Болка, продължаваща повече от три месеца, при която медикаментозната терапия и физиотерапията не са дали желания резултат, се определя като хронична. Това е сложно състояние, водещо до физически ограничения и засягащо и психическото благосъстояние. Може да бъде причинено от различни фактори - наранявания, заболявания и дори невронни промени в главния и гръбначния мозък. Неврохирургичното лечение на хронична болка се постига чрез инвазивни процедури, а с доц. д-р Тодор Шамов говорим за гръбначно-мозъчните импланти и как те помагат на пациентите да се върнат към нормалното си ежедневие.
Визитка♦ Доц. д-р Тодор Шамов, д.м., завършва магистратура по медицина в Медицинския университет в Плевен през 1996 г. Специализира неврохирургия в МУ-Плевен и МУ-София. През 2010 г. защитава дисертация. В периода 2003 г. – 2012 г. е лекар неврохирург във ВМА–София. От 2012 г. до 2017 г. е консултант по неврохирургия в болница „Джабер ал Ахмед“-Кувейт Сити. От 2018 г. е хабилитиран доцент към Клиниката по неврохирургия на ВМА–София. През 2022 г. завършва магистратура по публична администрация и здравен мениджмънт към УНСС. От 2023 г. е началник на Клиниката по неврохирургия към ВМА–София, впоследствие – и на Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „Света Анна“ – София. Завършва пълен цикъл на обучение към EuroSspine (European spinal course diploma) през 2016 г. Специализирал е в Австрия, Норвегия, Дания, Франция, Гърция, Чехия, Турция, Дубай и Кувейт. Публикува в научни списания в САЩ, Европа, Турция и Саудитска Арабия, където е и рецензент. Член е на Българското дружество по неврохирургия, Кувейтския клон на неврохирургично дружество „Уолтър Денди“, Европейското дружество по неврохирургия и Малтийската медицинска асоциация. Има интереси в областта на интервенционално лечение на болката, хирургия на гръбначномозъчните тумори, на орбитата, образно-ръководена и спинална неврохирургия. |
- Доц. Шамов, наскоро във вашата клиника в болница „Св. Анна“ за първи път беше извършена имплантация на гръбначномозъчен стимулатор. Бихте ли разказали повече за това?
- Да, така е, извършихме имплантация на гръбначномозъчен стимулатор за първи път в нашата практика при 60-годишен пациент. Но този тип интервенции не са новост и се правят у нас от 2001 г., като първите два случая на подобна имплантация са направени в Клиниката по неврохирургия на Александровска болница, миналата година са сложени 7 стимулатора в „Пирогов“, в болница „Св. Ив. Рилски“, в „Св. Анна“ във Варна и в „Сърце и мозък“ в Плевен. Пациентът е в добро състояние, отчита се положителен ефект от интервенцията. Той е с хронична невропатна болка вследствие на гръбначномозъчна травма.
Основна индикация за имплантирането на гръбначномозъчен стимулатор е при пациенти, претърпели няколко неуспешни гръбначни оперативни интервенции, също така и при хора с хронична невропатна болка и с регионален комплексен болков синдром. Има и атипични индикации като хронична невропатна болка при полиневропатии, множествена склероза и гръбначномозъчни травми.
Също така инцидирани за такава имплантация са някои пациенти със съдова патология на долните крайници като ХАНК и болест на Бюргер. Тук е мястото да се отбележи, че пациентите трябва да отговарят на строго определени инклузионни критерии за имплантацията и да имат реалистични очаквания за евентуалния ефект от интервенцията. Неподходящи кандидати за такава имплантация са пациенти, които злоупотребяват с наркотични аналгетици, хора с личностови разстройства, със соматоформни разстройства, с тежка форма на депресия.
- Как се извършва тази интервенция и налага ли се впоследствие да се имплантира ново устройство?
