Проф. д-р Мария Стаевска, д.м.: Често пациентите с уртикария се поставят на тежки и ненужни диети

В момента тече истинска революция в проучването на нови медикаменти за лечение на заболяването

https://zdrave.to/index.php/saveti-ot-spetsialisti/prof-d-r-mariya-staevska-dm-chesto-pacientite-s-urtikariya-se-postavyat-na-tezhki-i-nenuzhni-dieti Zdrave.to
Проф. д-р Мария Стаевска, д.м.: Често пациентите с уртикария се поставят на тежки и  ненужни диети

Уртикарията е сериозно и мъчително заболяване, но медицината много напредва в неговото лечение. Има нови медикаменти, показващи много добри резултати, но в повечето случаи на тези пациенти се правят скъпи и безсмислени изследвания, предписва им се неправилно лечение. Това заяви топспециалистът проф. д-р Мария Стаевска, д.м., и обясни изключително важни факти и подробности около това заболяване.

Визитка

Проф. д-р Мария Стаевска, д.м., е началник на Клиниката по клинична алергология на УМБАЛ “Александровска”, ръководител на Катедрата по алергология на Медицински факултет, Медицински университет, София и председател на Българското дружество по алергология (БДА). Тя завършва медицина във ВМИ - София през 1991 г., има придобита специалност по вътрешни болести (1997), по клинична алергология (1999) и магистърска степен по здравен мениджмънт от Медицински университет - Пловдив.  Специализирала е имуногенетика в Института “Пастьор” в Париж и медикаментозна алергия в Медицинския университет в Лодз, Полша. От 2017 г. проф. Стаевска е началник на Клиниката по клинична алергология към Александровска болница. Научните º интереси са в областта на хроничната уртикария и наследствения ангиоедем. Автор и съавтор е на повече от 100 научни публикации в страната и чужбина.


- Проф. Стаевска, темата на Световния ден на уртикарията през 2024 г е „Твоето пътуване”. В този контекст, с какви проблеми е свързано това „пътуване” за българските пациенти? 

- Не случайно, UCARE мрежата, това е световна мрежа от центрове на високо медицинско ниво с координиращ център болницата „Шарите” в Берлин, към която принадлежи Клиниката по алергология на Александровска болница, дава акцент на дългото пътуване на пациентите до най-правилното диагностициране и лечение. За съжаление, този проблем съществува в целия свят, включително и в нашата страна.

В повечето случаи на пациентите се правят скъпи и безсмислени изследвания, които нямат нищо общо с генезата на болестта. Голям проблем е и неправилното лечение. По правило, пациентите се поставят на тежки диети, които са напълно ненужни. Другият тежък проблем е и свръхупотребата на системни кортикостероиди, които увреждат здравето на пациентите.

- Какво заболяване е уртикарията? Защо се нарича още и копривна треска?

- Нарича се копривна треска, защото обривите й като вид, и като усещане много наподобяват ужилването от коприва. Формират се сърбящи, надигнати, бързопреходни обриви на различни места по тялото, като в местата с рехава съединителна тъкан могат да се получат и отоци. 

- Витаят ли около уртикарията все още митове, въпреки информационните материали и интервюта на специалистите? Кои аспекти, свързани с болестта, остават и до днес неразбрани?

- За съжаление, да. Всъщност, уртикарията основно може да се раздели на остра и хронична. Хроничната от своя страна, се разделя на спонтанна и индуцируема. Индуцируемата може да бъде провокирана от контакт с топло, студено, слънчева светлина, вибрация, тангенциален натиск при дермагрофизма и вертикален натиск при забавената уртикария от натиск, повишаване температурата на тялото при стрес, физическо усилие или горещ душ при холинергичната уртикария. 

6 признака, че сте алергични към определен антибиотик

При индуцируемата уртикария има по-малко грешки, но като цяло не е много добре позната на повечето колеги неспециалисти. Най-големи проблеми срещаме със съществуващите митове и легенди при хроничната спонтанна уртикария – нито пациентът, нито лекарят приемат, че тя е спонтанна, т.е. предизвиква се от имунни процеси вътре в организма. В резултат на това се започват хиляди изследвания в търсене на „енигматичната” външна причина, която не можа да бъде открита, по простата причина, че не съществува. 

Имаме проблеми и с острата уртикария – тя се провокира главно от вирусни инфекции, по-рядко е в резултат на медикаментозна алергия и само в 1% е вследствие на хранителна алергия. За съжаление, не само пациентите с остра уртикария, но и тези с хронична, обикновено са оставяни на ненужни рестриктивни диети - обикновено ориз и картофи, което още повече влошава качеството на живот на пациентите, без да доведе до никаква полза. 

- Има ли и други състояния, които често протичат с уртикария? Можем ли и как да ги различим? 

