Мартин Стоев: Като състезател 30 години бях на диета

Волейболният треньор Мартин Стоев е роден на 3 октомври 1971 г. Като национален състезател има над 200 мача в периода 1991 - 1999 г. Световен шампион е за младежи с националния отбор през 1991 г., избран е за най-добър волейболист на световното първенство. Като състезател кариерата му минава основно в Италия.

Като треньор най-успешният му сезон е 2006/2007 г., когато печели бронзови медали с националния отбор от световното първенство в Япония и в турнира за Световната купа.  Тогава е обявен за треньор №1 на България. 

Работи също в клубни отбори - в “Левски”,  в турския “Халбанк” и в румънския “Томис”, с който постигна три титли в последните години. Съвсем отскоро Мартин Стоев основа свой волейболен клуб в Сливница и събра първите млади състезатели от 9 до 15 години.

Мартин е от спортна фамилия - следва стъпките на своя баща Стоян Стоев. Съпругата му Елизабет Колева е европейска шампионка по художествена гимнастика. Имат дъщеря Мартина и син Ерик. Ето какво сподели за начина си на живот Мартин Стоев специално за в. “Доктор”.

- Г-н Стоев, останаха ли ви някакви травми от волейбола?
- На мен не, за разлика от повечето професионални волейболисти. Спаси ме генът ми, може би. Едва ли е само от правилни тренировки и от късмет. Но за да не получиш травма, не трябва и да я предизвикваш. Загрявката и възстановяването в тренировката са много важни. 

- Славехте се с огромния си отскок. Това генетично ли е, или се тренира?
- Главно е генетично и после се доразвива. Със сигурност човек без дарбата да скача, колкото и да тренира, не може да си увеличи отскока.

- Някога лежали ли сте в болница?
- Когато бях 15-годишен, се разболях от жълтеница (хепатит В) и лежах 20 дни в Инфекциозна болница. 

- Някакви последствия имаше ли за волейболната ви кариера?
- След като излязох от болницата, не трябваше да тренирам шест месеца, защото черният ми дроб беше уголемен, още не се беше върнал в нормалните си размери. Помня, че към сантиметър и половина беше по-голям и не трябваше да скачам рязко. 

- Имате ли представа как сте се заразили?
- Това е вирус - може и по въздуха да се заразиш, може и от храна.   

- Сблъсквали ли сте се с българското здравеопазване и можете ли да го сравните със системите в чужбина?
- Радвам се, че лично аз не съм се сблъсквал със здравеопазването, не го пожелавам на никого. (Смее се.) Като изключим моето боледуване от хепатит, не съм имал нужда да търся по-сериозна медицинска помощ. Настинки съм имал, но не и сериозно заболяване. Покрай сина ми съм имал досег със здравната система. Когато беше 5-6-годишен, получи скиорска травма. Скъса външна медиална връзка на коляното, но двама специалисти го възстановиха много бързо.

Това са д-р Мазнейков и д-р Мишо Илиев, който му водеше рехабилитацията. Д-р Мазнейков успя да възстанови коляното така, че не се наложи операция. Сложи шина на коляното на Ерик, медиалната връзка се възстанови и избегнахме рязане. Но като седиш 45 дни в тази шина, кракът е напълно обездвижен. След това се намеси д-р Мишо Илиев, който в продължение на един месец правеше рехабилитация на сина ми всеки ден. На практика успя да му 

направи толкова гъвкаво коляното, 

колкото беше преди, и синът ми може да кляка максимално. 

- Сега Ерик занимава ли се с волейбол?
- Да, играе волейбол в “Славия” за момента, защото ни е най-близо. Понякога ходи и сам на тренировка, особено когато бях на работа в чужбина. 12-годишен е и тренира миниволей. 

- Ще има ли трето поколение волейболист в семейството?
- Надяваме се. Той има голямо желание. Дано покаже наследствени качества. Дядото Стоян Стоев е добре, води отбор в Румъния (треньор на “Ремат” в Залъу). Като не съм треньор на “Томис”, той ще се бори да стане шампион на Румъния. Ще видим дали ще успее. 

- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Ходя само на зъболекар веднъж на шест месеца профилактично. Да чукна на дърво, имам само зъбен камък. Така веднъж на шест месеца махам зъбния камък. Със здравето съм добре.

- В Румъния ходили ли сте на зъболекар?
- Не се е налагало. Тук си имам една зъболекарка, на която се доверявам. Но мога да кажа, че в Констанца няма свестен травматолог. Така че, когато наши състезатели са имали проблеми, сме ходили до Варна или до София. Има уникален специалист остеопат Митко от Варна, който ни е помогнал много. 

Неговият поглед е като рентген 

Веднага разбира каква е травмата, какъв е проблемът. Състезателите на бившия ми отбор “Томис”-Констанца ходят при по-тежки травми за операции при проф. Дюпон във Франция и при д-р Василев в Германия. В България не смеят да се подлагат на сериозни операции. 

- Какво правите за своето здраве, за да бъдете в добра кондиция?
- Да бъда честен, доскоро нищо не правех. В последно време се бях залежал. Но сега започнах да тренирам наново, да задвижа малко метаболизма. Събираме се приятели два пъти седмично и играем волейбол. Мен фитнесът не ме влече, скучно ми е там и не мога да си губя времето по този начин. 

- Фен ли сте на диетите?
- Стига с тези диети - 30 години бях на диета като състезател. Не върви цял живот да съм на диета. (Смее се.) 

- Какви са новостите при вас?
- Отворихме в Сливница нов волейболен клуб - “Сливнишки герой”. Аз съм президент на клуба. В града се запалиха по волейбола през миналата година, когато “Марек” игра в града мачовете си от Шампионската лига и от първенството, вместо в Дупница. Събрали са се двадесетина деца, още преди да съществува клубът.

 Сега ще наберем още момчета от целия район - не само от Сливница, но и от Костинброд, Драгоман. От септември плануваме да направим мъжки отбор за А-група или за елитната група, зависи къде ще ни пуснат. За волейболната лига не сме готови.

При това клубът ни е новороден, нека да натрупа малко опит. Засега няма да съм треньор на мъжкия ни отбор. Ако след пет години играем в Шампионска лига, тогава. И за треньор в чужбина не ми е голям меракът. От 1992 г. съм в чужбина и вече ми омръзна. 

- Какво ще кажете на родителите, които не мотивират децата си да спортуват?
- Това са родители, които сами никога не са спортували, за да разберат колко е важно. Познавам такива семейства, в които родителят не дава никакъв сигнал към детето да се движи повече, да спортува. 

Тези хора не знаят, че ефектите от спорта са положителни във всякакъв смисъл - здраве за организма, отлично физическо и духовно състояние, дисциплина, умения да се работи в екип. Освен това спортът те държи далече от цигари и дрога. В тези среди има най-малко подобни лоши навици. Дори да не станат професионални спортисти, има смисъл децата и хората на всякаква възраст да се занимават с някакъв спорт просто за удоволствие. 


Мара КАЛЧЕВА