Д-р Станислава Алиманска е началник на Отделението по ревматология в известна пловдивска болница. Д-р Алиманска е работила като главен асистент в Клиниката по ревматология на УМБАЛ “Свети Георги” - Пловдив, а в момента е и преподавател в Медицинския университет в града под тепетата.
Защо и кога болните с ревматологични заболявания не трябва да прекъсват лечението си в условията на световна пандемия? До какви усложнения би довело спирането на специфичната терапия? Какво трябва да е поведението на страдащите от ревматологични и системни автоимунни заболявания? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Алиманска.
- Д-р Алиманска, как повлия пандемията от коронавирус на вашите пациенти? Имахте ли възможността редовно да ги консултирате и лекувате?
- Една голяма част от нашите пациенти бяха доста притеснени, защото влизат в групите с повишен риск. От една страна, самото заболяване е свързано с повишен риск от инфекции. От друга страна, самото лечение е свързано с потискане на имунните реакции: прием на кортикостероиди, на биологични средства, на имуносупресори. Това допълнително повишава риска от инфекция при тези пациенти.
Имаше момент, в който те избягваха консултациите с лекуващия ги лекар, тъй като бяха посъветвани да не ходят известно време до болниците, където биха могли да се заразят. Както и да спазват задължителната социална дистанция, стриктна лична хигиена, нужната дезинфекция и прочее.
Но това са заболявания, които изискват непрекъснат контрол. И е много рисково за тях спиране на лечението, ако не са проследявани и ако се засилват страничните действия от лекарствата, които приемат. Затова посъветвахме нашите пациенти да продължат консултациите с лекуващите ги ревматолози. Това е изключително важно за тях. В тази връзка, въпреки че коронавирусът е ново заболяване и то в световен мащаб, все пак се установи, че рискът от заразяване при нашите пациенти е същият като при останалите хора.
-Т.е., по-добрият вариант е да не се спира лечението с цел профилактика на коронавирусната инфекция?
- Доказано е, че спирането на лечението с цел профилактика е свързано с много повече рискове, отколкото продължаване на лечението. Затова Европейската ревматологична организация и въобще ревматолози от цял свят публикуват медицински статии, според които по-добрият вариант е да не се спира лечението с цел профилактика на коронавирусната инфекция
Проф. Златимир Коларов: Ревматичните болести не се лекуват с диета
А точно обратното - то да продължи, ако няма данни за инфекция и съответно тези болни да бъдат активно проследявани. И при съмнение за инфекция те да бъдат прегледани, изследвани и съответно да се преценява какъв е рискът и какви точно лекарства се налага да се спрат. Много е важно активното проследяване и ако се наложи, извършване на контролни изследвания.
- Д-р Алиманска, да припомни с какви диагнози са болните, които вие, ревматолозите, лекувате?
- Освен ревматоиден артрит, псориатичен артрит, болест на Бехтерев, които са възпалителни ставни заболявания, ние проследяваме много пациенти, които са със системни автоимунни заболявания. Такива се лупус, склеродермия, различни васкулити, които са на непрекъсната терапия с кортикостероиди и имуносупресори. Рискът от инфекции при тях е значително повишен.
Следим още и болни с дегенеративни ставни заболявания, като при тях рискът е същият като за останалите хора. Те не са на имуносупресори. Но пък болните с възпалителни ревматични заболявания са по-силно изложени на инфекции както във връзка със самото заболяване, така и заради лекарствата, които приемат.
Особено тези, които са на биологично лечение, са активно проследявани и диспансеризирани при ревматолог. Графикът на посещения трябва да се спазва, защото е доказано, че лечението е най-ефективно при системен контрол и проследяване на пациентите.
Д-р Станислава Алиманска
- Има ли все пак ситуации, когато специфичната терапия на ревматологично болните трябва да спре временно?
- Да, има такива ситуации. Характерно за нашите пациенти е, че независимо дали става въпрос за коронавирус или за някаква друга инфекция, се налага спиране на лечението и много активно проследяване както от личните лекари, така и от ревматолозите. Съответно и лечение до овладяване на състоянието. Това се отнася за всяка инфекция, особено за белодробните следвирусни заболявания, а може би в по-голяма степен и за коронавируса.
- А какво рискуват болните, ако им се спре лечението, без да има наличие на инфекция?
- Рискуват да се активира заболяването. При ревматоидния артрит това е свързано със значителна прогресия на уврежданията, с нарушена възможност за движение, въобще нарушава се комфортът им на живот. Това може да затрудни лечението и да създаде по-сериозни проблеми. А спирането на лечението на пациентите с лупус или други системни заболявания може да доведе до усложнения, които директно застрашават живота. Затова, пак ще повторя, такива пациенти са активно проследявани, както и тези с възпалителни ставни заболявания, които са на биологично лечение.
Да, може би точно сега не е най-подходящият момент за смяна на терапия или преминаване на по-агресивна такава. Но все пак, всичко зависи от състоянието на пациента. Всеки детайл се преценява, освен това, когато започваме лечение, ние предупреждаваме нашите пациенти какво трябва да следят и какви са възможните рискове. Това се отнася за всяка инфекция, в т.ч. и коронавирус, отнася се за всяка промяна в състоянието на пациентите.
Безвредни лекарства няма, затова във всички случаи се преценява съотношението полза-риск от лечението и се предприема терапия, за която има достатъчно основание да се очаква добър ефект и минимизиране на страничните действия, доколкото е възможно. Останалото е проследяване.
Гергана Радович: Упражненията Ти-тап активират мускулите и помага при ревматизъм
Пак ще повторя: ако няма придружаваща инфекция, ако няма риск, се препоръчва да не се спира лечението. Защото това може да доведе до активиране на заболяването, което е свързано с доста по-сериозни проблеми за пациента, отколкото ако си продължи лечението.
На този етап се появяват информации и данни в световен мащаб за доста автоимунни заболявания, но специално за ревматологично болните не съм попадала на някаква по-обобщена информация. Явно сега се правят някакви обобщения, тъй като се сблъскахме с една съвсем нова инфекция. Появиха се единични съобщения, според които рискът от заразяване при пациенти с някои автоимунни заболявания е горе-долу същият като при останалите хора. Което означава, че рискът от заразяване не е по-висок, но да не забравяме, че протичането на заболяването при такива пациенти е по-рисково.
- Аз предполагам, че болните с най-тежките диагнози така или иначе, се пазят повече?
- Дано да е така, защото наистина са по-рискови, при тях протичането на каквато и да е инфекция би била значително по-тежка, отколкото при хората с нормален имунитет. В тази връзка искам да споделя и нещо положително от пандемията, поне по отношение на нашите пациенти.
Те получиха шанса да се снабдяват с така коментираното в цял свят лекарство хлорофин. Това е ефективно лекарство за нашите пациенти, ние от години работим с него. Само че досега пациентите търсеха да си го доставят от чужбина. За щастие, вече го внесоха и у нас.
В заключение искам да кажа, че винаги във всяка ситуация трябва търсим плюсовете. Най-важно е нашите пациенти да държат връзка с проследяващия ги лекар. Не бива страхът от ходене до болницата да ги спре, когато имат съмнение, че нещо не е наред.
Спазвайте стриктно мерките и не допускайте основното заболяване да изостава. Вашето лечение е специфично, има рискове, но все пак, ползите са много повече. Затова ние, лекарите, ги оценяваме, минимализираме рисковете и активно проследяваме пациентите. Всъщност именно проследяването е ключово.
Яна Бояджиева
