Марта Вачкова: Диетите съсипват

Марта Вачкова винаги предизвиква широки усмивки и добро настроение. Тя е дъщеря на незабравимия за поколения българи артист Григор Вачков. В годините успя да докаже огромния си талант и моженето на всякакъв вид сцена.

Марта е много щастлива със своето най-голямо богатство - с дъщеричката си Рада и с най-верните си приятели, останали до нея през годините на изпитания.

“Водих своите малки и големи битки в живота. Трябваше да изляза от светлината на баща ми и да проправя своя пътека. Работохолик съм, страдам, когато нямам работа, сега е такъв момент. Когато човек има воля, ще намери сили да преодолее кризите и да преобърне живота си към добро”, сподели за в. “Доктор” именитата актриса.

- Марта, споделихте, че излизате от тежък момент в живота си. Какво се е случило?
- Става дума за работата ми - не печеля добре, нямам ангажименти в театъра, наистина е труден период лично за мен. Още по-трудно ми беше, когато баща ми почина. Наскоро казах пред ваш колега, че имам чувството, че баща ми си отиде, за да се махне сянката му върху мен. Да мога да изляза на светло, да мога да се науча да печеля - и пари, и доверие, и битки - всичко. Да стана силен човек, да се боря за здравето и живота си. Съдбата отне баща ми - със сигурност е така, за да ми даде поука някаква. Човек има възходи и спадове - сега ми е малко трудно... Каквото трябва да ти се случи, се случва. Никога не съм търсила нито слава, нито известност, нито популярност - всичко дойде някак си отгоре. 

- Трудностите в живота ви идват след смъртта на баща ви...
- Когато почина баща ми, останахме двете с майка ми. Играех в театъра, пътувах, роди се Рада. И мама се наложи да я гледа, да ми помага. Като не мога да изкарвам пари, това ме притеснява. Необходима съм на Рада все още, искам да съм й полезна и като майка, и като човек. Тогава бях много гузна, че я изоставям, но се налагаше да работя. Майка ми й даваше много любов, но аз исках голямата част от тази любов да я получава от мен. Мислях, че целият ми свят се е срутил. Приятелите ми тогава бяха до мен,

с тяхна помощ успях да стъпя на краката си

- Какво е за вас Рада?
- Всичко, целият ми живот. С нея правим всичко, което ни е интересно. Заедно готвим, слушаме музика, пътуваме, почиваме си. Почти еднакви неща обичаме, много обичам да я гушкам. Опитвам се да й давам съвети, но тя е доста различна като характер от мен. За генералните неща винаги сме се разбирали, но в детайлите едва се доближаваме. Тази година завършва, 

в 12-и клас е, 

искам най-доброто за нея.

Тя като че ли вече е по-зрелият човек от нас двете. Мисля, че ще успее да вземе важното решение напълно разумно и правилно. За нея искам най-доброто, тя обаче ми се сърди, когато й кажа, че е по-добре да живее в чужбина. Въобще не й харесва, че й говоря по този начин... Имам си причината да го казвам, като гледам сега себе си...

- По Йордановден участвахте в благотворителен концерт с много ваши колеги, артисти и певци, в помощ на едно 4-годишно дете...
- Историята на малкия Кирил е много болезнена и дълбоко разтърсваща. Тя докосна сърцата на хората с трудностите и житейските страдания, през които Кирчо и родителите му всекидневно трябва да преминават. Детето страда от хидроцефалия, епилепсия, специфични разстройства на двигателнaта система и едно неприятно кожно заболяване. Всеки месец това мило 4-годишно момченце се нуждае от рехабилитационни процедури, медикаменти и ортопедични средства, които са непосилни за финансовите възможности на семейството. Надявам се, че успяхме да му помогнем, но да гледаш такива болни дечица, повярвайте ми, е мъчително. И да знаеш, че няма с какво да им помогнеш. Ужасно е да има толкова много болни българчета...

- “Откраднат живот” - какво се случва тук и сега?
- О, да, това е първият медицински сериал в България. Поканиха ме да участвам в него, за което съм благодарна на определени хора.

Различно е да снимаш в болница, 

но ми хареса.

Не мога да ви разкажа нищо от филма, но ще кажа само, че е уникален като сценарий. Това се случва и у нас, повярвайте ми, голяма трагедия са болните и изоставени деца. Ще ви хареса филмът, сигурна съм.

- Говори се, че не обичате месо, така ли е?
- Не е съвсем точно. Майка ми го спомена преди време, виждам, че криво са я разбрали. Нямам проблеми с месото, мога с месеци да не го ям, но, в интерес на истината, когато ми се прияде, хапвам. Сега други неща ме вълнуват, месото и рибата са на заден план.

- Какво за вас са веганите?
- Веганите, хората, които не ядат месо, са едно ново поколение хора и трябва да ги гледаме само с уважение. Аз не съм най-добрият пример да говоря за здравословно хранене, от поколението съм, което не се отнасяше съвсем

с нужния респект към правилното хранене

Но младите, децата, трябва да бъдат възпитавани в позитивно отношение към здравословната храна. Подрастващият организъм трябва да приема балансиран порцион, да има голямо разнообразие между млечни продукти, риба, месо, зеленчуци. През зимата е естествено да се яде повече месо, но като пукне пролетта, добре е да се набляга на зеленчуците. Дъщеря ми, Рада, много обича риба. Тя се интересува от здравословното хранене. Младите трябва да бъдат информирани и да знаят, че диетите съсипват здравето.

- Каква обаче е вашата диета?
- В един популярен вестник бяха публикували една моя “диета”, бях се притеснила доста покрай това. Най-много ме възмути, или по-скоро притесни, фактът, че тази “диета” може да бъде последвана от млади момичета, без достатъчно информация, и да им постеле пътя към анорексията. И тази драконовска диета беше съчетана с няколко часа във фитнеса, поне 2 пъти седмично, които съм изкарвала там... На мен всичко това ми прозвуча налудничаво, защото не обичам да ходя във фитнеса.

Да, имаше един период, в който бях отслабнала много, но не съм спазвала тази или подобна на нея диета. Спортувах според силите си, намалих драстично мазнините и сладките неща. Никога не съм се лишавала обаче от необходимите белтъчини и въглехидрати. Дори бях попрекалила с ограничаването на мазнините, а прочетох по-късно, че това е доста опасно за организма.


Люба МОМЧИЛОВА