- Ако са спазени индикациите за имплантиране, резултатите са гарантирани в голям процент от случаите. Нужно е пациентите да бъдат подходящо селектирани от екип от лекари, такива са изискванията на НЗОК. Стойността на това устройство се покрива напълно от Касата. Същността на интервенцията се изразява в поставянето на електроди в гръбначния канал на пациента, които се позиционират зад гръбначния мозък. Чрез подаването на електрически импулси с напрежение от порядъка на 1-1.5 волта се постига потискане на усета за болка и има усещане за затопляне в зоната на болката
Първоначално се провежда тестови период за около седмица и при условие че пациентът съобщава за положителни резултати, се пристъпва към трайна имплантация на пулс-генератора. Пациентът може да контролира някои параметри на устройството до постигане на адекватно обезболяване чрез външно дистанционно управление. Лекарят също може чрез специални устройства да контролира параметрите на самата невромодулация като сила на тока, интензитет, честота и продължителност на стимулирането.
- В кой етап на лечението на хроничната болка се пристъпва към имплантирането на такова устройство?
- Тези импланти се поставят в случаите, когато всички възможности за повлияване на болката не са дали желания резултат. Тук трябва да се отбележи, че хроничната болка е сложен и комплексен феномен и понякога е необходима мултидисциплинарна оценка на пациентите.
Доц. д-р Тодор Шамов
- Успявате ли вие, лекарите, да помогнете ефективно на хората с хронична болка?
- Хроничната болка остава предизвикателство за медицината. За такава говорим, когато е с продължителност повече от 3 месеца и не се повлиява от лекарства и физиотерапия. Ако не се направи опит за повлияване на тази болка, има риск от възникване на т.нар. централна сенситизация на нервната система, която задълбочава процеса и прави болката трайна. При такава болка може да има и други методи за повлияване като транскраниалната магнитна стимулация. При нея се стимулира мозъчната кора с магнитно поле като има възможност за точно фокусиране над определени центрове.
Това води до развитието на задръжни процеси в кората на главния мозък и до потискане на усета за болка. Тази методика напоследък намира доста сериозно приложение при редица заболявания – при хроничен световъртеж, шум в ушите, аутизъм, някои форми на депресия, възстановяване след инсулти. При невропатна болка могат да се прилагат различни минимално инвазивни методи като радиочестотни интервенции, крионевролиза и инжектиране на различни субстанции около периферните нерви.
- Какво представлява крионевролизата като лечебен метод?
- Крионевролизата е метод за въздействие върху периферната нервна система, при който под ултразвуков или рентгенов контрол се достига до определени таргетни нервни структури, които в повечето случаи имат отношение към усещането на болката. Достига се до съответната структура и с криосондата се прилага замразяване, при което температурата на върха на криосондата достига до минус 50-70 градуса. Това води до обратимо увреждане на нервите, които провеждат усета за болка. То е обратимо, тъй като след известен период се създава възможност за регенерирането на нервните влакна
Трябва да се проведе много внимателен подбор на пациентите, когато се прилагат подобни методики на въздействие.
Крионевролизата е интервенция, която се извършва в условията на операционна зала и чрез нея освен периферни сетивни нерви могат да се денервират стави на гръбнака или периферни стави – коленна, раменна и др. Всички тези методи са част от арсенала ни, когато говорим за интервенционално лечение на болката. Тези методи навлизат в ход, когато възможностите на консервативното лечение и на физиотерапията са изчерпани. Поне 3 до 6 месеца е редно да се опитат всички т.нар. консервативни методи за овладяване на болката и тогава да се пристъпи към интервенционалните техники или хирургично лечение.
- Какви най-често са вашите пациенти?
- Най-често това са пациенти с гръбначни заболявания, с периферни невропатии, с хронична болка след артропротезиране, с болка в коремната стена след херниопластика, също така с хронична форма на главоболие. Редно е терапията да се започне обикновено от невролог или ревматолог с медикаменти и физиотерапия. Когато не се постигне желаният ефект, тогава да се обмисли приложението на подобни интервенционални методи след прецизна предварителна селекция на пациентите.
Маргарита БЛАГОЕВА
