Министерството на здравеопазването на Испания сезира европейските органи и Световната здравна организация за епидемия от листериоза в тяхната страна. Потвърдени са 150 случая на заболяването, като най-много са в Андалусия. От Европейската комисия взеха мерки и ограничиха износа на продукти от Испания.
Какво представлява листериозата? Как става заразяването? Каква е клиничната картина? Какви са най-належащите и ефективни предпазни мерки? Потърсихме отговор на тези и още въпроси от доц. д-р Атанас Мангъров - специалист по инфекциозни болести, началник на Първо детско отделение към Инфекциозната болница “Проф. Ив. Киров” в София.
- Доц. Мангъров, през последните седмици се заговори за листериозата по повод епидемия, избухнала в Испания. Дори и Световната здравна организация се включи, за да се предприемат предпазни мерки в останалите страни. Каква е ситуацията в България?
- Направих справка, която всеки може да извърши в Националния център по заразни и паразитни болести. Данните там показват, че от началото на 2019 г. досега има 8 случая на листериоза. За сравнение - за цялата 2018 г. бяха регистрирани общо 8 случая на това заболяване. Ако се връщаме назад в годините, цифрите са горе-долу 10 случая на година. Това го има всяка година и не става дума за епидемии, а за локални епидемични взривове. Например в САЩ почти всяка година регистрират такива епидемични взривове от листериоза.
- Какво е характерното за това заболяване? От какво се причинява?
- Поначало листериозата е род листерия, който има 6 вида. Един от видовете се нарича листерия Иванови. Той е открит и кръстен на името на един български микробиолог - Иван Иванов. Опитах да открия нещо за него, но не успях - няма нищо написано и публикувано за този човек. А не са кой знае колко българските микробиолози, на които да е наречена някаква бактерия. Този човек е бил ветеринарен микробиолог. Може би навремето е отишъл на Запад, т.е. невъзвращенец, но това са само предположения.
Всъщност единият вид листерия, който причинява заболяване при хората, това е листерия моноцитогенес, който е най-разпространен. И вторият е листерия Иванови, която обикновено причинява заболяване при животните - при овцете основно. Но тя е в състояние да причинява също и заболяване при хората.
- А как става заразяването?
- Заразяването става при консумиране на храни, които са заразени с този микроб - листерията. Става дума за животински продукти. Имайте предвид, че този микроб е много устойчив на външната среда, може да се разпространява и при ниски температура, в т.ч. - в хладилници. Затова най-рискови са храните от т.нар. студен бюфет. Става дума за всякакви сандвичи, шунки, салами, риби, калмари, сьомги и прочее. А също така и сирена, особено тези, които се приготвят от непастьоризирано мляко.
Листериозата не е толкова разпространено заболяване, защото инфектиращата доза е много висока. За да се зарази човек с листерии, трябва да изяде към 100 милиона микроби.
Доц. д-р Атанас Мангъров
- Доц. Мангъров, как протича листериозата? Каква е клиничната картина?
- В огромната си част листериозата протича като грипоподобно заболяване. Проявява се с общи симптоми: висока температура, главоболие, болки в мускулите, отпадналост. Тези симптоми минават мимоходом и не се диагностицират. В малък процент от случаите обаче се засяга централната нервна система и това води до тежки листериозни менинго-енцефалити. При тях се получават грануломи в мозъчната тъкан, които са много трудни за лечение и с висок леталитет. Смъртността при листериозните менингити достига до 70%, а вероятността болните да останат с трайни неврологични увреждания също е висока.
Симптомите се препокриват с други подобни състояния, не се правят изследвания и болшинството случаи остават недиагностицирани. При повечето заразени не тастъпват усложнения, но понякога нещата тръгват “накриво” и предизвикват много сериозно заболяване.
- Какви предпазни мерки трябва да се вземат, за да се предотврати това заболяване?
- На първо място храните да се предпазват от замърсяване с листерии. Това може да се постигне при обработката на храните още в кланицата, и при правилното им съхраняване. Например конкретно в Испания е заразена вид испанска шунка, която се обработва, като се инжектира с някакви игли. Точно тези игли са били замърсени. Просто технологична мърлящина. Допуснали са замърсяване, това е.
Много често такива замърсявания се случват с морски продукти - миди, калмари, скариди, сурови риби, сьомга и други, които се консумират сурови или мариновани. Защото това е микроб, който вирее при ниски температури. В Щатите е правено проучване, което установява, че в около десетина процента от пробите, взети от хладилниците за съхраняване на хранителни продукти, са открити листерии.
- Значи за нас е чист късмет да не попаднем на такива храни?
- Така е, човек нищо не може да направи, за да се предпази, защото не зависи от самия него. Тук най-важното е да се спазват всички технологични хигиенни изисквания при производство и съхраняване. Да се спазват ветеринарните мерки за контрол на животинска продукция. Преди няколко години в Швейцария откриха листерии в някои видове сирена.
Пропуснах да кажа, че много уязвими от заразяване са бременните жени, тъй като те са с намален имунитет. А в същото време са в състояние, в което обичат да похапват и екзотични храни. Заразяването на бременна жена може да доведе до аборт, също и до мъртво раждане. Т.е. микробът е по-вреден за плода, отколкото за майката. При нея протича леко.
Яна БОЯДЖИЕВА
