- Тодоре, вие преминахте с колело разстоянието от София до Виена, участвате в 100-километровата обиколка на Витоша също така, но това пътуване с велосипед в Африка сякаш е най-екстремното досега - бихте ли разказали за него?
- Екстремният начин на живот идва от начина на мислене, а не от физическите възможности на хората. Има хора в по-добро състояние от мен, защото аз продължавам да бъда пациент с белодробно заболяване, но имам добри физически характеристики и стъпвайки на по-освободения ми начин на мислене, мога да предприема такъв тип пътешествие до Африка, каквото направих през януари и февруари т.г. Аз изминах, карайки колело, 3200 км, за 43 дни в Джибути, Кения, Танзания и Малави. Средно всеки ден изминавах по 100 км, в зависимост от температурите и атмосферните условия, тъй като там сега е зима и вали всеки ден дъжд. Това, че реализирах подобно пътешествие сам, показва, че навременното диагностициране и качествено лечение на което и да е заболяване, водят до подобряване на живота на всеки пациент.
- Кое беше най-трудно в този преход?
- Най-трудното беше решението за осъществяването му, тъй като информацията за тези все още екзотични дестинации за България е много оскъдна. Още повече за велосипедни преходи, които са реализирани. Така че липсата на информация преди да заминеш, невъзможността да планираш нещата, беше най-трудното. След като отидеш в Африка, просто караш... Макар че е трудно всеки ден намирането на храна, на вода, както и на места за преспиване, където никой да не те вижда, защото се страхуваш и от сянката си, тъй като нямаш нито един приятел, на който да разчиташ, здравеопазването е на ниско ниво там, най-близката болница е минимум на 150 км. Но с минаването на дните, спираш да мислиш за тези неща и се съсредоточаваш върху километрите, които трябва да изминеш.
- Как се справяхте с храната и водата?
- Ядях каквото и местните. Те основно ядат едно растение, наречено маниока, прилича на картоф, което пържат отпред на улицата. Храната беше много оскъдна. Веднъж си купих от пазара кози крачета с косми, които се пекат на огън и всъщност си остават сурови вътре, като гума са, много жилави.
Намирането на питейна вода също е проблем в тези 4 африкански държави. През последните 2 години по щатската програма “Чиста вода за Африка” по главните пътни артерии са изградили кладенци с помпи. Но тъй като населението е многочислено и оттам се черпи вода непрекъснато, много често тези помпи загребваха вода от дъното, поради което тя беше с всевъзможен цвят и всякакви обитатели в нея. Но я пих, щом местните пият тази вода, значи и ти можеш...
- Защо решихте да направите този преход?
- Преди 5 години не можех да го направя, сега мога. Физически не бях в състояние да реализирам подобен преход. Беше ми интересно и забавно до последния ден. Не знаеш какво ще ти се случи след 5 минути, рисковано е, но много ми хареса.
Маргарита Благоева
