Гласуването за одобряване на категорията се проведе в началото на април по време на Световния конгрес по диабет на Международната федерация по диабет (IDF), проведен в Банкок, Тайланд. През януари 2025 г. в Индия се проведе среща на експертна група.
Специалистите трябваше да изготвят консенсусно становище относно състоянието, което да бъде и публикувано, казва пред Medscape Medical News д-р Мередит Хокинс, професор по медицина в Медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в Бронкс, Ню Йорк.
„Диабетът, свързан с недохранване, исторически е бил недостатъчно диагностициран и слабо разбиран... Признаването му от IDF като тип 5 е важна стъпка към повишаване на осведомеността за здравословен проблем, който е толкова опустошителен за изключително много хора“, смята Хокинс.
Класификацията на Американската диабетна асоциация определя тип 1 и тип 2, следвани от специфични типове, дължащи се на други причини, като например единични гени, екзокринни панкреатични заболявания като кистозна фиброза или диабет, индуциран от лекарства или химикали. Гестационният диабет е посочен отделно. Диабетът, свързан с недохранването, е описан за първи път в Ямайка през 1955 г.
Той се наблюдава най-често при млади мъже в страни с ниски и средни доходи, които имат индекс на телесна маса под 19
Те често биват погрешно диагностицирани като страдащи от диабет тип 1, но не развиват кетонурия или кетоза, въпреки високите нива на кръвната захар и високите нужди от инсулин. През 1985 г. Световната здравна организация официално класифицира "захарен диабет, свързан с недохранване", като отделен тип диабет, но след това - през 1999 г., премахва категорията, позовавайки се на липса на доказателства, че недохранването или дефицитът на протеини причиняват диабет. Хокинс разбира за диабета, свързан с недохранването, през 2005 г., докато е лектор на няколко световни здравни срещи.
През 2010 г. тя основава Глобалния институт по диабет „Айнщайн“, за да го изучава състоянието
През 2022 г. заедно със свои колеги публикува резултати от най-съвременни метаболитни тестове при 73 индийци, сред които и 20 със състоянието, което сега се нарича диабет тип 5, след изключване на всички други известни форми на диабет чрез имуногенетичен анализ. Други 15 са били с диабет тип 1, 13 - с тип 2, 16 са били слаби без диабет, а девет били с наднормено тегло, но също без диабет.
Сред откритията са по-ниска обща инсулинова секреция в групата тип 5, отколкото в групата слаби без диабет и в групата с диабет тип 2, значително по-ниско ендогенно производство на глюкоза и значително по-високо усвояване на глюкоза в групата тип 5, отколкото в групата с диабет тип 2, и значително по-ниска висцерална мастна тъкан и хепатоцелуларни липиди в групата тип 5, отколкото в групата с диабет тип 2.
Тези открития противоречат на предишното схващане, че диабетът, свързан с недохранване е неделим предимно от инсулинова резистентност. „Оказва се, че хората с тази форма на диабет имат дълбок дефект в способността си да отделят инсулин което не е било разпознавано преди. Това откритие революционизира начина, по който мислим за това състояние и как трябва да го лекуваме“, казва Хокинс.
Тя коментира пред Medscape Medical News, че е важно да се разграничава диабет тип 5 от диабет тип 1, защото прилагането на твърде много инсулин може бързо да се окаже фатално.
Въпреки че все още няма ясни насоки за лечение на тип 5, някои данни показват, че много малки количества инсулин, комбинирани с перорални средства, може да са най-ефективни. "Подозирам, че храненето им трябва да включва много по-големи количества протеини и по-ниски количества въглехидрати, плюс внимание към дефицитните микроелементи, но това трябва да бъде внимателно проучено сега, когато имаме официален мандат от Международната федерация по диабет.
Често ме питат: „Защо виждаме толкова много хора, страдащи от него, но никога не четем за това в учебниците?“ Оказва се, че тези учебници са написани на Запад, където състоянието почти не се среща, но това скоро ще се промени...", добавя Хокинс. Работна група е натоварена със задачата да разработи официални диагностични и терапевтични насоки за диабет тип 5 през следващите 2 години.
Мария ИВАНОВА
