Зимата е в разгара си, често се редуват ту ниски, отрицателни, температури, ту положителни и почти пролетни. Как се отразяват ниските градуси на сърдечното здраве обясни кардиологът д-р Благовест Стоименов.
Визитка
Д-р Благовест Стоименов е възпитаник на Медицинския университет в София. През 2015 г. завършва медицина, през 2020 г. придобива специалност по кардиология, а през 2022 г. придобива докторска степен по кардиология. Преподавател е към Медицинския университет в София.
От 2016 г. д-р Стоименов работи в Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести към “УМБАЛ Александровска”.
- Д-р Стоименов, казват, че при ниски температури зачестяват инфарктите, инсултите. Защо?
- Ниските температури и резките промени на топло към студено време, създават висок риск за сърдечното здраве на хората. При минусовите градуси се наблюдава спазъм (свиване) на кръвоносните съдове, покачване на артериалното налягане, затруднение във функцията на сърцето. При тези резки промени в тонуса и калибъра на съдовете се повлиява циркулацията на кръвта, както и коагулационната й функция, като се завишава рискът от тромбообразуване. Всичко това способства за развитие на хипертонични кризи и завишаване риска от инфаркт на миокарда и от инсулт.
От друга страна, в момента е и сезонът на респираторните инфекции. Доказано е, че наличието на остра инфекция увеличава значително възможността от обостряне на наличните хронични заболявания, включително и исхемичната болест на сърцето, както и мозъчно-съдовата болест.
- Как промените в атмосферното налягане влияят на сърдечната дейност?
- Ниското атмосферно налягане също е предразполагащ фактор за развитие на т.нар. големи сърдечносъдови инциденти – миокарден инфаркт, инсулт или хоспитализация по повод стенокардна симптоматика (гръдна болка).
- Кои хора (пол, възраст) са по-податливи на температурните промени и на промените в атмосферното налягане?
- Студеното време е свързано с по-висок риск от тежък миокарден инфаркт (МИ).
Шестгодишно проучване на Университета на Манитоба в Уинипег, Канада, установи, че всеки спад на температурата с 10 градуса по Целзий е свързан със 7% повишен риск от инфаркт на миокарда с ST-елевация. Най-податливи на промените в климата, разбира се, са както възрастните пациенти над 70 г., така и хронично болните – тези с известна исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене.
- В този сезон по-често има мъгли и повече се забелязва смогът. Каква да е двигателната активност на хората със сърдечни заболявания в такива дни?
- Данните от провежданите до момента изследвния в световен мащаб сочат, че както дългосрочната, така и краткосрочната експозиция на замърсен въздух увеличава възможността от развитие на инсулт. Има хипотези, че замърсяването на въздуха може да увеличи оксидативния стрес, възпалението или да влоши метаболитния профил на организма.
- Често виждаме хора, които бягат (очевидно за здраве!) в пряка близост до улици и булеварди с интензивен автомобилен трафик. Те доколко помагат на сърцето си?
- За този въпрос съвременната медицина все още няма категоричен и еднозначен отговор. Проучванията посочват, че спортуване в близост до улици и булеварди с интензивен трафик има негативен ефект върху белите дробове, тъй като по време на спорт пациентът диша по-интензивно. Други изследвания сочат, че дори и спортуване сред замърсен въздух е по-добре, отколкото никакво. В този случай съветът по-скоро е да се спортува на подходящи за това места – паркове, фитнес зали и т.н.
- Казват, че сърцето обича движението. Какъв трябва да е двигателният режим на хора със сърдечни болести? Каква е ролята на възрастта и на пола?
- Физическите упражнения имат положителен ефект върху няколко рискови фактора за атеросклероза. Редовното упражнение намалява риска от много неблагоприятни последици за здравето, независимо от възрастта, пола, етническата принадлежност или наличието на съпътстващи заболявания. В действителност съществува зависимост доза - ефект между упражненията и сърдечносъдовата смъртност. Тази е измежду всички причини, която води до 20-30% намаление на нежеланите събития като инфаркти и инсулти в сравнение с обездвижените хора.
