Здравето на сърцето е определящо за цялостното ни състояние. Медицината много напредна по отношение лечението на сърдечносъдовите заболявания. Разговаряме с д-р Боризанова за предсърдното мъждене.
Визитка
♦ Д-р Ангелина Боризанова, д.м., е специалист по кардиология с над 10 години опит в неинвазивната диагностика и лечение на сърдечносъдовите заболявания. Завършва медицина в Тракийския университет в Стара Загора през 2007 г., а специалност “Кардиология” придобива през 2015 г.
През 2022 г. защитава дисертация на тема “Ехокардиографски предиктори за предсърдно мъждене” и придобива научна степен “Доктор по медицина”. Научните й интереси са в областта на кардиометаболитните заболявания, дислипидемиите, предсърдното мъждене, затлъстяването, артериалната хипертония, сърдечната недостатъчност и др.
От 2009 г. до момента д-р Боризанова работи в Клиниката по кардиология на УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”. Главен асистент е към Катедрата по спешна медицина на Медицинския университет в София.
- Д-р Боризанова, моля да обясните каква патология е предсърдното мъждене?
- Предсърдното мъждене е най-често срещаната аритмия при възрастни хора. Точно затова е социалнозначимо заболяване с голяма здравна и фармако-икономическа стойност. Смята се, че със застаряването на населението ще нарасне и броят на пациентите, които страдат от тази аритмия.
Имаме данни, че в момента между 2% и 4% от общото население на света страда от предсърдно мъждене. Сама по себе си това е хаотична аритмия в предсърдията, която крие риск от тромбемболични усложнения, като мозъчен инсулт и периферен емболизъм.
- Предсърдното мъждене има ли симптоми, които да накарат пациента да потърси помощ при кардиолог?
- При повечето пациенти предсърдното мъждене е симптоматично. Те изпитват най-често сърцебиене, но съобщават и за тежест в гърдите, задух, лесна умора, замайване. При малка част от пациентите предсърдното мъждене може да бъде асимптомно. Това крие риск от настъпване на мозъчен инсулт като първа изява на тази аритмия.
- Има ли все пак рискови фактори за предсърдно мъждене, които да ориентират пациента и лекаря за профилактични мерки?
- Да, има рискови фактори за предсърдно мъждене – най-честият е възрастта. Това е аритмията на „застаряващото сърце“
Обикновено възрастта над 65 години се асоциира с предсърдно мъждене, като от него страдат предимно мъже. При млади хора на възраст между 20 и 30 години предсърдното мъждене възниква при тези с генетична предразположеност.
Заболявания, които биха могли да доведат до предсърдно мъждене, са артериалната хипертония, захарният диабет и затлъстяването.
В момента имаме епидемия от затлъстяване сред населението и може би към този рисков фактор трябва да бъдат насочени усилията ни за превенция не само на предсърдно мъждене, но и на повишения риск от артериалната хипертония и захарния диабет.
- Има ли проучвания, които да доказват връзката между сърдечносъдовите заболявания и коремното затлъстяване?
- Диагнозата затлъстяване обикновено поставяме въз основа на индекса на телесна маса, но той не е много точен показател. Най-опасно е висцералното (коремно) затлъстяване или ектопичната мастна тъкан. Тя може да бъде както в областта на корема, така и около вътрешните органи.
Затлъстяването около сърцето се свързва не само с възникването на сърдечносъдови събития (инфаркти), но и с възникването на предсърдно мъждене. Така че мастната тъкан ни подсказва при конкретни пациенти, че са в риск от предсърдно мъждене.
Болката в рамото – сигнал за сърдечносъдови заболявания
- Какви съвети давате за промяна на начина на живот на рисковите пациенти?
- Към пациентите със затлъстяване имаме по-специален подход, защото обикновено тези хора са правили много неуспешни опити да отслабнат. При тях се изисква не само промяна в начина на хранене и на физическата активност.
Особено при тези с индекс на телесна маса над 27 и съпътстващи заболявания, като артериална хипертония, повишен холестерол и захарен диабет, се налага и включване на медикаменти, за да бъде успешна редукцията на теглото.
Така че ние много често прибягваме до такъв тип терапия. Сега горещата новина в областта на кардиометаболитните заболявания са резултатите от голямо проучване на 17 000 пациенти за петгодишен период от време, за което се радваме, че и нашата клиника в „Царица Йоанна – ИСУЛ“ има принос.
