В разгара сме на летния сезон, когато хората най-често заминават на почивка както в България, така и в чужбина. Предвид усложнената обстановка заради епидемията от Ковид-19 в целия свят хората се чувстват объркани.
Освен всичко това сега е и сезонът на летните вируси и инфекции. Някои от първоначалните им симптоми могат да наподобят тези на Ковид-19, но всъщност имат доста големи разлики.
Информацията за тях е от изключителна важност, за да изкарате една спокойна ваканция. На тази тема говорим с доц. д-р Олиана Бойкинова.
Доц. д-р Олиана Бойкинова, д.м., е ръководител на Клиниката по инфекциозни болести към УМБАЛ „Св. Георги”, гр. Пловдив. Родена е в семейство на лекари. Завършила е Медицински университет - Пловдив през 1983 г.
Доц. Бойкинова е лекар по инфекциозни болести с над 30-годишен стаж по специалността. Работи като доцент в Катедра „Инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина” в МУ – Пловдив.
През 2008 г. придобива научна степен „доктор”. Членува в Българското дружество по инфекциозни болести. Автор и съавтор е на монографии и учебници. Има над 60 публикации в България и чужбина.
- Доц. Бойкинова, какво е най-характерно за летните вируси?
- През лятото действително имаме доста пациенти с летни инфекции. Те се дължат както на вируси, така и на хранителни отравяния много често. Това са например ротавируси, норовируси, калицивируси, чревни аденовируси, гастро- и ентеровируси и др.
Лятото е сезонът предимно на ентеровирусите, които имат много пъстра клинична характеристика. Освен гастроентерит, диария и повръщане може да се появят обриви, температура, вирусен менингит. Но освен вирусните заболявания от типа на чревните инфекции имаме и болни със салмонелози, дизентерия, колиентерити поради обясними причини. През лятото се консумира понякога и по-престояла храна, която може да е била развалена от топлото време.
Има и случаи, в които болни с чревна инфекция с диария, повръщане и температура се оказват с коронавирус. Но тези случаи не са чак толкова чести. През цялата година периодично сме имали такива пациенти от всички възрастови групи – деца и възрастни.
- Каква е обаче разликата между двата вида заболявания?
- Още когато разпитваме пациентите, ние се ориентираме от анамнезата и дали има епидемиологична такава. Ако е коронавирус, разпитваме пациента откъде е, има ли ваксинации, как е започнало заболяването, влизал ли е в контакт с други хора с подобни оплаквания. Или, ако е чревна, вирусна или бактериална инфекция, отново ги питаме откъде идват, дали са консумирали някаква некачествена храна.
При чревните инфекции, които не са свързани с Ковид-19, се наблюдава по-кратък инкубационен период. Симптомите настъпват по-бързо – в рамките на 3-4 дни, за разлика от коронавирусното заболяване, където периодът е 8-14 дни.
А в някои случаи скритият период продължава дори по-дълго. Освен това при Ковид-19 пациентите се оплакват от главоболие, мускулни и ставни болки, както и от типичния симптом на нарушение в обонянието. Температурата не е много висока, но тя не може да бъде критерий, защото и при едното, и при другото заболяване има наличие на висока температура от порядъка на 38-39 градуса.
Впоследствие се появява кашлица и се разгръща клиниката на коронавирусното заболяване – с усложнения, като пневмония. Обикновено, ние приемаме пациенти, които са полиморбидни – с други придружаващи болести, най-вече захарна болест, хипертония, сърдечни и онкозаболявания. Така че стабилизираме и преморбидния терен на пациента.
Докато ентеровирусните и ротавирусните, както и другите вирусни заболявания и хранително-чревни инфекции имат остро начало. Започват направо с повръщания и температура, но при тях пациентите се възстановяват много бързо.
Те са обезводнени и след нашата намеса, чрез рехидратация през устата или венозно и съответната терапия тези пациенти след 3-4 дни се възстановяват. Докато еволюцията, клиничният ход при коронавирусните заболявания не е такъв.
