Петър Иванов е академик, професор по социална психология, демография, психотерапия, психоанализа, доктор (PhD). Той е един от основателите и пръв ръководител на катедрите по психология във Великотърновския университет и Варненския свободен университет. Преподавал е психология и в Русенския университет. Заместник-председател е на Центъра за демографска политика, академик на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), ръководител на филиала на БАНИ в Русе.
Автор е на много книги и учебници, научни статии, изследвания в областта на приложната психотерапия, психоанализа и на социалната психология, монографии, публикувани у нас и в чужбина. Учебникът му по бързо четене на текст Speed reading е издаден в САЩ. Ръководител е на около 30 национални изследвания и проекти. Акад. Петър Иванов е включен в Златния фонд на българската наука по проект на БАН.
Пациентът с патологично чувство за виновност изпитва болезнени преживявания и силни душевни мъки. Никога чувството за вина не е само, то е придружено и от други мъчителни терзания. Повече по темата обясни психотерапевтът акад. Петър Иванов.
- Акад. Иванов, кога чувството на вина е позитивна част от морала на човека и кога се превръща в психологически проблем?
- По принцип, чувството за вина само по себе си, ако не е прекалено силно, може да се счита за позитивен феномен, натоварен с морал и нравственост, който помага за самоконтрола и за саморегулирането на личността. Но в случаите, когато вината е обсебваща, с параметри извън нормите, и си взаимодейства с други психични и психопатологични неща, които са опасни и носят щети за личността на пациента, тогава става обект на психотерапия.
- Какво изпитва пациент с патологично чувство за вина в сравнение с обикновените хора?
- Пациентът с патологично чувство за вина, за разлика от нормалния човек, чувстващ вина за своя простъпка или за погрешно поради някаква причина поведение, изпитва болезнени преживявания, силни душевни мъки.
Характерното за такъв пациент е, че той се самообвинява даже по отношение на неща, за които вината му може да е малка или никаква. Освен това за него главното е, че той в собствените си очи е нарушил определени норми и предписания, които са значими за него. Най-често става дума за морални и нравствени норми и изисквания.
- Как се проявява патологичното чувство за вина?
- При пациент с патологични стойности на чувството за вина обикновено се наблюдават прояви на себеупреци и самоoбвинение. В много случаи ще срещнем още и силни, понякога непреодолими, желания за самонаказване.
Успоредно с хипертрофираното чувство за вина, у пациента ще констатираме и елементи на самоподценяване, съпроводени от чувство за малоценност. Не е изключено при остро чувство за вина и акутна динамика на страданието да станем свидетели на самоагресия и не дай си Боже, на суицидни помисли и мотиви. Въобще работата с пациент, изпитващ остро чувство за вина, в психотерапевтично отношение е твърде сериозна и отговорна. В много от случаите чувството за вина е свързано с реални фактори и причини, но в редица случаи, които са по-сложни за терапия, то е преживяване, без осъзнаване на съответните причини, факторите не са ясни.
Не е ясно защо е въпросното усещане, кой го предизвиква, защо се поражда като преживяване и т.н. Също така обикновено пациентът не разбира опасностите на собственото си психично състояние.
Що се отнася до външните прояви на чувстващия вина, то те ни насочат на пръв поглед към преживявания на душевна мъка, към комплекси, към страхове и тревожност, а също така и към меланхолни симптоми. За разлика от тревожността, която визира бъдещето (очаква се опасност), то чувството за вина е феномен, който определено е насочен към миналото на пациента, към нещо от него, което някога е станало факт.
- Това чувство на вина породено ли е от страха за наказание и възмездие?
- Чувството за вина не бива да се асоциира със страха от наказание или от възмездие, независимо че в етиологията на вината присъстват санкциониращи елементи. Но те не са важни и определящи. Лошото в редица конкретни случаи е това, че при някои пациенти, с остро невротизирано чувство за вина, се наблюдават отчетливо деструктивни импулси. Те често са насочени към обекти на желанията на пациента или към тези, от които той изпитва някаква форма на зависимост, която не може да понесе, във връзка с преживяванията си на виновност.
Обикновено динамиката на острите преживявания на вина при пациента са с тенденция да се превърнат в невроза, а в някои по-тежки случаи – и в психоза.
