Доц. д-р Николай Сапунджиев, д.м.: Можем да залепим увредените костици на средното ухо

Няма медикамент, който да се резорбира и да премине през тъпанчето

https://zdrave.to/index.php/saveti-ot-spetsialisti/doc-d-r-nikolai-sapundziev-dm-mozem-da-zalepim-uvredenite-kostici-na-srednoto-uxo Zdrave.to
Доц. д-р Николай Сапунджиев,  д.м.: Можем да залепим увредените костици на средното ухо

Доц. д-р Николай Сапунджиев, д.м., е възпитаник на МУ – Варна. Преподавател е по УНГ болести, практикуващ поливалентен хирург в областта на оториноларингологията и хирургията на глава и шия с 20 години стаж, експерт в ендоскопската и миниинвазивна диагностика и лечение на заболяванията на УНГ органите и горните дихателни пътища, специалист по здравен мениджмънт.

Доц. Сапунджиев е преподавател в МУ – Варна от 2006 г. През 2013 г. е избран за доцент към Управителния съвет по УНГ. От 2015 г. е ръководител на учебно-научния сектор по УНГ болести. Специализирал е в Клиниката по оториноларингология на МУ – Варна, както и в клиники в Германия и Франция. Има завършени курсове по фибробронхоскопия, функционална ендоскопска хирургия на нос и околоносни кухини, лазерна хирургия, фониатрия, отохирургия, аудиология, роботизирана хирургия (система da Vinci S). 

През периода 2004-2006 г. работи в Клиниката по УНГ болести на МБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ под ръководството на проф. И. Ценев, проф. К. Кунев и доц. И. Чалъков. От 2006 г. е член на екипа на клиниката в МБАЛ „Св. Марина“.

Автор е на над 35 оригинални научни публикации, 12 от които в международни специализирани peer-reviewed списания, има повече от 40 участия с авторски доклади на научни конференции. Тези научни разработки са цитирани до момента 130 пъти. Член е на Националното сдружение по оториноларингология, хирургия на глава и шия, на Германското дружество по медицина на ушите, носа и гърлото, хирургия на глава и шия eV, Бон, Европейската академия по медицина на съня, Българското ринологично сдружение, Европейското ринологично дружество, Европейската академия по лицева пластична хирургия.

Разговаряме с доц. д-р Николай Сапунджиев за най-новите и успешни начини за лечение на средното ухо.

- Доц. Сапунджиев, бихте ли разказали за новия метод, който прилагате за реконструкция на костици в ухото с цимент. Какво представлява той и какви са неговите предимства?

- Методът е нов за България, в нашата клиника го прилагаме от скоро. Ще се опитам да го обясня по разбираем начин. Всяко човешко ухо е изградено от три части: външно, средно и вътрешно. Средното ухо се намира между тъпанчето и вътрешното ухо. След тъпанчевата мембрана има разположени три малки костици, които са кръстени – чукче, наковалня и стреме, защото ако ги разгледаме по-отблизо, наистина приличат на изброените неща. Тези костици са много малки, с размери няколко милиметра. 

Най-малката е стремето и не е по-висока от три милиметра. Тези три костици ги има всеки един от нас в ухото си, с изключение на много редки случаи на малформация. И те са вързани една за друга, както пръстените на една гега. Когато тъпанчето или тъпанчевата мембрана трепти при приемане на звука от външната среда, предава трептенето на първата костица – чукчето. 

Втората костица е наковалнята, която приема трептенията от чукчето и ги предава на третата костица – стремето. Тоест, това една последователност от три твърди обекта, които могат да предават трептения, като по този начин предават и звука. Няколко пъти споменах думата костици, защото, както другите кости в нашето тяло и те могат да бъдат гипсирани, когато се счупят по една или друга причина. 

Има два подхода за възстановяване, когато се разкъса връзката между трите малки костици. Единият способ е да се мушне между тях костно парченце от самите кости на пациента, което да зарасне там и по-този начин да се възобнови предаването на вибрации от първата до третата костица. Това е така наречената автоложна трансплантация, при която се използват собствени костици. В някакъв момент от времето се е прилагала хетероложна трансплантация. При нея, когато тези костици в ухото са разрушени по една или друга причина, са били замествани с такива от трупен материал, т.е. от донор. 

Това е техника, която е преживяла своя връх преди около 40-50 г. и в момента не се използва. Следващият основен метод за възстановяване на костиците, когато е прекъсната веригата, е част от нея да се замести с протеза. Тя представлява микроскопично кръгло тяло, което се слага по такъв начин, че да се закачи на едната и другата костица, за да се прескочи дефектът. По този начин вибрациите се предават или директно от тъпанчето на протезата, или тя се поставя между втората и третата костица. 