Той е по-продължителен, с усложнения, съвсем различни са клиничните изследвания и показателите им, като има промени например в тропонина, в C-реактивния протеин и т.н. Тоест, съвсем друга е лабораторната компилация при коронавирусните заболявания.
Друга разлика е следостатъчните прояви. Обикновено пациентите с чревни вирусни или други бактериални инфекции се възстановяват много бързо, само за няколко дни и дори да имат остатъчни прояви, като лека отпадналост, тя също отминава в рамките на една седмица.
Докато при коронавирусните заболявания е обратно – има дълги постковидни усложнения, които се наблюдават при доста голям процент от хората.
- Симптом като стомашно-чревно неразположение, който се описва като възможен при индийския щам, може ли да се обърка с друг тип вирусна инфекция?
- Да, възможно е. Имали сме такива пациенти. Но параклиничните изследвания са съвсем различни, като се прави и вторичното разграничаване с бърз антигенен и с PCR тест, ако е съмнителен за коронавирусна инфекция.
- Какви са първите стъпки, които могат да бъдат предприети, ако човек почувства неразположение по време на почивка?
-Ако не се подобрят в рамките на 1-2 дни с прием на много течности, с обичайните симптоматични средства и човек вижда, че продължава обезводняването, намалява урината, езикът става сух, трябва веднага да потърси лекарска помощ в най-близкия пункт.
Препоръчително е да се направи бърз антигенен или PCR тест. Аз съм казвала и преди – коронавирусът е голям имитатор и затова е необходимо да се направят тези изследвания.
- Кой период е характерен за летните вируси?
- Ентеровирусите може да се появят още при първото затопляне през ранна пролет, но това не е единственият критерий за тяхното разпространение. Имаме случаи и през зимните месеци. А ротавирусите ги има целогодишно.
- Кои от тези вируси са по-характерни за децата и кои – за възрастните?
- За децата по-характерни са ротавирусите. Ентеровирусите са доста голяма група и се срещат при всички възрасти, но само някои от тях могат да доведат до по-сериозни заболявания. Например коксаки вирусът е от групата на ентеровирусите и може да причини миокардит в детска възраст, но това не е толкова често срещано.
- В публичното пространство вече се правят прогнози, че още преди края на лятото индийският щам ще се разпространи и в България. Имате ли вече впечатления за неговото протичане?
- Имали сме единични случаи в нашата клиника, защото това секвениране се извършва в София. Нямам преки впечатления от този вариант, защото ние приемаме само тежко болни пациенти, а индийският щам като цяло е по-заразен, но протича с по-лека клинична индикация.
- Каква е вашата прогноза - той ли ще преобладава през следващия сезон?
- Не знам каква прогноза да ви дам. Вече се появиха пет-шест сероварианта. Явно вирусът се адаптира и изменя. Очевидно всички РНК-вируси имат способност за голяма изменчивост, както СПИН и хепатит С, затова е трудно да се контролират. Не мога да кажа, но предполагам, че вирусът няма да спре дотук. И колкото и да ми е неприятно, ми се струва, че в края на август-септември ще има нов пик на заболеваемостта.
Аз лично не виждам друг начин да се предпазим и да предотвратим този сценарий, освен всеки от нас да проявява заинтересованост, лична отговорност към себе си и към околните. И, разбира се, да се ваксинира.
- Споменахте няколко щама на коронавируса. Кои от тях очаквате да се разпространят и в България?
- Аз не съм вирусолог. Говори се за южноафрикански, бразилски, индийски. Но не мога да прогнозирам. Всичко е възможно. Виждате, хората вече са много щастливи, че могат да пътуват, тръгнаха да обикалят света със съответните документи и изследвания... Не знаем кой и откъде ще се завърне и какво ще донесе.
В момента от всички наши пациенти 1/3 са с Ковид-19, а останалите – с типично инфекциозна патология, като варицела, марсилска треска, която също е типична за летния сезон с активирането на кърлежите. Имаме и пациенти с хепатити.
Деляна УЗУНОВА
