Темата за високия холестерол вълнува мнозина, още повече че през последните години се чуват различни мнения за нивата на тази молекула в кръвта ни. Как да се процедира, когато холестеролът е висок, и какво значи това - вижте в разговора с кардиолога д-р Христо Ангелов.
Визитка♦ Д-р Христо Ангелов е кардиолог с над 10 години опит. Работи в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Света Екатерина“. Асистент е по кардиология към Катедра „Сърдечно-съдова хирургия и инвазивна кардиология” на МУ-София. В национални и международни курсове и конгреси е представял научни разработки на тема транскатетърно лечение на високостепенна аортна стеноза и исхемична болест на сърцето. ♦ Има редица квалификации, сред които: училище по ехокардиография; курс по комплексни коронарни интервенции, Тулуза, Франция. Сертифициран е в BLS (basic life support) ALS (advanced life support) от Европейския съвет по ресусцитация. През 2017 г. печели първа награда в постерна сесия на Конгреса по интервенционална кардиология. |
- Д-р Ангелов, разкриват ли учените нови факти за холестерола?
- Съвсем непознати факти няма. По-скоро стават по-достъпни за обществото, тъй като холестеролът се движи от враг номер едно към пръв приятел на човека и след това обратно – към по-уравновесена позиция. От значение е не само стойността на общия холестерол, а отделните му фракции, тъй като той съществува в тялото като комплекс от белтък и липид, свързани заедно – така пътуват в кръвта.
Този комплекс се нарича липопротеин. Нископлътните липопротеини са LDL-холестеролът, т.е. „лошият“, НDL-холестеролът е високо плътният, „добрият“ холестерол. От значение е съотношението на тези липопротеини в плазмата и цялостното сьстояние на тялото, в контекста на това какви са рисковите фактори при дадения пациент, какъв е полът му и придружаващите заболявания. Спрямо това определяме дали този холестерол е толкова вреден, необходимо ли е да сме по-агресивни в терапията и лечението и впоследствие да не бъдем притеснени за прогнозата на пациента.
От друга страна, холестеролът е изключително важна молекула за човешкото тяло. Участва в изграждането на клетъчната мембрана на абсолютно всяка клетка от тялото ни, в производство на половите хормони, в жлъчните киселини, в структурите на някои от невротрансмитерите. Така че оптималните нива на холестерола в тялото са изключително важни за нормалното му функциониране.
- Какво е липиден профил и защо е толкова важен при оценката на сърдечносъдовия риск?
- Липидният профил е лабораторно изследване за съотношението на различните видове липиди в тялото, дали има дисбаланс, неравновесие между различните липидни съставки. По този начин определяме има ли патология, или няма в контекста на цялостното състояние на пациента, защото високият холестерол не боли. Той не хапе, не щипе, не сърби. Пациентите няма как да разберат, че имат висок холестерол.
Има, разбира се, някои морфологични белези като отлагания около лактите и очите, които показват, че тялото може да има по-висок холестерол и не е в състояние да го обработва, както е нужно. Но като цяло единственият начин да разберем дали пациентът има проблем с холестерола са лабораторните изследвания на липиден профил, включващ общ, високоплътен и нископлътен холестерол.
Ако искаме да разширим допълнително лабораторните изследвания, включваме липопротеин А и липопротеин В. Това са сравнително нови молекули, които използваме за диагностициране на пациентите, по-скоро в ранните стадии, когато започва да се нарушава балансът между липидите и целим да решим кога да започнем терапията, каква да бъде тя и дали да я оптимизираме.
Само 20% от холестерола си набавяме чрез храната, а 80% е ендогенен – тялото само си го произвежда, в частност - черният дроб. По тази причина храненето има значение за контролирането на нивата на холестерола, но не на 100%. Разбира се, има пациенти, при които това е възможно, но има и такива, които са с много висок рисков профил за сърдечносъдови заболявания, с допълнителни метаболитни проблеми, които имат нужда и от допълнително лечение.
- Какво общо има наследствеността с високите нива на „лошия” холестерол?
- Наследствеността има огромно значение в няколко случая. Например при фамилната хиперхолестеролемия. Това е генетично състояние. Дължи се на променени гени, които се предават в семейството. Свързани са с невъзможността на тялото да обработва холестерола. Става въпрос за пациенти, които още в ранна детска възраст са с много високи стойности на холестерола. При тях рискът за сърдечносъдови събития – инфаркти и инсулти – е много висок още когато са деца. Това са пациенти, които на 20-30-годишна възраст заради високи стойности на LDL холестерола – над 10-20 мм/л, получават инфаркт.
Д-р Христо Ангелов
- Водещи кардиолози, включително и в България, свързват високите нива на холестерола с възпаление в организма, което променя според тях и подхода към лечението му. Ако споделяте това мнение, каква е съвременната терапия на практика?
- Аз бих добавил, че възпалението има огромно значение за атеросклерозата, тъй като резултатът от високия холестерол и невъзможността за обработване на липидите всъщност се резултира в натрупването на мастни плаки в артериалните съдове на тялото. Атеросклерозата е дифузен процес, който се случва генерализирано в цялото тяло едновременно. Всички съдове страдат от този хроничен процес на възпаление. Да, то има значение и борбата с възпалението е важна за забавянето на процеса на атеросклероза.
