Д-р Георги Савов е специалист по неврология и отоневрология в София, с над 20 години стаж. Научните му интереси са насочени към диагностиката и рехабилитацията на вестибуларните заболявания, мигрена, болести на периферната нервна система, дегенеративни и възпалителни заболявания.
Той е един от водещите специалисти по отоневрология в страната. Завършва Медицински университет - София през 1996 г. Специалност „Нервни болести“ придобива през 2006 г. Има допълнителни квалификации по отоневрология, евокирани потенциали, клинична електромиография.
Д-р Савов има множество публикации в специализирани медицински списания и участия в телевизионни предавания на отоневрологична тематика.
Започва работа след дипломирането си в ЦСМП, гр. Самоков. От 1998 г. работи в неврологичното отделение на МБАЛ „Самоков“. През 2009 г. открива отоневрологичен кабинет в гр. Самоков. От 2010 г. започва работа в Неврологичната клиника на „Токуда Болница“, София. Към момента работи в ДКЦ „Токуда“ и „Баланс клиник - София“ – център за комплексна диагностика и лечение на световъртеж и нарушения в равновесието.
От шум в ушите страдат 15-20% от хората. Повечето от засегнатите имат леки или преходни симптоми, но четвърт от тях страдат от много тежък шум. Това води до забележимо намаляване на качеството на живот - нарушен сън, затруднения в работата и в социалното функциониране, намалено цялостно здраве. Какви са причините за появата на шум в ушите, методите за диагностика и съвременно лечение, разговаряме с д-р Георги Савов.
- Д-р Савов, различни ли са причините и механизмите за поява на шумове в ушите?
- Най-общо шумовете се делят на обективни – могат да бъдат чути от изследващия, и субективни – чуват се само от пациента. Описват се като бучащи, пищящи, равномерни, променливи, пулсиращи, скърцащи и др. Понякога се усещат в едното или двете уши, в други случаи – общо в главата и тила.
Кои заболявания водят до шум в ушите?
Генерират се както в структурите на ухото – тъпанчева мембрана, средно и вътрешно ухо, слухов нерв, така и в мозъчните структури – слухови ядра в мозъчния ствол, невронни пътища на слуха и корови зони, свързани със слуховите възприятия. Понякога шумът възниква извън слуховите органи – от турбуленции при движението на кръвта в околните съдове, при повишено вътречерепно налягане, при различни шийни процеси и заболявания на съседни органи.
В органа на слуха (сochlea) слуховите рецепторни клетки улавят механичните звукови вълни и ги трансформират в нервни импулси. Кохлеарните клетки са организирани тонотопично – всяка клетка реагира на определен чист тон. Човешкото ухо улавя звуци с честота от няколко до 20 000 Hz. Когато група клетки, детектиращи определена тоналност, се увредят, импулсацията им към коровите слухови области на мозъка намалява или се преустановява. Това довежда до намаление на слуха в съответната тоналност.
Най-често се увреждат клетките, възприемащи високите честоти. Недостигът на слухова сензорна информация към мозъчната кора при част от хората активира патологични невронни вериги и реакции, довеждащи до генериране на фалшив сигнал – шум, идентично на фантомната болка след ампутация на крайник.
- По какви физически характеристики може да се разпознае шумът, предизвикан от по-сериозни причини или състояния?
- Няма универсална рецепта, разграничаваща безобидни от опасни причини за шум. Остро възникващите едностранни шумове, съчетани или не с намаление на слуха и световъртеж, могат да се дължат на възпалителен процес в ухото или нарушение на кръвоснабдяването му.
Шумовете, придружени с главоболие или друга неврологична симптоматика, предполагат мозъчно заболяване. Пулсиращият шум е израз на вероятна съдова патология. Постепенно засилващият се шум може да бъде симптом на тумор, притискащ слуховия нерв. Други чести причини са острата или хронична звукова травма, вирусните инфекции, някои токсини, нежелани реакции от прием на медикаменти. Всеки новопоявил се шум или засилващ се във времето налага внимателна преценка.
Д-р Георги Савов
- Кои методи от диагностиката прилагате и са най-информативни при установяване на точната причина за шума в ушите?
