Телевизионната журналистка Радинела Бусерска е популярно лице от малкия екран вече 25 години, но сякаш времето не я е докоснало. За нейната женственост и одухотворена красота е напълно валидна любимата мисъл на Коко Шанел: “Една жена до 30 години има лицето, което природата й е дала, а след 30 - лицето, което заслужава”. Червенокосата Радинела сякаш току-що е излязла от картина на някой от старите майстори, а на фигурата й могат да завиждат дори професионални модели - при ръст 172 см тя тежи само 53 кг.
Най-отличителното у журналистката е, че не поднася новините с безразличие, че винаги има отношение към събитията. Неслучайно Радинела Бусерска е автор на шест документални филма за децата в риск, сираците и съдбата на SOS-селищата. С тях печели награди от различни телевизионни фестивали, между които призът “Отговорна журналистика” за активна позиция по проблемите на децата в риск и награда на СБЖ. Кариерата й на новинар започва в БНТ, а от 2011 г. е водещ на новинарските емисии и лице на телевизия ОN AIR.
За това какви правила за здравословен начин на живот следва, Радинела Бусерска разказва в интервю за в. “Доктор”.
- Г-жо Бусерска, живеете ли здравословно?
- Здравословният начин на живот според мен означава да поддържаш здрави духа, тялото и мисълта си. Опитвам да се грижа за тези три неща, които са абсолютно свързани. Ако искаме една система да работи, всяка част от нея трябва да е наред. Само една част да е развалена, да няма фина поправка, тогава целият механизъм няма да работи.
По отношение на тялото грижите ми в последните 25 години са преди всичко чрез хранителния режим. Тогава, в началото, започнах с разделно хранене, защото много ме впечатлиха книгите на Харви Даймънд. Постепенно намалих месото, впрочем от етични причини, и сега много рядко си позволявам парче риба или пилешко. Ръководя се от простото правило при храната - да е колкото може по-малко обработена.
Така че между 70 и 80% от храната ми са салати, зеленчуци, плодове, семена, ядки. Започвам деня с чаша вода с един лимон и кафе с овесено или бадемово мляко и мед, малко по-късно пия чай от джинджифил и след това - зеленчуков коктейл, приготвен в миксера. На обяд хапвам огромна зелена салата. Вътре слагам най-различни “зеленилки” - рукола, магданоз, спанак, добавям грах, елда или просо, маслини, извара. Обядвам също с бобови култури или с крем-супи. Следобед хапвам някакъв пресен плод или сушени плодове, а вечерта - голяма салата с парче печено пилешко. Но гледам колкото се може по-малко да е обработвана храната. Започвам от сурово през зеленчуци на пара до задушено и печено. Никакво пържене. То е забранено в моя дом. Дъщеря ми също се храни така, от малка я научих. Абсолютно никакви колбаси, пакетирани, полуфабрикатни храни не купуваме. Нищо, което е затворено в пликове, у нас не се яде, също - бяла захар и тестени изделия от бяло брашно. Напоследък си
приготвям хляб сама -
от лимец, нахут, ръж, със сусам и други семена. Става много вкусен. Това не е учудващо, защото мой първи братовчед е д-р Георги Гайдурков. От него съм научила много неща за здравословното хранене.
- Към хранителните добавки какво ви е отношението?
- Приемам хранителни добавки. Не съм привърженик обаче на чуждестранните суперхрани. Има страхотни български заместители - вместо годжи бери - червена боровинка, вместо спирулина - магданоз, който е витаминозна бомба, вместо семена чия - чай от бъз или просто от семенцата на бъзака. Споделям мисълта на Авицена: “Нека храната бъде наше лекарство и лекарството бъде наша храна”. Много е важно организмът да се прочиства от токсини, защото всички болести тръгват от тях. Затова е добре да се използват естествени диуретици, в никакъв случай синтетични под формата на капсули. Естествени диуретици са тиквата, магданозът, чайовете от бяла бреза и липа. Няколко пъти в годината правя пречистващи процедури от аюрведа и тибетската медицина.
- Спортувате ли?
- По отношение на спорта съм малко ленива, а и смятам, че фитнесът е насилие над тялото. Затова ходя на йога и на плуване. Една приятелка ме води непрекъснато на пешеходни туристически преходи. Обикновено траят по час и половина, два. За здравето е изключително важно не само физическото състояние, а това да бъдем в хармония със себе си. Поне 80% от болестите са с психосоматичен характер.
