Д-р Николай Георгиев: 40% от хората са заразени с цитомегаловирус

Заразяването с цитомегаловирус може да има опасни последствия за здравето ни. Лекарите възлагат надежди за ефективна борба с вируса на глициризиновата киселина, която се извлича от билката сладък корен. По темата разговаряме с д-р Николай Георгиев.

- Д-р Георгиев, каква е връзката на цитомегаловируса и гастроентерологичните заболявания?

- Цитомегаловирусът (CMV) поразява много и различни органи. Може да предизвиква възпаление на черния дроб, далака, дебелото черво, надбъбречните жлези, органите на урогениталния тракт, както и алергични реакции, обрив, сърбеж. Заради спадналия имунитет е причина за често боледуване от респираторни и други заболявания.

Цитомегаловирусната инфекция често се приема за остро респираторно заболяване или остра респираторна вирусна инфекция заради подобните симптоми – повишена температура, слабост, главоболие, продължителна треска. При инфекцията също са възможни и усложнения като пневмонии, артрити, енцефалит и др. Случва се да протича и с лека форма на хепатит. Възможно е да се засегнат кръвоносните съдове на очите. При жените вирусът поразява матката, маточната шийка, при мъжете – уретрата и тестисите.

- Какви са характерните прояви на инфекцията?

- Особеност при цитомегаловирусната инфекция е повишеното слюноотделяне. Oт страна на гастроинтестиналния тракт най-често свързаните прояви са: засягане на черния дроб, с прояви на болка и стягане в областта на дясното подребрие. Установяват се и завишени лабораторни стойности на чернодробните ензими – АСАТ, АЛАТ и др. При засягане на дебелото черво има спазми, колики, редуване на диария и запек, слуз в изхожданията, подуване на корема. Промените са най-изразени в областта на ляв колон, но при липса на правилно или закъсняло лечение могат да обхванат цялото дебело черво.

Напоследък след преболедуване с Ковид-19, заедно с постковид симптоматиката и спадане на имунитета се наблюдават често обостряне и насложени към хроничен титър антитела както за CMV, така и за EBV. При съответна клинична картина и симптоматика и изключване на друг тип причини относно промените по хода на ГИТ е необходимо започване на таргетна терапия за получаване на задоволителни резултати.

При здрави хора инфекцията с CMV често протича безсимптомно или с леко общо неразположение. То може да включва лесна умора, болки в мускулите и ставите и температура. След тези нехарактерни симптоми инфекцията преминава в латентна форма и остава в тялото за цял живот. Вирусът може да се реактивира при отслабване на имунните сили на организма.

Тъй като CMV атакува имунната система, хората, заразили се с него, са с повишен риск от друго заболяване, наречено инфекциозна мононуклеоза. Няма лечение, но може да се поддържа в неактивно състояние с използване на съответни медикаменти. Ако сте бременна или ако имунната ви система е отслабена, CMV става проблем.

Жените, които развиват активна инфекция по време на бременност, могат да предадат този вирус на своите бебета, които след това да получат симптоми. За хора с отслабена имунна система, особено тези, които са имали трансплантация на органи, на стволови клетки или на костен мозък, CMV инфекцията може да бъде фатална.

- Доколко честа е инфекцията с цитомегаловирус?

- Цитомегаловирусът е често срещан и широко разпространен: антитела към него се изолират при 10-15% от тийнейджърите и при 40% от възрастните. Веднъж заразено, тялото запазва вируса за цял живот. Повечето хора не знаят, че имат инфекцията, тъй като вирусът рядко причинява проблеми при здрави хора. Инкубационният период след заразяване е до 60 дни. През този период е възможно инфекцията въобще да не се прояви, след което се наблюдава общ спад на имунитета и стрес.

- Доколко заразен е вирусът?

- Трябва да се отбележи, че вирусът не е от най-заразните – т.е. за да се получи заразяване, се изисква многократно или продължително контактуване с вирусоносител. Заразяването се получава: при полов контакт, по въздушно-капков път (при кихане), чрез слюнка (чрез целувка), при преливане на кръв или трансплантация на орган, чрез плацента при бременност, по време на раждане, при кърмене на детето.

Д-р Николай Георгиев

- Какви изследвания включва диагностиката?

- Лабораторните тестове, включително на кръв и други телесни течности или тестове на тъканни проби, могат да открият цитомегаловирус.

- Кога цитомегалувирусът трябва да се следи?

- Обикновено цитомегалувирусът „спи“ в организма и не причинява вреди. 

При спад на имунитета, чести простудни заболявания, стресови ситуации става активен. Затова е добре да се проследява при хора с понижен имунитет и страдащи от рецидивиращ херпес. Особено важно е да се контролира цитомегаловирусът при хора с имунен дефицит – заразени с ХИВ, пациенти, подложени на химиотерапия. Имунната система не би се справила с подобно натоварване и това може да доведе до сериозно влошаване на състоянието на болния.

Активността на вируса трябва да се следи и контролира задължително и при бременните жени. Понастоящем се изолира при всяка четвърта жена в детеродна възраст. Най-сериозно усложнение, до което води инфекцията, е свързано с инфектиране на ембриона или новороденото. При бременност вирусът поразява нервната система на плода. Това е една от причините за ранните спонтанни аборти. При заразяване на плода през бременността 20-30% от болните новородени загиват. За съжаление, вродената цитомегаловирусна инфекция практически не се поддава на лечение, затова се налага взимането на превантивни мерки. Съвременните профилактични методи могат да предотвратят заболяването и последващите усложнения при детето.

- Възможно ли е и как да се излекува цитомегаловирусна инфекция?

- За съжаление, все още не са открити средства, които да отстранят цитомегаловируса от тялото, той остава завинаги в него. Целта на лечението е да се потисне активността му и да се поддържа в пасивно състояние. Носителите на инфекцията трябва да водят здравословен начин на живот, да се хранят пълноценно, да приемат достатъчно витамини.

Самолечението е недопустимо при активиране на вируса, само лекарят може да назначи адекватна антивирусна терапия с имунно стимулиращи средства. Като цяло здравите деца и възрастни не се нуждаят от лечение. При новородените и хората с отслабен имунитет обаче се прилага терапия, когато изпитват симптоми на инфекцията. Видът на лечението зависи от симптомите и тежестта на инфекцията. Терапията е комплексна, чиято цел е да спре вирусната инфекция и да повиши защитните сили на организма. 

Понастоящем се провежда изследователска работа за намиране на ефективен противовирусен препарат срещу херпесните вируси, в това число и на цитомегаловируса. Лекарите възлагат надежди на глициризиновата киселина, която се извлича от корена на билката сладък корен (Glycyrrhiza Glabra, сладник, лакрица, ликорис), която по всички показатели дава сериозни индикации, че може да се използва ефективно срещу цитомегаловируса.

Милена ВАСИЛЕВА