Орлин Горанов е един от най-популярните и обичани певци у нас. Певческата му кариера започва от дете в хор “Бодра смяна”, минава през Ансамбъла на Строителни войски и българската естрада. Вече станал известно име в популярната музика и спечелил Голямата награда на фестивала “Златният Орфей” през 1984 г., Орлин Горанов се обръща към оперното пеене. През 1990 г. завършва Музикалната академия с оперно пеене и става солист на Пловдивската опера. Уникалният глас на Горанов привлича публиката в най-посещавания спектакъл на Пловдивската опера напоследък - мюзикълът “Човекът от Ла Манча” с режисьор Борис Панкин. Талантливият певец изпълнява ролята на Дон Кихот. Преди месец спектакълът напълни зала 1 на НДК и тогава Орлин Горанов обеща да излекува софиянци от лудостта им. По този повод специално за в. “Доктор” певецът сподели какво лекува самия него и каква е силата на изкуството.
- Г-н Горанов, казват, че изкуството и по-специално музиката лекува. Вярно ли е?
- Това е факт. И музиката, и живописта, всички видове изкуство лекуват, защото създават специфична вибрация. А най-големият лечител е нашият собствен вътрешен мир. Доказано е, че организмът е съвършена лаборатория. Ние можем да се самолекуваме винаги, да излизаме и от най-тежките състояния и да придобиваме свръхсила. Така че всичко започва от най-високия етаж на тялото, от главата, от това какво виждаме, как възприемаме ситуацията и света около нас. От това зависи и как живеем.
- Усетили ли сте върху себе си силата на музиката, когато сам я изпълнявате и сте носител на тези лечебни вибрации?
- Не само, че съм я усетил, тя е доказана от хиляди години. Аз не съм открил топлата вода. Въпросът е тези вибрации как са настроени, в каква посока и цел, с каква мисъл. Винаги, когато са настроени с добра мисъл, с любов, въздействат положително и хората имат нужда от тях. Дали са лечебни, всеки сам за себе си ще каже и ще усети.
- Вие здрав ли сте?
- Благодаря, чувствам се прекрасно.
- На какво дължите здравето си, какво правите за него?
- На това, че гледам на живота както Дон Кихот. Просто виждам хубавите неща. Не мислете, че си слагам “розовите очила” и си затварям очите за лошото. Както казват древните мъдреци, когато успееш да постигнеш баланс между Ин и Ян, между бялото и черното, ти си в пълна хармония. Защото без едното не може да вирее другото. Но ако имаш по-голям усет да виждаш хубавите неща и да им се радваш, какво ти трябва повече в живота!
- Каква е тази лична хигиена на гласа, на мисълта, на тялото, която спазвате?
- Да мисля позитивно и всеки божи ден с отворено сърце и отворена душа да се радвам на света и на живота. Ето тази хигиена на мисълта ме зарежда и ми помага.
Така че вместо да си чешем езиците, да си отворим очите и всички сетива за хубавите неща около нас - а тях ги има. За съжаление, постоянно сме заливани от негативна информация, която се опитва да ни изкара от релси и много често успява. А това рефлектира и върху поведението ни, и върху здравето ни. Да, навсякъде по света се случват и ужасни неща, но трябва да намерим начин да се абстрахираме от тях. Има и много хубави неща, които се случват, и трябва да акцентираме върху тях, за да живеем добре.
- Има ли нещо общо между вас и образа на Дон Кихот, който превъплъщавате?
- Всеки от нас носи малко лудост. Магията на изкуството е в това превъплъщение - всеки да намери част от себе си в главния герой. Разказваме историята на един луд човек, но всъщност кой е лудият. Дали хората в Карлуково са луди, или ние отвън, които сами сме се заключили в собствените си затвори, в апартаменти с решетки на първия етаж. Ние сме лудите, ако безразборно пилеем времето, което ни е дадено в този живот. Време е да прегърнем историята на Дон Кихот, за да се опитаме да направим света такъв, какъвто искаме да бъде.
Мара КАЛЧЕВА
Горещи
Коментирай