Специалистът по хранене и диететика доц. д-р Дарина Найденова, д.м., работи от 2003 г. в Медицинския университет във Варна, обучава студенти и стажант-лекари в областта на здравословното и лечебно хранене. Участва в национални и световни научни конгреси по затлъстяване и клинично хранене. Има над 40 специализирани публикации в български и международни списания. Преминала е обучения за лечение на затлъстяването, диетотерапия при различни заболявания, както и за хранене на бременни и кърмещи жени. За в. “Доктор” доц. Найденова обясни как трябва да се храни човек с високи нива на холестерол и триглицериди, тоест с нарушения в обмяната на липидите (дислипидемии).
- Доц. Найденова, влияят ли се холестеролът и триглицеридите от храната, която приемаме?
- В повечето случаи, но не и във всички, може да се повлияят чрез промяна в модела на хранене и на физическа активност. Само при фамилната хиперхолестеролемия, която е наследствено заболяване, особен резултат с промяна на храненето не можем да постигнем.
Хората с дислипидемии обикновено са с наднормено тегло и ако се нормализира телесното тегло, това се отразява благоприятно и на липидния профил. Тези пациенти предпочитат да консумират рафинирани продукти - технологично обработени, вместо да посягат към прясна, сурова, непреработена храна - салати, плодове и ядки. Предпочитат по-мазна храна, колбаси, месо и рядко консумират риба и бобови растения. Не са любители на пълнозърнест хляб, а злоупотребяват със сладките храни, тестените изделия и алкохола.
Редица проучвания безспорно са доказали, че злоупотребата с наситени мазнини и с трансмазнини повишава риска от дислипидемии. Наситените мазнини са с твърда консистенция на стайна температура. Основно ги внасяме в организма си с животински продукти - месо, колбаси, пълномаслени млечни продукти (сметана, краве масло, сирена и кашкавали) и така широко използваното напоследък палмово масло, което може да открием в почти всеки индустриално произведен сладък или тестен продукт. Палмовото масло е много атерогенно и повишава така наречения “лош” холестерол (LDL).
Трансмазнините се получават при преработката на растителни масла, за да се втвърдят и да се получи маргарин. Трансмазнините също са много използвани в хранителната индустрия и имат изключително неблагоприятен ефект върху серумните липиди. От една страна, предизвикват покачване на „лошия“ холестерол (LDL), който повишава риска от атеросклероза, а от друга страна, понишават нивата на така наречения “добър” холестерол (HDL), който предпазва от увреждане артериите. Така трансмазнините имат двойно неблагоприятен ефект върху здравето на нашите кръвоносни съдове и на сърцето ни.
Доц. д-р Дарина Найденова
- Какви са основните насоки за правилно хранене при тези пациенти?
- Диетичното хранене при хиперхолестеролемия и при хипертриглицеридемия е насочено към промяна на рисковите навици. Първо, да се промени изборът на мазнини. Желателно е да се избягват или поне да се ограничат до минимум наситените мазнини и трансмазнините. Това става, като се намали употребата на тлъсто месо и като се ограничат и дори изключат от менюто колбасите. В тях има значителни количества животинска мазнина, а в готовите сладкарски и тестени изделия е вложен маргарин. Добре е също да се внимава с кравето масло, сметаната и пълномаслените кашавали и сирена.
- Какви мазнини да използват?
- Най-добре е да се добавя зехтин на салатите и на ястията, които не са термично обработени. Зехтинът съдържа мононенаситена мастна киселина - олеинова киселина. Тя има потенциала да намалява “лошия” холестерол и влияе уникално добре на липидния профил. Ето защо хората с проблеми с холестерола и с липидите трябва да овкусяват салатите си със зехтин, а не с майонеза или млечен сос.
Много е важно също да се използват храни, богати на ненаситени мастни киселини и масла, които са течни при стайна температура - зехтин, нерафинирано олио (шарлан), ленено масло, орехово масло и други растителни масла.
Злоупотребата с прости въглехидрати - сладкишите, тестените храни и газираните напитки, също може да доведе до повишаване на нивата на “лошия” холестерол, общия холестерол и триглицеридите. Много хора имат изолирано повишаване само на триглицеридите и причината често е злоупотребата с въглехидратни храни - особено сладкиши и тестени изделия. Затова е добре тези храни да се ограничат. Вместо тях биха могли да използват други въглехидратни храни, в по-натурален вид: пълнозърнест хляб, бобови храни, ядки, пресни плодове, зеленчуци. Те имат потенциала да намаляват нивата на общия холестерол.
При проблем с холестерола и триглицеридите трябва да се консумират влакнини (растителни фибри или баластни вещества) редовно и в достатъчно количество. Най-важни за регулиране на серумните липиди са пектинът и бета-глюканите. Пектинът си набавяме чрез плодовете, а бета-глюканите се съдържат в овесените ядки. При редовна консумация тези влакнини подпомагат редукцията на общия и “лошия” холестерол.
- Рибата полезна ли е за тези пациенти?
- Горещо препоръчвам прием на риба. Доказано е, че омега-3 мастните киселини, на които е богата рибата, могат съществено да намалят триглицеридите. Ако имаме високи стойности само на триглицеридите, добавките с омега-3 може да се използват за понижаването им. А за намаляване на лошия холестерол може да ни е от помощ хранителна добавка с лецитин.
Лецитин се съдържа и в много храни, които за съжаление българинът все по-рядко консумира - бобовите култури и овесените ядки
Те би трябвало да се включват редовно при хиперхолестеролемия. Като цяло бобовите храни, ядките, гъбите, зеленчуците, нерафинираните хранителни масла (студенопресовани зехтин, шарлан и др.) са много полезни при този проблем, тъй като всички те са източник на фитостероли - растителният аналог на холестерола в животинските храни. Когато се яде храна, богата на холестерол (вратна свинска пържола), и заедно с това се приеме храна, богата на фитостероли (бобена салата, задушени гъби или зелева салата), тогава в по-малка степен ще се усвоява холестеролът от пържолата. Защото фитостеролите и холестеролите се борят за едни и същи рецептори при усвояването им в червата. При едновременен прием на фитостерол и холестерол се потиска усвояването на холестерола. Ето защо може да си позволяваме от време на време някоя любима животинска храна, макар по-мазна и богата на холестерол, но да я съчетаваме с бобова култура или с гъби, или с малко ядки, или със зеленчукова салата. Тези храни трябва да присъстват редовно в менюто на човек с високи стойности на холестерола и триглицеридите.
- Каква да е физическата ни активност, когато имаме проблеми с холестерола и триглицеридите?
- Редовното движение, не задължително спорт, може да подобри нивата на холестерола и триглицеридите. Става въпрос за умерена физическа активност. При възрастен човек тя трябва да е не по-малко от един час на ден, като степента на натоварване зависи от тренираността. Ако човек е много обездвижен, оптимална и безопасна физическа активност за него е едночасова разходка с темпо, което той може да поддържа. Темпото е нормално, ако не се задъхва и не предизвиква сърцебиене. Може да се разхожда и два пъти на ден по половин час. Ако човекът е свикнал с по-висока физическа активност, може да се натовари без риск с по-интензивна тренировка или с физическа работа. Профилактиката при възрастните е движение един час на ден. При децата движението трябва да бъде много повече.
Мара КАЛЧЕВА