- Наистина има много състояния, които могат да протекат с уртикариални обриви. Вече споменах, че алергията от медикаменти, ужилвания и храни може да се изяви с уртикария. Вирусните инфекции също протичат с обриви, които понякога приличат на уртикариални напр. при т.нар. пета болест (тип шарка). Понякога е трудно, тъй като вирусите сами по себе си изострят наличната хронична уртикария. Уртикарията трябва да се разграничи от уртикария васкулит и много редкия синдром на Шницлер, който има периодично повишаване на температурата и наличие на специфичен белтък в кръвта.

- Какви са причините за възникването на уртикарията и можем ли да я предотвратим? Защо се определя като многолико заболяване?

- Мисля, че вече отговорих на въпроса защо се определя като многолико заболяване, разказвайки за видовете уртикария. Понякога наистина е объркващо, защото от една страна, може да бъде симптом на заболяване (например, изява на медикаментозна или хранителна алергия), но друг път да е самостоятелна болест със специфична етиология.

В този смисъл причините за възникването са напълно различни. Вече разказах от какво се предизвикват индуцируемите форми, разбира се, при съответната настройка на имунната система. При хроничната спонтанна уртикария причините са автоимунни или автоалергични процеси вътре в организма. В Клиниката по алергология правим специфични тестове, за да ги открием, които не се предлагат от лабораториите. 

- По какво се различава острата от хроничната форма на уртикарията?

- Най-общо, при 50% от острата уртикария можем да открием външен провокиращ фактор. При хроничната уртикария причината е вътрешна. При другите 50% от острата уртикария, при която не се намира външен фактор, трябва внимателно да проследим, защото понякога хроничната уртикария протича интермитентно и може да се изяви с поредица от кратки периоди на поява на обриви, които могат да бъдат интерпретирани като остра уртикария. Всъщност това е хронична интермитентна уртикария. 

- Какво се случва в организма на човек с уртикария, освен видимите й външни прояви по кожата? Възможно ли е в някои случаи да се превърне в много опасно заболяване за човека?

- Пак се сблъскваме с проблема дали това е проява на друг процес или е самостоятелно заболяване. В медицината често е така – например високото кръвно може да е изява на друга болест - бъбречна, но и да е самостоятелно заболяване. Когато говорим за хранителна, медикаментозна алергия или инсект алергия (алергия от ужилване от пчели, оси, стършели), която се изявява с уртикария, трябва да мислим и за по-тежките реакции на анафилаксия – животозастрашаващ оток на ларинкса, тежък астматичен пристъп, анафилактичен шок със загуба на съзнание и опасност от фатален изход.

В тези случаи наистина е опасно и трябва спешно да се приложи адреналин. За съжаление, в нашата страна, човек не може да се снабди с адреналинов автоинжектор и пациентите са принудени да го търсят и купуват от чужбина. Дори в лечебни заведения  по-често се прави кортизон по спешност, вместо да се започне с адреналин. Обратен е проблемът при хроничната уртикария, тя не може да застраши живота. Дори да има оток на устните и клепачите, при нея отокът не се разпространява към ларинкса и няма опасност за живота. 

Е, за да станат нещата по-объркващи при 10% от пациентите уртикарията протича само с отоци. В такива случаи трябва да се изключи лекарствено индуциран ангиоедем или наследствен ангиоедем. Много е важно, защото тези състояния могат да бъдат фатални – отокът на ларинкса, водещ до задушавене, застрашава живота на пациентите, а лечението им е напълно различно от това на алергичните отоци и тези при уртикария. 

- Може ли уртикарията да се окаже неочакван и неприятен „сюрприз“ при човек, който никога преди това не е имал такъв проблем?

- Разбира се, всички болести имат своето начало. Уртикарията може да започне още в детска възраст, но при много пациенти стартира в зрелия живот

Честотата е особено голяма в периода 40-50 години. 

- Как протича лечението и може ли да бъде профилактирано състоянието?

- Поддържащото лечение на уртикарията е вид профилактика на състоянието – ако то се приема редовно, пациентите не получават обриви и отоци, и могат да водят напълно нормален начин на живот. 

- Помагат ли нестероидните противовъзпалителни средства? Може ли с други медикаменти да се ограничи честата употреба на орални или инжекционни кортикостероиди, които могат да причинят множество странични ефекти?

- Нестероидните противовъзпалителни средства  (аналгин, аспирин, нурофен) не се използват за лечение на уртикарията. Нещо повече,  при около една трета от пациентите с хронична уртикария те рязко изострят състоянието. Проучванията показват, че най-честата причина за хоспитализация по повод тежка уртикария и ангиоедем е приемът на нестероидни противовъзпалителни средства. 