- В повечето случаи подробната анамнеза, клиничният преглед и допълнителните изследвания са достатъчни за поставяне на точна диагноза. При необходимост се провежда аудиометрично изследване, доплер на мозъчните съдове, някои кръвни тестове, евокирани потенциали, КТ или МРТ на глава и др.
- Има ли случаи, в които не може да се установи причината за шума в ушите и той се превръща в хронично страдание?
- Разбира се, понякога причината за шума остава само предполагаема и не може да се докаже категорично.
За съжаление, точната диагноза не е гаранция за успешно лечение, тъй като невинаги причините са отстраними. Веднъж увредени, слуховите нервни клетки нямат голям потенциал за регенерация. От друга страна, не всички хора с увреда на слуха се оплакват от шум. Приема се, че всъщност мозъчната кора е причина за възникване и поддържане на най-честия шум - т.нар. тинитус.
Въпреки многобройните проучвания, проведени с различни медикаменти и немедикаментозни методи, няма универсален доказан начин за сигурно излекуване на тинитуса. Традиционно се използват медикаменти, подобряващи кръвоснабдяването и функцията на вътрешното ухо, перорално или венозно, витамини от група В, противовъзпалителни. При неприятни, дразнещи шумове се включват леки успокоителни лекарства.
Препоръчва се щадене на слуха от силни външни звуци. Методите за лечение с хипербарна оксигенация в барокамера все още се използват, но с твърде несигурен успех.
- Прилагате в практиката си и метода на електростимулация? Какъв ефект целите с прилагането му?
- Електростимулацията е нов метод, с който се цели понижение на възбудимостта на мозъчната слухово-сензорна кора. Провежда се с портативен апарат, генериращ слаби токове с определени параметри. Стимулиращите електроди се монтират на главата, над първичните и вторични слухови корови полета.
Д-р Борян Бужов, д.м.: При шум в ушите и световъртеж – проверете шийните прешлени
Методът е безболезнен и безопасен. Съчетава се с лазертерапия за подобряване трофиката на вътрешното ухо. По наши данни е с успеваемост около 50%. Най-добър ефект се постига при ранно лечение, но сме наблюдавали отлични резултати и при пациенти с голяма давност на заболяването.
Усилията в световен мащаб за изследване на феномена шум и опитите за лечението му не спират. Правилната диагностика и комплексното лечение на шума – медикаментозно и немедикаментозно, довежда до подобрение на оплакванията. В огромния процент от случаите, макар и бавно, се постига повлияване и трайно излекуване.
Пробив в търсенето на лек
След 20 години търсене на лек за шум в ушите учени от университета в Оукланд споделят за „окуражаващите резултати“ от клинично изпитване на терапия, базирана на мобилен телефон. Проучването рандомизира 61 пациенти на едно от двете лечения – прототип на новия „дигитален политерапевт“ и популярно приложение за самопомощ, произвеждащо бял шум.
Средно групата с политерапевтично лечение (31 души) показва клинично значими подобрения на 12-ата седмица, докато другата група (30 души) – не. Резултатите бяха публикувани в Frontiers in Neurology през ноември тази година.
„Това изследване е по-значимо от някои от предишните ни разработки и е вероятно да има пряко въздействие върху бъдещото лечение на шума в ушите. Този метод е по-бърз и по-ефективен – отнема 12 седмици, а не 12 месеца, за да могат повече хора да придобият някакъв контрол над проблема“, казва доцентът по аудиология д-р Грант Сърчфийлд.
Ключът към новото лечение е първоначалната оценка от аудиолог, който разработва персонализиран план за лечение, комбинирайки набор от дигитални инструменти, въз основа на опита на пациента с шум в ушите.
„Няма хапче, което да лекува шум в ушите. Това, което тази терапия прави, е да пренавива мозъка така, че да намалява звука на шума в ушите към фонов шум, който не предизвиква дискомфорт“, посочва доц. д-р Сърчфийлд.Той споделя, че страданието на пациентите му и липсата на ефективно лечение, което да им предложи, са го вдъхновили за изследванията му. Следваща та стъпка ще е усъвършенстване на прототипа и преминаване към по-големи местни и международни изпитвания с оглед на получаване на одобрение от FDA.
Учените се надяват приложението да бъде клинично достъпно след около шест месеца, тоест в началото на 2023 г.
Милена ВАСИЛЕВА