- Българинът сякаш не обича да спортува. Може ли човек с хронично сърдечно заболяване да спортува?
- Препоръките на Европейското кардиологично дружество за спорт са, че е уместно здрави хора да спортуват поне 150 минути седмично. Допълнителни ползи бихме имали, ако успеем да спортуваме 300 минути седмично. При хора с хипертриглицеридемия или хиперхолестеролемия се препоръчва по-висока интензивност на упражненията, тъй като това може да подобри липидния профил и да намали сърдечносъдовия риск.
Преди да се пристъпи към упражнения с висока интензивност, трябва да се извърши клинична оценка, включваща симптоматичен статус, а при оценката на риска може да се вземе предвид максимален стрес тест, функционален образен тест или скенер на коронарните артерии, особено при пациенти с фамилна хиперхолестеролемия. Аеробните упражнения при пациенти със захарен диабет тип 2 подобряват гликемичния контрол и намаляват висцералната мастна и инсулиновата резистентност.
- Кои спортове (и защо) са препоръчителни за хората със сърдечни заболявания (например със сърдечна недостатъчност, с предсърдно мъждене и др.)?
- Сред възрастни на 65 или повече години, които са във форма и нямат здравословни състояния, които ограничават тяхната подвижност, се препоръчва аеробно упражнение с умерена интензивност за най-малко 150 минути на седмица. Всички спортни дейности трябва да се имат предвид при индивидуално адаптирано ниво на интензивност при нискорискови хора с исхемична болест на сърцето.
Пациентите със сърдечна недостатъчност са малко по-особена категория. Упражнения трябва да се започнат само при пациент в стабилно състояние след оптимизиране на медицинската терапия за сърдечна недостатъчност. Основните компоненти преди започване на програма за упражнения и спортни участия включват ЕКГ, ехокардиография и изследване на ензими за миокардна некроза и натриуретични пептиди.
Противопоказанията за започване на програма за упражнения при хронична сърдечна недостатъчност включват хипотония (ниски стойности на кръвно налягане) или хипертония в покой или по време на тренировка, влошени симптоми на сърдечната недостатъчност като задух, отоци по долните крайници или тежка и неоптимално лекувана белодробна болест. Уместно е преди започване на упражненията да се извърши ехокардиография и да се оценят някои специфични сърдечни ензими.
Мръсният въздух е важен фактор за затлъстяване при жените
- Има ли значение в коя част на денонощието (сутрин или вечер) спортуват или имат по-активен двигателен режим хората със сърдечни заболявания и защо?
- Ползи от спорта имаме както сутрин, така и вечер. Въпросът е пациентът да намери време и воля в себе си, за да спортува.
- Колко време след прекаран инфаркт човек може да спортува и какво?
- Сърдечната рехабилитация на базата на упражнения намалява сърдечната смъртност, повторните приемания в болници и тревожността. Хора, които са претърпели инфаркт на миокарда, сърдечна хирургия или перкутанна интервенция, трябва да бъдат насочени към ранна рехабилитационна програма скоро след изписването (8–12 седмици след сърдечния инцидент). Всяка седмица забавяне на упражненията води до допълнителен месец упражнения, за да бъде постигнато същото ниво на полза.
Упражняването на хора с исхемична болест може да започне с изпълнение на развлекателни спортни дейности с ниска до умерена интензивност, паралелно с участие в структурираните програми за прогресиращи упражнения. Трябва да се обърне обаче внимание на развитието на нови симптоми по време на натоварванията.
- Какви спортове са разрешени (и какви не са препоръчителни) за хора с пейсмейкър?
- Пейсмейкърът като понятие е доста обширно. Различните видове физическа активност е разрешена в зависимост от симптомите на пациента, вида на пейсмейкъра и причината за имплантацията му. Заслужава да бъде отбелязано, че спортовете с изразени движения на ръцете като волейбол, баскетбол, тенис, голф и катерене, могат да увеличат риска от късно увреждане на проводника.
Мария ИВАНОВА