В зависимост от съответната клинична ситуация, се поставят и различни протези. Съществува и друга методика, при която се опитахме да залепим счупената връзка между две костици и по този начин отново да възстановим предаването на вибрациите от първата до третата костица, за да дадем шанс на пациента отново да чува със същия си физиологичен слух. Ефектът е много добър и аз с голямо удоволствие си говоря с тези пациенти по телефона – това е най-добрият признак, че нещата при тях се подобряват. Разбира се, в началният период след операцията се провеждат необходимите изследвания, като измервания и аудиометрия.

- При кои пациенти може да се прилага лечение по новия метод с помощта на биологичен цимент?

- Това е вид цимент, който е специално разработен и сертифициран за поставяне и залепяне на костици в средното ухо. 

Методът може да се използва при пациенти с прекъсната осикуларна верига. Това е веригата от трите костици, която, ако е прекъсната, търсим възможност да възстановим предаването на трептенията по нея, било то чрез трансплантант, този нов метод или чрез протеза. 

-  Кои заболявания могат да причинят увреждането на тези костици и при какви пациенти е показан методът?

- Най-подходящи за този вид операции са пациенти, които в резултат на травма са загубили слуха си. Когато някой си счупи крака, бързаме да го гипсираме, за да се възстанови, като и в този случай пациентите с травма са най-подходящи. Разбира се, може да се използва и за възстановяване при други състояния, като например, след холестеатом или след малформация на средното ухо, където едната от костиците не е израснала и може да се изгради част от нея чрез този цимент. Но при пациентите с травма, счупеното се гипсира и тогава се получава най-добрият ефект.

- В момента се прилагат много агресивно капки за уши, за които се твърди, че могат да възстановят костиците. Според вас възможно ли е да се постигне такъв ефект с тях?

- Не, но и аз съм наблюдавал в интернет облъчването на пациентите с такава информация. До голяма степен съм следил такъв тип реклами, защото и на мен ми е било интересно да разбера какво се крие в тях. В общи линии, това е една нелицеприятна част от търговията в интернет, където се обещават абсолютно невъзможни неща. Разбира се, тази шарлатания е много добре насочена към определена група хора. Това са тези, които не чуват добре, но може да четат и седейки си вкъщи, си казват – защо да не опитам? 

Диабет и хипертония причиняват шум в ухото

Не е нужно дори да отидат да ги поръчат от аптеката, а това веднага може да бъде направено онлайн. Нещата, които съм видял в интернет, са чиста злоупотреба с минималния здрав разум на пациентите. Ще го обясня по следния начин. Когато на някого му налеят течност в ухото, било в резултат на баня или поставянето на капки, при всички случаи течността стига до тъпанчевата мембрана, т.е до тъпанчето. Но то е херметично и през него не преминава нищо, дори и въздух, а какво остава за някакви капки. 

Всички знаем, че когато плуваме в морето не ни влиза вода в мозъка, а само в ушния канал до тъпанчето, защото няма как тя да премине през него. Така че този вид лекарствени средства, които се накапват в ухото, действат единствено и изцяло във външното ухо, тоест в слуховия канал. Няма медикамент, който може да се резорбира и да премине през тъпанчето в разумно количество, така че да окаже лечебно въздействие в средното ухо, още повече да направи някакво чудо. Затова капките може да ни помогнат единствено за заболявания, които стигат до тъпанчевата мембрана.

- Как стоят нещата при хората, които имат перфорация на тъпанчевата мембрана, т.е „спукано тъпанче“?

- При тази група пациенти лекарствата могат да проникнат през перфорацията, но това са обикновено антибиотични средства, чиято цел е да подтиснат някаква инфекция в средното ухо. Пациентите с перфорация на тъпанчето са достатъчно добре запознати със състоянието си. Те са посещавали много пъти лекар и са информирани от какво трябва да пазят ухото си, като не си капят неразумно каквото и да е в него. Те знаят, че трябва да го пазят и когато нещо ги тревожи, първо да го споделят със своя УНГ лекар. 

По-принцип капките за уши могат да помогнат за заболявания на средното ухо, но в много тясно определени случаи. Рискът неправилните капки да попаднат при перфорация в средното ухо, е много по-голям. Често такива пациенти идват при нас именно поради това, че по невнимание са си накапали нещо, което е минало през тъпанчето и е увредило средното и вътрешно ухо. 

Най-уязвими за тази некоректна реклама са хората, които имат увреждания на слуха от вътрешното ухо, т.е. със заболявания на слуховия нерв и на клетките във вътрешното ухо. Най-често това са нашите по-възрастни родители, които са и по-доверчиви и си купуват тези капки. Това е все едно да кажем на някой пациент, че ще си лекува неврологичните заболявания в мозъка с капки в ухото. Тези реклами са доста грозни като явление и не почиват на никакви реални доказателства. 

