Ракът на гърдата не намалява като честота. Вече е известно, че под това име се обединяват над 300 различни форми на заболяването. Съвременните генетични тестове, които все още не се покриват от НЗОК, позволяват по-точно определяне на агресивността на хормонално чувствителен рак в ранен стадий, обясни д-р Георги Димитров.
Визитка♦ Д-р Георги Димитров завършва генетика в Университета в Лийдс във Великобритания, след което придобива магистратура по изследователска онкология в Империал Колидж в Лондон. Завършва и медицина в Медицински университет – София, където е отличен със „Златен Хипократ“, тъй като е преминал курса на обучение само с отлични оценки. ♦ Сертифициран е като специалист по имуноонкология от Медицинския университет – Харвард. Това е и основната сфера, в която работи в Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. През 2022 г. д-р Димитров е удостоен с наградата „Лекар на годината“ в категорията „Ти си нашето бъдеще“. |
- Д-р Димитров, кои са най-значимите постижения в лечението на рака на гърдата, които коренно промениха отношението към това заболяване, засягащо милиони жени по света?
- Карциномът на гърдата не е едно заболяване, има над 300 различни форми. С помощта на молекулярното характеризиране, учените откриха, че различните тумори показват значителни разлики в своето поведение, прогнозата и отговор на терапията. Това ни позволява да персонализираме терапията, като по този начин намаляваме токсичността на лечението и увеличаваме неговата ефективност. Така през последните 30 години преживяемостта на пациентки с хормонално чувствителен карцином на гърдата в метастатичен стадий (IV) се е увеличила от 75% до повече от 90%.
- Защитили сте докторантура на тема „Фактори, предсказващи пълен патологичен отговор след неоадювантна химиотерапия при инвазивен карцином на млечната жлеза“. Какви са резултатите от проучването ви?
- Докторантурата ми е фокусирана върху биомаркери, които предсказват пълния отговор на антрациклин, базирана неоадювантната химиотерапия. Проучването показва, че пациентките с тройно негативен рак на гърдата (при които хормоналните рецептори и HER2 са отрицателни) по-често постигат пълен отговор на химиотерапията в сравнение с тези с положителни хормонални рецептори.
Липсата на хормонални рецептори обаче не е достатъчен индикатор за успех. Хормонално чувствителни тумори с ниска диференциация, експресиращи биомаркер CD10 и мутирал p53, постигат пълен отговор по-често. При Хормонрецептор-отрицателни тумори и тези с тройно негативни карциноми, наличието на CD10 и липсата на EGFR (друг биомаркер често използван за определяне на прицелно лечение при карцином на бял дроб) са свързани с по-добър терапевтичен отговор.
Тези открития дават възможност за по-точен подбор на пациенти за конкретни терапии и подобряване на клиничните резултати.
- Какво представляват биомаркерите и защо са важни в онкологията?
- Онкологията преживя значителни промени с развитието на молекулярната биология. Ракът е заболяване, породено от генетични аномалии и нарушения в комуникацията между клетките. Биомаркерите са молекули, които отразяват биологичното поведение на рака, и могат да се използват за диагностика, прогнозиране на хода на болестта или за определяне на най-подходящата терапия. Те са основа на персонализираната медицина, която позволява лечението да се адаптира според индивидуалните особености на тумора, като по този начин се увеличава ефективността и намаляват нежеланите реакции.
- Какви видове биомаркери съществуват и как се използват при рака на гърдата?
- Биомаркерите могат да бъдат генетични, протеинови или клетъчни. При рака на гърдата най-често се изследват биомаркери като HER2, ER и PR, които помагат за избора на прицелна или хормонална терапия.
Д-р Георги Димитро
- Кога и как се изследват биомаркерите при пациенти с рак на гърдата?
- Изследването на биомаркерите обикновено се прави при поставяне на диагнозата с помощта на биопсия. Ново изследване може да се наложи при напредване на заболяването, за да се адаптира лечението. Анализите отнемат няколко дни до седмица, в зависимост от техниката (генетичен анализ или имунохистохимия) и лабораторията.
- При част от пациентките ракът на гърдата се определя като инвазивен. Какво е по-специфичното при него?
- Карциномът е злокачествено заболяване, произхождащо от епителни клетки – тези, които покриват вътрешните повърхности на кухи органи и тъкани.
Инвазивният карцином на гърдата означава, че трансформираните клетки са проникнали извън млечните канали или жлези и започват да навлизат в околните тъкани. Лечението може да включва операция, системна терапия (химиотерапия, хормонална терапия, имунотерапия и/или прицелна терапия) и лъчетерапия, в зависимост от стадия и биологичния вид на заболяването.
- Споменахте неоадювантната терапия, за която напоследък чуваме все по-често. Кога се прилага и с каква цел?
- Неоадювантната терапия е обикновено системно лечение или лъчетерапия, което се прилага преди операция. Целта е да се намали размерът на тумора, за да се улесни хирургията или да се избегне по-голяма операция. При рак на гърдата целта е да се съхрани органът. В някои случаи се постига пълен отговор на неоадювантната терапия (липса на туморни клетки след системното лечение). Той е свързан с по-добра прогноза и по-дълга преживяемост.
- По какво се различава адювантната химиотерапия от неоадювантната?
- За разлика от неоадювантната, адювантната химиотерапия се дава след операцията, за да унищожи остатъчните ракови клетки и да намали риска от рецидив. Ако пациентът е получил неоадювантна химиотерапия в пълен обем (4-6 месеца), не е необходимо да получава адювантна. В зависимост от биологията на тумора може да се приложи адювантна хормонална терапия или прицелна терапия.
- Има ли случаи, в които не се прилага химиотерапия при пациентки с рак на гърдата?
- Химиотерапията не се прилага при всички пациентки с рак на гърдата. Например, при малки тумори и заболяване в ранен стадий, които обикновено не показват агресивно поведение, може да бъде достатъчно само оперативно лечение, последвано от хормонална терапия при хормонално чувствителни тумори. При тези нискорискови пациентки хормоналната терапия обикновено продължава около 5 години. Съвременните генетични анализи, които за съжаление все още не се покриват от НЗОК, позволяват по-точно определяне на агресивността на рака когато е хормонално чувствителен в ранен стадий. Това помага да се идентифицират пациентки, които биха имали допълнителна полза и от адювантна химиотерапия.
- Разработват ли се нови лекарства за рака на гърдата? Очаквате ли скоро пациентките да имат възможност да се лекуват с тях?
- Разработването на нови противотуморни лекарства е дълъг и сложен процес, но през последните 20 години наблюдаваме значителен напредък в тази област. Проведени са много клинични проучвания, които доведоха до въвеждането на редица нови терапии. Онкологията днес се намира в период на бързо развитие, като иновациите в лечението се случват с такава скорост, че дори кратко отсъствие от практиката може да доведе до деквалификация. Неслучайно Българският лекарски съюз (БЛС) настоява за задължително продължаващо медицинско обучение, за да се гарантира, че специалистите остават в крак с новостите.
В момента се разработват няколко обещаващи лекарства, включително нови видове имунотерапия, перорални форми на деградатори на естрогенния рецептор и нови конюгатни молекули, които се очаква скоро да бъдат въведени в рутинната клинична практика. Работи се също така върху прилагането на медикаменти, използвани обикновено за лечението на напреднал стадий на заболяването, в по-ранни етапи на рака, за да се подобрят терапевтичните резултати.
Милена ВАСИЛЕВА