Акад. Петър Иванов
- В коя възраст човек може да развие такова деструктивно чувство?
- Чувството за вина се проявява в различни периоди в онтогенезата на човека. Можем да го очакваме във всяка възраст, но все пак значително по-често клинични случаи на остро чувство за вина се срещат в юношеството и в младостта. Можем да твърдим също така, че в известните ни възрастови кризи (кризата на седмата година, юношеската криза, климаксът, кризата на старостта) са жизнени периоди, при които можем да очакваме случаи на невротично чувство за вина.
На практика, острото чувство за вина може да бъде назовано невротично и точно то е обект на интерес за психоаналитика.
- Какво включва анализирането на чувството за вина?
- При анализа на чувството на вина у пациента се използва схемата с петте класически психоаналитични процедури – разпознаване, конфронтиране, изясняване, интерпретация и преработка.
Основният психоаналитичен принцип, от който се тръгва в терапията, е, че вината е особена болезнена форма на приемане от страна на Аза на пациента на критиката на Свръхаза. След процедурите на изясняването и на интерпретацията по-нататък, терапевтичната стратегия трябва да се съобразява с тази основна теза, относно етиологията и същността на чувството за вина.
Анализът на чувството за вина трябва да е в координатите на моралните ценности на пациента, тъй като то, както знаем, е морално натоварено. Затова е целесъобразно да се възползваме, ако преценим за нужно, от анализ на съвестта на пациента. Можем да видим особена двустранна връзка на съвестта и вината, която пациентът чувства: те си взаимодействат помежду си и си влияят една на друга.
- Къде най-често се крият корените на чувството за вина?
- При анализа на чувството за вина следва да потърсим негови корени в Едиповия комплекс. Сигурно е, че там в повечето случаи ще открием фактори, които имат отношение към това актуално преживяване. Съответно, при преработката се търсят фактори от структурите на Аза, които биха могли да участват в трансформирането на чувството за вина в други преживявания, в редукцията на интензитета и силата на самото преживяване на вина и т.н.
Непременно трябва да отчитаме още и това, че често в преживяването на вина се намесват и компоненти от друга структура на психичния апарат на пациента – от несъзнаваното. Нерядко чувството за вина има своя дълбинен произход от изтласкани в подсъзнанието неща, от психотравми, от забравени ситуации и действия на пациента в миналото, в детството и др.
Стоичко Миличин: Всеки неуспех и труден момент в живота ги складираме като чувство за вина!
Немотивираното чувство за виновност, за което не знаем откъде произхожда, най-често има своите корени в ранното детство, чиито филизи избуяват по един или друг начин в актуалното настояще на анализирания пациент. Конфликтът между Свръхаза и несъзнавани нагонни подтици и желания (обикновено със сексуален характер), както и раннодетският конфликт на детето с неговите родители се превръщат при определени условия в актуално чувство за вина у пациента, което може да носи в себе си и агресивна (и самоагресивна) енергия.
В повечето случаи следва да очакваме тази енергия да се насочи върху самата личност на пациента. Тогава е важно, в общи линии, да сме наясно с въпроса, какви са нейните параметри, каква е скритата й сила, мощност, форми и т.н.
- Чувството за вина може ли да е съпроводено и от други психични проблеми?
- Никога един психопатологичен феномен не пристига в кабинета на психоаналитика сам и уединен. Напротив, той винаги се съпровожда от други психични проблеми, които са възникнали преди него или са следствие, но са придобили самостоятелност и заради това могат да му влияят. Така че в хрониката на психичното страдание самото чувство за вина не е самостоятелно, а е в компанията на други психични неща, които трябва да се търсят и да се анализират от психоаналитика по време на сеансите.
- Коя е най-успешната стратегия за преработване на патологичното чувство за вина?
- Най-успешната стратегия за преработка на чувството за вина е неговото интелектуално осъзнаване. Казано с други думи, психоаналитикът по един най-настойчив начин трябва да търси трансформирането на несъзнаваните компоненти на чувството за вина у пациента в съзнавани и добре разбирани неща в неговия Аз.
Милена ВАСИЛЕВА
