Нарушенията в храносмилането са познати почти на всеки човек в даден етап от живота му. Те са различни, но в това интервю с гастроентеролога д-р Радослава Црънчева ще обсъдим доста масовата функционална диспепсия.
♦ Д-р Радослава Црънчева е специалист-гастроентеролог в Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести на УМБАЛ „Александровска”, гр. София. Завършва медицина през 1998 г. Работила е последователно спешна медицина две години. Специализирала е вътрешни болести и гастроентерология. Като интернист в УМБАЛ „Александровска“, д-р Црънчева работи от 2006 г., а като гастроентеролог практикува от 2011 г. Занимава се с гастроинтестинална ендоскопия и коремна ехография. Професионалните й интереси са в областта на възпалителните стомашни и чревни заболявания, хроничните вирусни чернодробни заболявания, туморите на гастроинтестиналния тракт. Провежда обучение на студенти по медицина и стоматология, както и на специализанти по гастроентерология.
- Д-р Црънчева, оказва се, че от функционална диспепсия страда всеки десети българин. Какви са причините за толкова честото й разпространение?
- Когато говорим за диспепсия, най-общо разбираме комплекс от симптоми, включващи дискомфорт или болка в горната коремна половина, централно под гръдната кост, подуване на корема, ранно засищане, парене, гадене. Тези симптоми са особено изразени след нахранване, като не позволяват на пациента спокойно да поеме цялата порция. Около 25- до 40% от хората имат подобни оплаквания в определен етап от живота си.
Немалка част от тях страдат продължително и се подлагат на многобройни консултации и изследвания, без особен резултат. Функционалната диспепсия е състояние, при което специалистът не установява никакво органично заболяване, включително при провеждане на ендоскопско инвазивно изследване – гастроскопия. Чрез нея се оглеждат със специализирана оптика хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника, като е възможно и взимане на материал от съмнителни зони. Ако отхвърлим заболяване, а симптомите съществуват от месеци, приемаме, че се касае за функционална диспепсия.
- Заболяване ли е функционалната диспепсия или просто хронично лошо храносмилане, което не изисква консултация със специалист?
- Приемаме, че се касае за функционално страдание, което не е сериозно, няма лоша прогноза, но нарушава качеството на живот и храненето на пациентите и повишава тревожността. Тъй като същите симптоми могат да се наблюдават при рефлуксна болест, язва на стомаха, възпаление, гастрит, рядко – при рак на стомаха, консултацията със специалист е необходима, ако симптомите са налични над 3 до 6 месеца или се съпътстват с отслабване на тегло и повръщане. В тези случаи преценяваме необходимостта от гастроскопия и назначаваме тест за Хеликобактер пилори инфекция.
Жените по-често страдат от нарушения в храносмилането
- Кои фактори отключват най-често заболяването?
- Функционалните заболявания на стомашно-чревния тракт, към които спада и функционалната диспепсия, нямат напълно изяснена причина, но се подозират нарушения на психиката и нервната система. Психо-емоционалното напрежение, женският пол, инфекцията с Хеликобактер пилори, приемът на нестероидни противовъзпалителни средства се установяват по-често при тези пациенти, в сравнение с хората, които нямат оплаквания от страна на стомаха. Пациентите, най-вероятно, са по-чувствителни към разтягането на стомаха, а при част от тях моториката и изпразването му са забавени.
- Споменахте, че при тези пациенти функционалната диспепсия има връзка с Хеликобактер пилори и със стреса. Лечението, насочено към овладяване на тези фактори, ще подобри ли и проблема със стомаха?
- Желателно е положителните за Хеликобактер пилори симптомни пациенти да се лекуват, като проучванията показват, че въпреки успешното лечение обаче, невинаги се наблюдава пълно изчезване на оплакванията. За овладяване на психичното напрежение се препоръчват немедикаментозни мерки, а в редки случаи и след консултация с психиатър и медикаменти.
- Какво се случва в организма, когато имаме диспепсия?