Терапията има за цел да забави атеросклерозата, доколкото е възможно, с намаляване на LDL холестерола, с потискане на хроничното възпаление. Трябва да отбележа и това, че доста често пациентите остават с впечатление, че медикаментите им за кръвно са за хипертония, а за холестерола – само за това... Но всъщност активните съставки и молекули на част от тези лекарства имат и допълнителен, противовъзпалителен ефект – забавят процеса на атеросклерозата и намаляват риска от развитието на съдови инциденти.
- Говорите за лечението със статини?
- Не само. Статините имат своите доказани свойства за намаляване на възпалението. Някои от медикаментите за хипертония са АСЕ инхибиторите, ангиотензин рецепторните блокери и др. Те намаляват и забавят процеса на атеросклерозата.
- Има няколко гледни точки относно употребата на статини. Някои експерти са убедени, че трябва да се предписват без много обмисляне, особено на възрастни хора. Други подчертават, че статините могат да навредят. Какво е вашето мнение?
- В медицината винаги преценяваме риска спрямо ползата. Тоест, какъв ще е рискът за пациента, ако го оставим с висок холестерол и не му изпишем лечение. А също и каква ще му бъде ползата, ако започнем терапията със статини например.
Ако пациентът е с висок сърдечносъдов риск и е възможно да се появят сърдечносъдови усложнения, ползата от началото на статинова терапия би била много по-голяма, отколкото възможните странични ефекти, които би могъл да получи на фона на предписаната терапия. Този риск зависи и от интензивността на терапията, която водим. Дали ще е с високи или ниски дози, или ще комбинираме няколко медикамента с идеята да имаме по-силен ефект при по-ниска доза и съответно, по-нисък риск от поява на странични ефекти.
Така че като цяло изборът на лечението зависи от това кое ще доведе до повече ползи за пациента. Най-често това да го предпазим от животозастрашаващ инфаркт или инсулт е с по-голяма полза за пациента, отколкото евентуалните странични ефекти, които реално се появяват при малък процент от хората.
- Какви са препоръките ви по отношение на профилактиката?
- Профилактиката включва редовна физическа активност, рационално, балансирано хранене, проследяване на нивата на липидния профил. Важно е да се помни, че при среща с пациент с повишени нива на холестерол трябва да се разгледат и придружаващите заболявания като диабет, състоянието на щитовидната жлеза, бъбречната и чернодробната функция.
Тези фактори дават по-пълен поглед върху здравословното състояние на пациента и позволяват индивидуализиран подход към лечението. Ние не лекуваме само стойностите на холестерола, а целия рисков профил на пациента. За нас е важно да определим необходимостта от лечение на базата на индивидуалните нужди на всеки пациент. След като се нормализират стойностите, следва биологичният ефект, който идва малко по-късно.
Нормализирането на холестерола е важна стъпка, но основната цел е да забавим развитието на атеросклероза и да стабилизираме атеросклеротичните плаки, за да предотвратим сърдечносъдови инциденти като миокарден инфаркт. След нормализирането на стойностите на холестерола пациентите не трябва да се отпускат и да се връщат към предишния си начин на живот. Поддържането на здравословен начин на живот изисква постоянна грижа и внимание, тъй като поддържането на здравето е динамичен процес, който изисква ежедневна поддръжка за дългосрочен успех.
Умереният прием на яйца е безопасен
Нивата на холестерол в кръвта се влияят както от мазните храни, така и от въглехидратите, но по различни начини. Най-рисковите храни за повишаване на LDL холестерола (лошия холестерол) са тези, които съдържат наситени мазнини и трансмазнини. Въглехидратите, особено рафинираните (като бял хляб, тестени изделия, сладкиши, сладки напитки), също могат да окажат влияние върху нивата на холестерола, но косвено. Прекомерната консумация на тези храни води до натрупване на мазнини в тялото, тъй като излишните калории от въглехидратите се съхраняват като мазнини.
Този процес може да доведе до повишени триглицериди и развитие на метаболитен синдром, който често е свързан с повишен LDL холестерол и понижен HDL холестерол. Затова и двете групи – както мазните храни, така и въглехидратите, могат да повлияят негативно на холестерола, но по различни механизми. Балансът и намаляването на калориите, особено от наситени мазнини и рафинирани въглехидрати, е ключов за поддържането на здравословни нива на холестерол.
Умереният прием на всяка храна е от значение за рационалното и правилно хранене. Залитанията в която и да е крайност не е полезна за тялото. В последните години се наблюдава промяна в отношението към яйцата и техния холестерол. Умереният прием на яйца е признат за безопасен и дори полезен за повечето хора. Яйцата съдържат холестерол, но изследвания показват, че консумацията на яйца в умерени количества не води до значително повишаване на нивата на LDL холестерол при повечето здрави хора.
Важно е да се има предвид, че индивидуалните нужди варират. Например активни хора или спортисти с висок енергиен разход може да имат нужда от повече протеини и мазнини, включително холестерол, и за тях консумацията на повече от 2-3 яйца на седмица може да е напълно приемлива.
Така че правилото „дозата прави отровата” е уместно и в случая. Яйцата могат да бъдат част от здравословното хранене, особено когато се комбинират с балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни.
Милена ВАСИЛЕВА
