Верка Стоянова: Съвзех се след 2 инсулта

Голямата волейболистка и разпределителка на Националния отбор Верка Стоянова е родена на 26 февруари 1955 г. Сред големите й постижения са бронзовият медал от олимпиадата в Москва 1980 г., европейската титла от шампионата на Стария континент в София (1981 г.) и бронзът от европейското в Лион (1979 г.). С отбора на ЦСКА е носител на Купата на европейските шампиони (1979) и на Купата на носителите на национални купи (1982). 

Кариерата й на състезател преминава в ЦСКА и в италианските тимове “Реджо Калабрия”, “Пескара”, “Модена”, “Болцано”. Като треньор у нас работи в “Левски”, “Славия” и “Локомотив (Сф)”. Има 20 години стаж като учител по физическо възпитание и сега е подала документи за пенсиониране. Верка Стоянова получи в края на миналата година медала “Спортът за един мирен свят” на Българския олимпийски комитет по случай своята 60-та годишнина.

За своите радости и болки волейболната ветеранка разказва пред в. “Доктор”.

- Г-жо Стоянова, как се чувства един спортист на 60 години?
- Изобщо не се чувствам на 60. Но болежките, които ме стигнаха, ми напомнят за възрастта. Сега ходя като пате, защото не си чувствам краката. Все едно са ми стегнати с въжета и гипсирани.

Не съм толкова жизнена, колкото бях преди да получа двата инсулта. През 2006 г. получих първия инсулт, а 2014 г. - втория. Все още съм във фазата на възстановяването. Бързо ми дадоха помощ след инсулта във Военна болница и нямам двигателни проблеми. 

Докато играех, ми нямаше нищо. Като приключих със спортната кариера, започнаха проблемите. Изводът е, че не трябва да се спира със спорта. (смее се) В интерес на истината аз играх почти до 40-годишна възраст. Но още ми се играе волейбол.

- От волейбола останаха ли ви травми?
- Не. Докато играех, само два пъти бях контузена - първия път беше лакет, а втория път - глезен. Но нищо сериозно. В Италия изобщо не ми се е налагало да ползвам медицинска помощ. Бях здрава. 

- А от българското здравеопазване доволна ли сте?
- Аз лично не мога да се оплача, макар че чувам хора да казват, че чакат два месеца за направления. Надявам се и българското здравеопазване да се оправи. Не знам какво мислят да правят, но трябва да се реши проблемът с направленията. Според мен още повече ще забатачат положението. Иначе непрекъснато се внася нова апаратура за изследвания и лечение, прави се нещо.

Аз съм добре, защото получих медицинска карта от Българския олимпийски комитет, която ми дава право на прегледи и изследвания без направления. Може да ме лекуват безплатно в бившата Окръжна болница, сега “Св. Анна”. С тази болница са сключили договор от олимпийския комитет. Отиваш и за каквото имаш нужда, ти помагат. Такива карти се дават на всички олимпийски медалисти. 

- Как се стигна до двата инсулта?
- Казват, че е от високо кръвно налягане, но през годините то не беше такова. 

В главата ми е имало тромбчета 

Така ми обясниха докторите. И двата инсулта получих при кръвно налягане 170 горна граница, а хората си живеят с такова кръвно. За мен е високо, защото винаги съм била със 115. Не само два инсулта съм изкарала, а още много по-малки, но не съм ги усещала. Не ги разбирам тези работи, но ми казаха, че кората на мозъка ми не била като на 60-годишна жена, а като на по-стара. Защото с всеки инсулт умират мозъчни клетки и не се възстановяват. Не се тревожа много, няма смисъл, защото няма какво да направя. (Смее се) Ето сега хората внимават, че 2016 г. била високосна. Ние с мъжа ми Тошко сме се взели на високосна година, женени сме от 40 години и аз обичам високосните години.
 
- Полагате ли специални грижи за своето здраве?
- Нищо не правя. Само си пия лекарствата, защото дъщеря ми много ми се кара след втория инсулт. Тогава не бях взела парички и не си купих лекарствата за кръвното. Вече редовно ги пия. Диети не спазвам. Ям абсолютно всичко, защото дълго време бях с много тежка анемия. Нямах достатъчно желязо и други неща не бяха наред в кръвта ми. Може би в продължение на седем месеца след инсулта бях в това положение. Така и не можаха да открият от какво е анемията. Съмняваха се даже, че имам левкемия. Каква ли не кръв давах, къде ли не ме бъцкаха, даже 

от гръдната кост ми взеха проба 

Но не можаха да открият нищо. Естествено, не ми беше добре. Накрая се ядосах и си викам: “Я, давай, Верче, както ти си знаеш” и започнах да си ям и да си пия всичко. Абсолютно всички показатели на кръвта сега са ми нормални. Добре съм. 

- Какъв е проблемът ви с краката?
- Имах преди време тромбофлебит. Но след инсулта краката все едно са ми вързани с въжета. Не усещам нито топло, нито студено. И в гореща вода да ги сложа, няма никаква разлика. Заради този проблем влизах в болница “Св. Анна”. Лежах четири дни и не откриха какво ми е на краката. Само се изкривих от лежане, защото не ми беше удобен и креватът. 

- Какви лекарства приемате?
- И за кръвното, и за краката. Предписа ми ги една възрастна кардиоложка - д-р Оля Василева, която още работи. Страшно си разбира от работата. Тя ми изследва абсолютно всичко - и кръвта, и сърцето, сложи ми апарат за 24 часа. Тя ме пое след първия инсулт. После не бях ходила при нея, но пак се върнах.

Тези дни й се обаждах да я поздравя и тя се сети, че може да ми направи някакво друго изследване за проблема с краката. Дано се намери причината, та да се оправя.  


Мара КАЛЧЕВА