На Световния ден за информираност за атопичeн дерматит - 14 септември, Асоциация “Грижа за пациента” и Асоциация на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ) направи среща на експерти с пациенти в София. Сред лекторите бяха дерматологът доц. д-р Жана Казанджиева - председател на Секцията по дерматоалергология към Българското дерматологично дружество и неврологът д-р Нейко Нейков - специалист по медицина на съня в “Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда”.
Бремето да си болен от атопичен дерматит
„200 000 възрастни и 400 000 деца са с атопичен дерматит в България и имат нужда от ежедневна грижа и подкрепа, за да се контролира състоянието им. Особено тежко е състоянието на 25 до 30% от децата и 5 до 8% от възрастните с атопичен дерматит – обясни доц. Казанджиева. – Тези болни имат силно влошено качество на живот поради тежки нарушения на съня от постоянния сърбеж. 30% от тях страдат също от астма, а 35% имат и алергичен ринит. Заради нарушената кожна бариера при пациентите с атопичен дерматит те допълнително страдат и от контактен дерматит, основно при досег с латекс и никел. По същата причина в някакъв момент от живота си тези пациенти получават и бактериална кожна инфекция. Много от атопиците
имат остри алергични реакции към храни –
особено към фъстъци, яйца, хляб, соя, риба. Алергията към фъстъци не е толкова честа в нашата страна, но в Америка, където децата ежедневно ядат фъстъчено масло, стават много чувствителни към тях. Като цяло четирима от пет души с атопичен дерматит имат и други заболявания.”
Специалистът допълни, че винаги при атопичен дерматит има генетична причина за отключване на заболяването. Основна характеристика на този дерматит е сухата кожа с нарушена кожна бариера и променен микробиом. Това обяснява нахлуването на всякакви патогени и дразнители през увредената кожна бариера и неблагоприятното въздействие на околната среда. В 85% от случаите заболяването стартира преди петата годинка на детето.
„Бремето на атопичния дерматит е огромно. От незаразните заболявания, които нямат фатален край, атопичният дерматит е на 15-то място по нарушено качество на живот и на първо място от кожните болести заради постоянния сърбеж, болка, парене, обриви,
чести депресии, нарушен сексуален живот,
а също лоши кариерни възможности заради честите отсъствия от работа и големи финансови разходи поради скъпата медицинска козметика (емолиентите), която тези пациенти използват. Здравната каса поема новите скъпоструващи терапии, но скъпите емолиенти, с които болните се мажат всеки ден по няколко пъти, купуват изцяло за собствена сметка. Защото емолиентите трябва да са от най-висок клас – без алергени, без парфюми, без консерванти, без емулгатори, което увеличава цената на крайния продукт.
Тези хора не могат или трудно спортуват заради сърбежа от потенето и избягват да влизат в басейн, тъй като са с обриви. Макар че не са заразни, останалите хора смятат, че пациентът с атопична екзема ще ги зарази”, коментира доц. Казанджиева.
Какви са съвременните терапевтични стратегии?
Допреди година и половина лекарите можеха да предписват на пациентите с атопичен дерматит само емолиенти, локални кортикостероиди, калцийневринови инхибитори, фототерапия и системни кортикостероиди.
Вече разполагат с още две съвременни средства за лечение на това имуномедиирано възпалително заболяване на кожата – биологичните средства и малките молекули. Те се заплащат от Здравната каса. Биологичното лекарство обикновено действа извън клетката, като блокира един или два клетъчни рецептора. Докато малките молекули (JAK-инхибиторите) действат вътреклетъчно и блокират целия процес на възпаление чрез блокирането на всички клетъчни рецептори. Малките молекули блокират провъзпалителните ензими, наречени янускинази, и затова се наричат янусинхибитори или както се произнася на английски – джакинхибитори (JAK-инхибитори).
„До май 2024 г. в Европа на терапия с малки молекули се лекуват 163 500 пациенти с атопичен дерматит. Тази терапия не е подходяща за пациенти с тромбофлебит и страдащи от сърдечносъдови заболявания, настоящи и бивши пушачи, хора с рак. Затова дерматолог преценява кой пациент е подходящ за това лечение и го праща на специализирана комисия за издаване на протокол“, добави доц. Казанджиева.