- Функционалната диспепсия няма тревожни последици за организма. Понякога симптомите карат болния да ограничава храненето и това в редки случаи може да доведе до отслабване на тегло и хранителни дефицити, затова консултацията с гастроентеролог и отхвърлянето на сериозно заболяване са необходими. При тези пациенти по-често се описват депресия, невротизъм и тревожен синдром.
- По какво се различава диспепсията от гастрита?
- За разлика от функционалната диспепсия, гастритът представлява възпалителен процес на стомашната лигавица. Той протича с подобни на описаните по-горе симптоми. Независимо от причините, възпалението може да доведе до атрофия на стомашните жлези, промяна в секрецията и е необходимо да се лекува.
- Може ли диспепсията да премине в хронична форма?
- Симптомите на диспепсията – тежест, болка, парене в горната коремна половина, ранно засищане са неспецифични. Те могат да се установят и при гастрит, язва, рак на стомаха. Функционалната диспепсия няма описани остри и хронични форми, но симптомите могат да се наблюдават с месеци и години, и да рецидивират периодично.
- Какво е лечението на диспепсията? Налага ли се на тези пациенти да спазват определен хранителен режим?
- Както и при други функционални хранителни разстройства, подходът към тези пациенти зависи от продължителността и интензитета на оплакванията, психо-социалните трудности, които те причиняват, включително нуждата от чести прегледи. Повечето от страдащите пациенти не се нуждаят от медикаментозно лечение. Те имат доказана полза от познаване на състоянието, диетични мерки и промяна в стила на живот. Най-общо съветите, които им даваме, са да се хранят по-често, с по-малки порции, да избягват храни с повишено съдържание на мазнина, както и тези, които по техни собствени наблюдения предизвикват или влошават симптомите.
При изразени оплаквания понякога се налага да се изпишат временно медикаменти, подтискащи киселинността в стомаха или подобряващи тонуса на сфинктерите му. Тези медикаменти невинаги водят до пълен ефект, което повишава тревогата и дискомфорта както на пациента, така и на лекуващия лекар. Понякога консултацията с психолог или психиатър помага за уточняване на състояния, като тревожно-депресивен синдром и други психологични проблеми.
- Какви са наблюденията от практиката ви, какви грешки най-често допускат пациентите с диспепсия и така сами влошават състоянието си?
- Пациентите с функционална диспепсия обикновено не правят груба грешка, която да влоши сериозно здравето на стомаха им. Най-често страдат от недоверие към лекаря, поради периодичната поява на симптомите отново, страх от органично заболяване, избягване на важни и необходими храни в стремежа да се предпазят от болката.
Как да подобрим храносмилането си без хапчета
- За какво трябва да внимават пациентите с диспепсия и гастрит, за да не предизвикат обостряне и усложняване на състоянието си през лятото?
- Както всички, така и пациентите с диспепсия трябва да са с повишено внимание към хигиената на храните през лятото, в горещините да намалят приема на алкохол, тежки мазни храни, да не преяждат и да приемат повече течности.
- Кои други гастроентерологични заболявания изискват специално внимание през летния сезон?
- Гастроентеритите – вирусни и бактериални, зачестяват през летния сезон. Те протичат с гадене, повръщане, болка в стомашната област, диарии. Опасни са в детската възраст, когато водят до дехидратация на тялото, вялост и отпуснатост.
- Какви са съветите ви към читателите ни, как да избегнем проблемите и да не навредим на стомаха си през този дълго чакан от всички сезон на годината?
- През летните горещини трябва да се стремим към прием на повече вода, лека храна, тип средиземноморска диета – зеленчуци, риба, зехтин, маслини. Необходимо е по-често да мием ръцете си, старателно за почистваме плодовете и зеленчуците и да използваме изправни хладилници за правилно съхраняване на храната си. Тези най-обикновени навици и лесни за спазване правила може да ни спестят много проблеми, за да се насладим пълноценно на прекрасното лято.
Милена ВАСИЛЕВА
