За своя начин на живот и за здравето си големият шампион и треньор разказва в интервю за Zdrave.to.
- Г-н Лесов, защо много рано приключихте боксовата си кариера?
- Наистина играл съм бокс само десет години - от 1974 до 1984 г., и то голяма част от нея при юношите. Щях да продължа, но заболях от хепатит В в най-силните си години. Тъкмо взех купа “Странджа” и бях в отлична форма.
- Разбрахте ли как сте се заразили?
- Най-вероятно чрез инжекция. Биеха ми витамин В12 за подсилване. Преди това и витамини не пиех. Но се съгласих този път, защото беше олимпийска година, можеше да ми е за последно. Бяхме на лагер в Куба, когато ми сложиха инжекцията. Оттогава започнах да се чувствам неразположен.
- Докторът на отбора ли ви постави инжекцията?
- Да, нашият доктор. Имам подозрения, че първо е бил инжекцията на Ивайло Маринов и после
със същата игла е инжектирал и мен
И двамата се разболяхме. Все пак спечелих купа “Странджа”. Бях в суперформа и отведнъж рухнах. Не можеха да открият каква е причината. Предстоеше ми тогава да замина на състезание в Германия, а се налагаше и да сваля още 3 кг, за да си вляза в категорията. Точно свалянето на килограми е най-пагубно за черния дроб. Чувствах, че нямам никаква сила, непрекъснато ми се спеше. Бяха докарали кубински треньор да ме готви за следващите олимпийски игри и той ме попита дали не е от алкохол. Тогава ми се събираше да изпия 50 грама коняк в седмицата и не го криех от треньорите. Като разбра, че не пия, кубинецът ми казваше да си почивам. Стана два-три пъти така. Докторът каза, че нищо ми няма. Тогава отидох в спортния диспансер и им обясних как се чувствам. Направиха ми изследване на кръв и урина. Като видяха резултатите, веднага се обадиха да ме вземе линейка. Приеха ме спешно в инфекциозна болница.
- Как мина лечението там?
- Бързо се оправих, но в инфекциозна болница историята е интересна с друго. Сложиха ме на едно легло. Но някаква медицинска сестра ми каза: “Знаеш ли, щангистът Белослав Манолов? Той почина на това легло”. Уплаших се и казах: “Махайте ме от това легло”. Сложиха ме на друго. На него се оказа, че е починал боксьорът Александър Лебедев. Познавах го много добре. С него станахме световни шампиони в Япония през 1979 г. Веднага помолих да ме преместят на друго легло.
- От какво са починали Манолов и Лебедев?
- Те също са били болни от хепатит, но не са го открили навреме. За Лебедев знам, че беше в процес да сваля десет килограма. А като не подхранваш черния дроб, той си отива. Помня, че Лебедев беше на подготовка в Перник за турнира “Странджа”. Не можахме да се видим на турнира. Почина.
- Вие все пак оздравяхте, преборихте се с вируса на хепатит В. Защо не продължихте с бокса?
- Стимул ми беше да се боксирам на олимпиадата. Казах на докторите - бийте, режете, каквото искате правете с мен, но да участвам на олимпийските игри. Но те ми казаха: “Свършено е с теб като боксьор. Шест месеца никаква тренировка. Забрави олимпиадата”. Не тренирах, трябваше да пия много течности и качих килограми. После не исках да се мъча да свалям 10 килограма, за да се върна в категорията си. Имаше вариант да се боксирам в друга категория, но отказах. Винаги играех шампион да ставам, не да съм втори-трети. Предпочетох да си запазя здравето.
- Останаха ли ви травми от бокса?
- Без тях не може, но аз може би съм един от най-запазените боксьори. Леко минах. През цялата ми кариера
получих само една аркада
То зависи и какъв бокс играеш. Аз бях по-техничен, а не силов състезател. Имам малки травми по пръстите на ръцете, по кокалчетата, без това не може. Още като се учехме, са се получили травмите от неправилни удари. Даже олимпиадата в Москва, на която спечелих златния медал, изкарах на обезболяващи инжекции. Няма боксьор, който да не го болят ръцете.
- Пиете ли лекарства за нещо?