Има техники за автотренинг, с които можем да изчистим най-вредните си чувства, които затлачват душата. Това са завистта, омразата, нежеланието да прощаваш. Написани са десетки книги, с които човек може да развива своята емоционална интелигентност, да контролира емоциите си и да ги впряга за добри цели. С годините се научих изключително лесно да прощавам.
Просто
забравям човека, който ме е наранил,
той престава да занимава мислите ми. Като всеки нормален човек и аз се гневя, ядосвам се, критикувам, понякога съм тъжна. Но се опитвам да дисциплинирам всичко това и с годините, мисля, че успявам.
- На официалната или на алтернативната медицина сте фен?
- Привърженик съм на алтернативната медицина, на билколечението. Шкафовете ми са пълни с билки. Дори козметиката ми е основно на билкова основа. Това, което слагам на лицето си, са главно естествени масла. Природата ни е дала абсолютно всичко, за да се лекуваме. Преди да посегне към хапчетата, човек може да отиде на сауна или на парна баня, за да изхвърли токсините, да направи едно вътрешно прочистване. Неслучайно, когато човек е болен, не яде.
Разбира се, и аз посягам към лекарствата понякога. Но първо опитвам с алтернативния начин на лечение. Не помня откога не съм взимала антибиотик.
Привърженик съм на холистичната медицина, според която човек трябва да поддържа тялото си, мисълта и духа си в хармония. Тогава всичко е наред. Ако се съсредоточиш само върху тялото, а сутрин и вечер ставаш и лягаш с омраза, с мрънкане, не може да си здрав. Като всеки човек съм имала много трудни моменти, но съм благодарна за тях. Вярвам, че трудностите идват, за да те научат на нещо, което обикновено е в твоя полза.
А ако не вършиш злини и си добър с хората, тогава съдбата работи в твоя полза, дори и понякога да ти се струва, че не е така. Аз съм непоправим оптимист, винаги вярвам, че утрешният ден ще е по-добър. Мисълта е огромна сила и чрез нея човек може да контролира болестта, да я лекува, да прави чудеса с тялото си. Душата е тази, която ни води, и много я слушам. Разумът мисли, но само душата знае. С годините интуицията ми се засилва, за което благодаря на Бог.
- А как “храните” душата си тогава?
- Като я “слушам” внимателно и й давам това, което иска - благодаря за всеки миг на споделяне и любов с дъщеря ми, семейството, приятелите. Всяка вечер, преди да заспя, чета книга, имам дни на “киномаратони”,
обичам много природата и животните,
непрекъснато нещо декорирам по къщата си - състарявам мебели, боядисвам ги, правя декупаж.
- Лежали ли сте някога в болница?
- Никога. Само като мъничка имах проблеми със сливиците и ми ги махнаха. Престоя в родилното отделение не го смятам за лежане в болница. Там раждаш щастието на живота си. Убедена съм, че майката трябва веднага да поеме детето в ръцете си и че трябва задължително, ако може, да го кърми. Кърменето е едно от най-прекрасните неща за всяка майка и нейното дете. Чрез него се създава много важна връзка между тях, която дава тон на отношенията им за години напред.
- Как се справяте със стреса в журналистическата работа?
- Аз съм отдавна в професията, късметлийка съм, че обожавам това, което работя. Дори и да е изключително трудна професия, когато се върши с любов, няма нещо, с което да не може да се справиш. В нашите среди, в гилдията като цяло, както във всяка публична професия, хората са с по-голямо его. Но аз се радвам искрено на успехите на мои колеги, и на тези, с които работя в момента, и на тези, които не познавам лично. Радвам се, когато видя добре направено интервю, жива връзка, документален филм.
Направила съм шест документални филма на социална тематика. Първият - “Молитвата”, разказва шест покъртителни истории за наркозависими деца. С него взех наградата на Съюза на българските журналисти. Вторият ми филм беше за децата в социален дом в провинцията. Бях много щастлива, че едно от децата, чиято история разказах, си намери веднага след филма осиновители. Самите снимки бяха много тежки за мен - всяко едно дете ме посрещаше с думите “искаш ли да ми станеш майка” ... След това снимах филма “Дом под небето” за бездомните деца и още няколко за хлапета в риск.
Аз съм за всякакъв вид благотворителност, много трудно понасям чуждата болка и вярвам, че да помагаш на този, който има нужда, е това, което ни прави хора. Друг въпрос е защо няма пари за лечение, защо държавата позволява деца и родители да страдат. Но аз съм на принципа: когато спасиш един човек, спасяваш целия свят.
Мара КАЛЧЕВА
Горещи
Коментирай
1 Коментара
БРАВО
преди 8 години
ДА СИ ЖИВА И ЗДРАВА!