Доц. д-р Николай Сапунджиев

- Има ли пробив в усилията на учените да победят глухотата, например със стволовите клетки, които знаем, че могат да се преобразуват в различни клетки, включително и слухови?

- Лично аз съм убеден, че това е бъдещето. Имам удоволствието да познавам и съм коментирал темата с един от най-утвърдените невроанатоми в България, проф. Тончев. Той е направил изключително интересни разработки и едно от основните му научни постижения е да докаже, че нервните клетки могат да се регенерират. Доскоро в медицината беше постулат: нервните клетки не могат да регенерират, тоест веднъж диференцирани – само загиват. Това се отнасяше и за слуховия нерв.

Но науката днес показва, че нервната система има регенеративни способности, свързани със стволови клетки в самата нервна система. Природата се е погрижили да ни даде такъв механизъм. Мисля, че той в някакво по-близко или по-далечно бъдеще наистина ще помогне за това да възстановяваме или поне насочено да подпомагаме възобновяването на нервните клетки, дори и във вътрешното ухо.

- Знаем, че Ковид-19 уврежда много органи и системи, има ли такова действие върху слуха? 

- На фона на страшната ковид картина през последните две години един от симптомите, които забелязахме е намалението на слуха. Има публикации по тази тема, освен данните, които всеки човек знае, че коронавирусът уврежда обонянието, като това беше един от водещите клинични симптоми, особено при първия и втория вариант на вируса. По някакъв сходен начин вирусът уврежда и слуха, но в много по-редки случаи.

На фона на драмата от последните две години през мен са преминали около 15 пациента с намаление на слуха, свързано с преболедуване от Ковид-19. Не съм водил статистика, но по спомен мога да кажа, че имам двама пациенти, които не си възстановиха слуха след това. Като цяло, честотата на засягане на ухото, вследствие от вируса е много ниска и затова не навлезе чак толкова в информационния поток, който ни заливаше по тази тема.

Изпитани лекове при възпалено ухо

Интересни факти за слуха

Защо с двете уши чуваме по-добре, отколкото с едното?

Това е в основата на стереофоничното чуване. Така по-добре улавяме посоката на звука, както с двете очи виждаме по-добре в дълбочина на пространството. Когато гледаме с едно око, виждаме нещата в една равнина, а с двете -триизмерно. Подобно е и при ухото. При здрави две уши можем да се ориентираме по-добре в пространството и да преценяваме откъде идва звукът.

От еволюционна гледна точка, замисълът е по-дълбок. Ухото освен орган на чуването, е и орган на равновесието. Всъщност първоначално, там някъде в дълбините на морето, ухото е възникнало като орган на равновесието. 

Защо слушаме с ушите, но чуваме с мозъка си?

Много хора знаят, че звукът преминава през ухото и се превръща в слух. Това, което не осъзнават, е, че ушите чуват, но мозъкът е този, който слуша.

Коя част от мозъка контролира слуха?

Мозъкът осмисля всички звуци, които преминават през ухото ви. Това ви позволява да разбирате речта, да общувате, да оценявате музиката и да се наслаждавате на звуците на природата. Мозъкът ви е свързан да слуша, а вие сте настроени да общувате.

Доминиране на ушите

Вие знаете кой крак предпочитате, например, когато ритате топка или започвате да качвате и слизате по стълби. Но знаете ли кое ухо предпочитате? Подобно на дясната или лявата ръка, повечето хора са с дясно или ляво доминиращо ухо. Това има значение, тъй като в мозъка има речева специализация, като по-голямата част от хората обработват разбирането на езика и производството на реч в лявата половина на мозъка. Тъй като дясното ухо е директно свързано с лявата страна, това е най-ефективното ухо за разбиране на езика и изразяване чрез реч.

Ако слушаме речта главно през лявото си ухо, тогава тази информация първо ще бъде получена от дясната страна на мозъка. 

Но тази страна не разбира език, така че сигналът трябва да бъде пренасочен към лявата половина на мозъка, където се намират нашите езикови центрове. Това ще отнеме малко време, като забавянето може да затрудни дешифрирането на кратки звуци или точното разбиране на речта. Когато говорим, слушаме собствения си глас, за да ни даде обратна връзка за това как говорим. Опитайте се да говорите с добре покрити уши. Няма да знаете колко силно говорите и повечето хора също ще забавят темпото. 

Хората, които използват основно лявото си ухо, за да слушат собствения си глас, ще изпитат кратко забавяне, преди да могат да обработят речта, а в някои случаи може да доведе дори до заекване.

Милена ВАСИЛЕВА

Горещи

Коментирай