- Аз съм такъв човек, че ако не падна изцяло, не ходя на лекар. И лекарства избягвам да вземам. Ако настина, предпочитам да пия чайчета. От едно време не обичам да пия хапчета. Даже витамини отказвах в националния отбор. А ме убеждаваха, че ми трябват за повече енергия. Казвах им: “Хора, аз съм на 20 години и пращя от енергия. Каква енергия повече ще ми дадат тези хапчета?” Пробвал съм да ги пия, но не им чувствам ефекта. На по-голяма възраст е друго. Шест-седем години след като прекратих аматьорския бокс, се пробвах да играя профибокс. Тогава приятел доктор ми даде едни витамини за подсилване. Пиех ги и се усещаше. Но на 20 години как да ги усетя! Затова почти не съм пил нещо за възстановяване, докато бях спортист.
- А с кръвното как сте?
- Качих малко кръвното точно преди да ме освободят от поста национален треньор. Имаше разправия с боксьорите. На млади години кръвното ми беше супер. По моето си сверяваха апаратите за мерене.
Но
с годините качих килограми
и кръвното се вдигна. Не е страшно. Единствено за кръвното пия хапчета и общо взето се чувствам добре.
- Имате ли доверие на алтернативната медицина?
- Имам приятели, които се занимават с иглотерапия, но честно да ви кажа, не се доверявам много. Не съм имал и нужда да ползвам услугите им. Детелин Далаклиев беше пострадал с кръста и ходи на няколко места да го лекуват, но няма минаване.
- Освен за хепатита влизали ли сте друг път в болница?
- Като дете, 6-7-годишен, съм боледувал от бронхопневмония. Но за днешното здравеопазване нямам думи. В София пак е по-добре. Но съм ходил по болници в страната, където съм виждал такава мръсотия! А и в София има болници с олющени стени, мръсно. Заради приятели съм ходил по болници и във Варна. Малко, че хората са болни, ами са принудени да гледат тази мръсотия. Често и обслужването е трагично. Първо те гледат в ръцете, а след това гледат от какво си болен. На много места е така. Имах случай с мой братовчед, лека му пръст. Вкарахме го в болница и една сестра или докторка ни се развика. Но като разбра, че сме от Раковски - там половината от хората се занимават с угояване на патици за Франция и за Белгия, веднага поиска патица. Донесохме и тогава отношението стана съвсем друго. Първо беше една патица и малко гъши дроб, после имаше и други работи. Всеки те гледа в ръцете. Може би и на тях не им стигат заплатите, и тяхното сигурно не е лесно. Но щом си се нагърбил, трябва да си вършиш работата.
Цял живот на диета
“Цял живот - то не беше диета, а гладуване. Играех в категория до 51 кг, а представете си един мъж да поддържа тегло 51 кг! Бях вечно гладен. Но няма да забравя един боксьор от Русе в категория 48 кг, който си беше татуирал на корема “Вечно гладен”. (смее се) Трябваше и аз да си го татуирам. В нашето градче Раковски всеки гледаше животни и когато се прибирах, баща ми казваше: “Изпекъл съм прасе, сядай на масата”. Седя пред пълна маса, ей така, без да хапвам трошичка и гледам като гладно куче. От бой на ринга никога не съм се притеснявал. Много обичах да се боксирам на състезания. Но като дойдеше време да се свалят килограми, беше ужас. Обикновено ставаше въпрос за четири килограма, ама нямаше откъде да ги сваля. Веднъж ми се наложи да свалям 10 кг, но тогава се върнах на ринга да играя профибокс. После гледах да не се изпусна.
Ограничавам се и сега. Никога не се тъпча като прасе. Позволявам си по една ракийка или винце на вечеря. Миналата година обаче наддадох до 82 кг. Отидох на гости на сина ми, който живее в Америка, в Маями. Като ме видя, ми се скара: “Какво правиш ти? Край - това ще ядеш, това няма да ядеш!” Направих едно режимче и свалих 6-7 кг. Сега си ги поддържам. Не се лишавам, но и не прекалявам. Така се чувствам много по-добре”, сподели олимпийският шампион по бокс.
Мара КАЛЧЕВА
