нас. А в България цената не е гаранция за качество.
- Имате ли лекари, освен плеяда актьори, в рода си?
- Синът ми Наум е четвърта година медицина. Даже се радвам, че иска да стане лекар, а не актьор. Още се лута при избора на специалност, но като че ли надделява хирургията. Самият той още не знае, но е много нахъсан и трудолюбив в желанието си.
- Разговаряли ли сте дали ще остане да практикува в България? Много млади лекари ни напускат...
- Да, отиват там, където за тях е по-добре. Те поне имат тази възможност. Много от тях след време се връщат, има вече такива случаи. Лично аз, ако има възможност да практикува навън, ще се радвам. У нас има чудесни лекари, но има и такива,
които са срам за професията
Добрите лекари са повече. Вярвам в българското здравеопазване. Ако сега има проблеми, сигурен съм, че ще се преодолеят.
Искам да благодаря на доц. Васил Каракостов, той знае за какво. Покрай родителите ми, в по-късната им възраст, се наложи да се запозная с много лекари. Така че се познавам с много от тях, повечето са прекрасни хора. За мен това е изключителна професия, не всеки може да я изпълнява.
- Какво е Кербала за вас? Да припомним на читателите ни, че там има и български военен контингент...
- Филмът “Кербала” е добър военен филм, който отразява полската гледна точка върху събитията там. Сега, след като го гледах, имам усещането, че нещата не са представени съвсем коректно. Но все пак това е филм...
- Защо “Догодина по същото време”? Какво очаквате да се случи на новата театрална сцена в бившето софийско кино “Васил Левски”?
- А защо пък не?! Това е изключителна пиеса, което е основната причина да приема участие в нея, с удоволствие играя. Има и доста добър зрителски интерес, което много ме радва.
- Какво ви дава сцената?
- Това е моята професия - дали декорите в киното, или тези на театралната сцена. Всяка една професия, каквато и да е, и дава, и взима. Така възприемам сцената, не гледам на нея драматично. Във всяка една професия човек прави някакви компромиси, за да я “работи” - така и аз. Нещата, които ми дава, и нещата, които ми е отнела сцената, са твърде специфични и вероятно много лични.
Но аз си харесвам професията.
- Наум Шопов - баща ви. Какви са уроците, които получихте от него?
- Нямам конкретни уроци, които съм получил от него. Учил съм се сам, от това, което виждах и чувствах подсъзнателно. Никога не ме е напътствал или учил на нещо конкретно. В общо линии, остави ме да се развивам самостоятелно.
Люба МОМЧИЛОВА