Д-р Нейко Нейков: До 87% от атопиците имат нарушения на съня
“30 до 48% от възрастните хора страдат от някакъв вид нарушение на съня, като половината от тях са с поставена диагноза. Статистиката е от страните с развита съвременна медицина и действащи регистри. В съня рефлектира това, което ни се е случило през деня, когато не спим”, обясни неврологът и специалист по медицина на съня д-р Нейко Нейков.
В голяма част от случаите сънното нарушение е вторично – следствие на системно заболяване, каквото е и атопичният дерматит. Сънните нарушения при хората с атопичен дерматит са много често срещани – 47 до 80% от децата атопици и 33 до 87% от възрастните в еруптивния период на заболяването.
До какво води сънното нарушение при атопия?
Нарушеното качество на живот е безусловно. Когато заболяването прогресира, поведението на болния е много близко до това на хората с хиперактивност и дефицит на вниманието. Около 30% от младите пациенти с атопия имат такива симптоми. Децата до 11-годишна възраст растат предимно по време на сън. Затова страдащите от атопичен дерматит деца, които задължително са с нарушения на съня, имат нисък ръст. По време на пубертета донякъде се компенсира това изоставане в ръста, но никога човек не достига потенциала си.
Нарушенията в семейните отношения на родители с деца атопици са правило. Колкото детето е по-малко и страда по-тежко, толкова има нужда от родителите си, от някой, който да го успокоява, да се грижи за него. Неспящото и ревящо дете нощем пречи и на родителите си да спят. А през деня то е хиперактивно и непослушно. Това създава напрегната семейна обстановка, а родителите страдат от тревожност и депресия, особено майката.
Възрастните пациенти са принудени често да посещават лекар заради еруптивните си периоди и медикаментите, които са с контролирано изписване. Безсънието е заради стреса от самото заболяване, от хроничното възпаление, от сърбежа. Нуждата от чесане е по-изразена през нощта. 14,3% от времето за сън на болните е заето от будност и чесане. А чесането води до по-голямо възпаление и до повече разчесване.
От нарушения на съня страдат и пациенти, които са в ремисия, когато нямат кожни лезии. Тези хора имат чести пробуждания заради бързите преходи от дълбок към повърхностен сън. Настъпват и събуждания в съзнание. Понеже през нощта кожата става по-суха, атопиците, които по принцип имат суха кожа, страдат още повече. Хората с атопичен дерматит страдат и от други нарушения на съня, особено от синдрома на неспокойните крака – при 22% от пациентите в ремисия и при 99% от тези в период на ерупция.
Как да подобрим съня?
Фармакологичното лечение на самото сънно нарушение е много трудно. Безопасните бензодиазепини, които не водят до пристрастяване, не са регистрирани в България.
„Огромна част от нашите пациенти са пристрастени към ривотрил и ксанакс. Затова в момента пациентите даже си вредят с бензодиазепините. Нито един от специфичните медикаменти за безсъние не е стигнал до нашата страна, въпреки че сме правили клиничните проучвания за тях.
Огромно проучване – метаанализ, зачеркна основната част от комерсиалните продукти, които се рекламират при безсъние, като безполезни и дори вредни. Това са валериан, триптофан, мелатонин, дифенхидрамин, тиагабин (антиепилептичен медикамент), тразодон (антидепресант с кардиотоксичен ефект).
На практика най-ефективното фармакологично лечение на инсомнията при атопиците е терапията на самия атопичен дерматит. Специфичните кортикостероиди и JAK-инхибиторите повлияват значително сънното нарушение, доказват клинични проучвания. Пациентите атопици стават доста по-спокойни и могат да стоят по-дълго на едно място. Апаратно регистрираното подобрение на съня е 3 до 6%, но представата на пациента за неговия собствен сън е за изключително добро повлияване. Основно защото изчезва нуждата от чесане.
Препоръчителна е когнитивно-поведенческата терапия на инсомнията при атопиците. Но терапията при психолог когнитивно-поведенчески терапевт трае няколко месеца и не се заплаща от Здравната каса“, каза д-р Нейков.
Мара КАЛЧЕВА