От друга страна, стероидните противовъзпалителни средства, т.е. кортизонът, имат много мощно действие. Проблемът е, че той може да се използва без поява на странични ефекти, само в кратки курсове при влошаване на състоянието. Така съветват и световните ръководства за лечение на болестта.  Кортизонът не се препоръчва за поддържащо лечение, защото е по-опасен за пациента от болестта хронична уртикария. Честа грешка е включването на този медикамент за дълго в лечението на пациента, което за съжаление е обичайна практика в нашата страна. 

- Клиниката по клинична алергология на „Александровска” болница е център по алергология за цялата страна. Защо я определяте като уникална структура? Какъв е приносът на екипа ви по отношение лечението на уртикарията?

- Към Клиниката по клинична алергология на болница „Александровска” се насочват пациенти от цялата страна. При нас има възможности за пълно изследване на пациентите с уртикария, с наследствен ангиоедем, хранителна и медикаментозна алергия. Клиниката е част от UCARE мрежата, което е признание за нашия принос. Ние успяхме да публикуваме в американско медицинско списание с много висок импакт фактор нашите проучвания за  ползата от повишаване дозата на антихистамините при тежки случаи на хронична уртикария над посочената в кратката характеристика на продукта.

Д-р Мина Сълева-Статева, д.м.: През зимата кожата е предразпoложена към стрептококови инфекции и херпеси

В Англия публикувахме и нашите проучвания за превъзходството на съвременните антихистамини пред старите, които имат множество странични ефекти, като сънливост, отпадналост и увеличаване на теглото. Този принос бе оценен от UCARE мрежата и след одит от водещи световни специалисти в областта на уртикарията ние получихме този статут. 

- Уртикарията е заболяване, което днес се обсъжда активно на всички международни конгреси. Кои проблеми все още не намират решение?

- В момента тече истинска революция в проучването на нови медикаменти за лечение на уртикария, показващи много добри резултати. Клиниката по алергология на Александровска болница участва в тези програми и така успяваме да осигурим лечение на нашите по-тежки пациенти, включително и безплатен omalizumab. Това, разбира се, не решава проблема, защото тези програми са лимитирани във времето и в броя участници.

- Очаквате ли в скоро време да се появят нови методи за лечение, които да водят до пълно излекуване на пациентите?

- Трудно е да се излекува болест като хронична уртикария, диабет, високо кръвно налягане... Тези болести се самоподдържат и ние непрекъснато трябва да потискаме тяхната активност. Ако ми позволите аналогията, да излекуваме завинаги хронична болест е все едно за изобретим косачка за трева, с която след като окосим, тревата да не расте отново.

Сами разбирате, че това не е възможно. Новите медикаменти успяват без странични ефекти за дълго да потиснат симптомите на болестта, а забелязваме, че се  постига често и трайна ремисия, т.е. живот без болест. Така че, кой знае, може би в един момент чудото ще стане и ще успеем да постигнем пълно излекуване на пациентите, но най-вероятно интервенцията трябва да стане преди трайното установяване на патологичните процеси. 

Започва едномесечна кампания

♦ На 1 октомври се отбелязва Световният ден на уртикарията, който поставя началото на едномесечна кампания, насочена към повишаване на обществената осведоменост относно хроничната уртикария - изтощително състояние на кожата, характеризиращо се с повтаряща се поява на копривна треска (уртикария), която продължава шест седмици или повече. 

Тази година кампанията UDAY се завръща с мощно ново мото: “Твоето пътуване”.

През 2024 г. поставяме светлината на прожекторите върху хората, засегнати от уртикария, които споделят своите лични истории за устойчивост и надежда. От появата на първите симптоми, през предизвикателния процес на намиране на правилния лекар и лечение, до крайната цел за постигане на живот, без симптоми, тези пътувания са свидетелство за силата и постоянството на хората, живеещи с уртикария. Като подчертава тези преживявания, кампанията UCARE UDAY има за цел да повиши осведомеността, да предостави подкрепа и да вдъхнови всички онези, които са на собствен път с това състояние.

 

Кои изследвания са включени в диагностиката?

“Аз вече споменах специфичния кожен тест за антитела, но трябва да се изключи хранителна алергия - отново с кожни проби или кръвни тестове, друга патология - от там множество кръвни изследвания, включително и тези за изключване на наследствен ангиоедем. Може би е коректно да обясним кои изследвания не трябва да правим - за непоносимост към храни, хистамин в урина и изпражнения, за активност на ДАО. В нашата страна е много разпространено самоназначаването на изследвания, които пациентите си заплащат сами (никой фонд не би ги реимбурсирал, защото те нямат клинична стойност). Така те изразходват много финансови средства, без това да допринася за поставянето на правилна диагноза”, обясни лекарят..

Милена ВАСИЛЕВА

Горещи

Коментирай