Това е проучване за лечението на пациенти със затлъстяване и вече преживяно сърдечносъдово събитие – миокарден инфаркт или мозъчен инсулт, с медикамент за отслабване.
Проучването доказа, че лечението с този медикамент намалява с 20% сърдечносъдовите събития, като миокарден инфаркт и инсулт. Тези данни потвърждават ролята на затлъстяването като водещ рисков фактор за миокардни инфаркти и мозъчни инсулти.
Сега очакваме резултатите от подгруповия анализ, който да ни даде яснота за механизмите чрез които редукцията на телесно тегло водят до намаляване на сърдечносъдовите събития. Но тези допълнителни данни ще излязат в края на 2023 г.
Д-р Ангелина Боризанова
- Какво е лечението и проследяването на пациенти, на които вече сте диагностицирали предсърдно мъждене?
- При тези пациенти прилагаме интегриран подход. Първата стъпка е да ги предпазим от настъпването на кардиоемболични инциденти и в частност на мозъчни инсулти. Тези пациенти трябва да приемат антикоагуланти (разреждащи кръвта медикаменти, за да не се образуват тромби).
Втората стъпка е контролът на сърдечната честота и симптомите. Това се прави с контрол на сърдечния ритъм чрез медикаменти или чрез насочване на пациентите към електрофизиолози, които да извършат аблация на тази част от миокарда, от която произтича аритмията. След като го обсъдим с пациента, той би могъл да остане и трайно в аритмия.
Разбира се, проследяването е важно, защото при тези пациенти трябва да се следи бъбречната функция, да се правят редовно кардиограми, особено ако приемат антиаритмични медикаменти. С тези пациенти се виждаме обикновено на шест месеца.
Важен е и контролът на рисковите фактори, защото при пациент, приемал редовно алкохол, е важно редуцирането на употребата му. При тези със затлъстяване е важно и редуцирането на телесното тегло. Към това се прибавя и контролирането на артериалната хипертония. Всичко това води до намаляване на пристъпите на предсърдно мъждене.
- На каква възраст е най-младият ви пациент с предсърдно мъждене?
- Най-младият ни пациент с тази аритмия беше 28-годишен мъж. Той беше генетично унаследил предсърдното мъждене от своите родители. Когато го разпитахме подробно, разбрахме, че и баща му, и чичо му са страдали от млада възраст от предсърдно мъждене. Момчето премина инвазивна процедура – изолация на белодробните вени, която на този етап реши проблема му.
Кокосовото масло увеличава риска от сърдечносъдови заболявания
- Какви други аритмии съществуват и защо се обръща толкова голямо внимание на предсърдното мъждене?
- Голямо внимание се обръща на предсърдното мъждене, защото е най-честата аритмия и може да протича асимптомно, за разлика от другите аритмии, и да бъде диагностицирано, едва когато са настъпили усложнения, като мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност.
Понякога деменцията е първа изява на предсърдното мъждене при възрастни хора. Другите аритмии обикновено са свързани с по-висока сърдечна честота и се усещат от пациента. Те са надкамерни или камерни. При камерните тахикардии почти винаги настъпва загуба на съзнание. Като цяло, сърдечните аритмии са опасни.
По-благоприятен изход имат само екстрасистолите – преждевременните съкращения на сърцето, които се усещат от пациентите като по-бавен пулс, измерен периферно, като пулс в шията или с други симптоми.
Но при всички аритмии трябва да се търси причината за настъпването им. Понякога аритмията може да е изява и на исхемична болест на сърцето. Кардиологът преценява въз основа на рисковите фактори и от начина, по който аритмията се изявява.
- Кога трябва да се правят профилактични прегледи при кардиолог?
- Ръководствата препоръчват профилактичните прегледи да започнат от 40-годишна възраст – липиден профил, ЕКГ, измерване на артериалното налягане.
Но моят съвет е хората да започнат по-отрано със сърдечносъдовата профилактика, защото тези заболявания вече настъпват доста по-рано, в сравнение с предишните десетилетия.
Поне веднъж в годината е добре да си изследват кръвна захар, пикочна киселина, липиден профил, бъбречна функция, да си измерват кръвното налягане и да си правят ЕКГ (електрокардиограма).
Мара КАЛЧЕВА
