Лятото е време за семейството, почивката, вилата, дома и ремонтите. Или може би това е клише? Е, или не е, аз реших да почистя и освежа дома, защото той е мястото, в което се чувствам добре, пространството, в което обичам, работя, почивам и случвам живота си.
Лесно и приятно ще стане, мислех си, защото живеех с представата, че поне веднъж годишно изхвърлям или подарявам вещите, дрехите и уредите, които не ползвам; мислех си и че отдавна пазарувам разумно и не купувам ненужни вещи, водена от неосъзнати потребности. Но се оказа, че съм се позатлачила.
Разбрах го, когато видях това, което бях отделила настрана, защото се колебаех дали да го оставя, или да го изхвърля. Оказа се, че неусетно съм напълнила една стая с безценни спомени и дрънкулки, за които не мога да взема решение.
Не стига това, ами се сблъсках със съпротивата към изхвърляне и на членовете на семейството си.
Как да се разделим с онова, което очевидно не използваме? Как да открием причината, поради, която го пазим и съхраняваме?
Как да решим задачата с полза за всички? Как да говорим и постъпваме така, че да не нараним чувствата на другите и да уважим ценното за тях? Как да договорим да приемат нашите неизползвани вещи и как да приемем техните?
Хм... интересни преживявания у дома...
Имат ли отговори въпросите?
Както се досещате, темата за разчистването на дома от стари вещи, дрехи и спомени провокира няколко дълбоки и болезнени теми, през които човек може да се свърже със стари непреработени преживявания, да потъне в болка, да загуби спокойствие от липса на сигурност, да се свие от страх да не сгреши или да застане нащрек, за да не бъде наранен отново, да се почувства объркан или загубен и да се откаже от действие.
Това са темите за:
• раздялата
• смъртта
• прехода
• новото
• развитието
• невъзможността да се върнем назад
• невъзможността да променим станалото
• страх от неизвестното, предстоящото, новото.
Преди да изложа разсъжденията си, искам да кажа нещо, което според мен е важно. Когато решите да предприемете почистване на дома, натиснете пауза - освободете времето си, не насрочвайте други ангажименти, насочете мислите си в разчистването, фокусирайте се.
Да, в живота ви има още много други важни дейности, които се нуждаят от вашето присъствие, енергия и мисъл. Но... забавете ход. Спрете.
Осъзнаването ни води към яснота и облекчение
Сигурна съм, че можете да го организирате. Сигурна съм и че другите области от живота ви няма да пострадат от това ваше действие - напротив, дори след време ще забележите, че имат подобрение.
Концентрирайте се в предстоящото почистване на дома.
Защо?
За да се свържете със себе си, за да разпознаете преживяванията си, за да откриете мотивите и причините, поради които задържате нещо, което вече си е отишло или е загубило функцията си.
Може би ще откриете, че това, което пазите, не е само онова, което е, а има и някаква друга стойност и/или носи и друга информация, която сега не присъства активно в дните ви.
Когато натиснете паузата, ще чуете и ще си припомните кое е важно за вас и близките ви.
Ще илюстрирам с пример. Не искате да изхвърлите разклатената маса, която е почти петдесетгодишна и върху нея не може да сложите дори чашата си с кафе, защото масата пада под тежестта на чашата. Масата е подарена на сватбата ви и е спомен за младостта, любовта и надеждите ви - разбираемо е, че не искате да я изпратите безвъзвратно за рециклиране.
Не искате да се разделите с тетрадките по химия от гимназията, не защото имате интерес към химията, а понеже учителят е бил единственият, който е проявявал уважение и добро отношение към вас.
Пазите лекциите от университета, защото са единственото доказателство, че сте завършили висше образование. А старите дрехи? Можи бе те съхраняват спомена за стегнатото ви стройно тяло, което отдавна не сте виждали в огледалото.
Запазените шкафчета от миналия век? О, те показват вашата практичност - защо да изхвърляте нещо, в което още има живот? Вместо да инвестирате пари в нови мебели, може да отидете на екскурзия, нали!
Но... сега на екскурзия ли сте или стоите у дома, нещо тежи на душата ви, блокира мислите ви, пречи ви да стигнете до желаното, дърпа ви назад, огъва ви с тежестта на товара си, кара ви да четете тази статия и ви нашепва да се освободите от старото и непотребното?
Личният ми опит ме е довел до няколко прозрения, които едва ли ще са валидни за вас, но ми се иска да ги споделя (надявам се да не ги усетите като натрапване на мнение).
Мисля, че стените, мебелите, вещите, дрехите попиват енергията на мислите, дилемите, решенията, изборите и емоциите ни, и идва момент, в който не можем повече да живеем в тази енергия - пространството става твърде наситено с нея и идва време за ревизия, вглеждане, пренареждане, почистване, изхвърляне, ремонт, промяна, въздух, свежест, нова енергия, ново начало.
Поглед в дълбочина
Коя е причината да трупаме? Страх от неизвестното? Страх от обедняване? Страх от прехода от една място (състояние) на друго? Или пък го правим, за да помним кое е ценно за нас, за да го развием в подходящ момент? Трудно ни е да се разделяме?
Трудно ни е да приемем края на нещо (връзка, период, етап от живота)? Използваме вещите като памет и доказателство, че нещо се е случило? Държим вещите, защото не сме успели да задържим човека? Застинали сме в отминал етап от живота си?
Животът е движение, развитие, динамика. Промяната е норма. Тя е основна характеристика на съществуването ни. Тогава защо се страхуваме? Какво ни спира?
Основният ни страх винаги е свързан с това дали ще бъдат задоволени базовите ни, физиологични потребности от храна, вода, сън, здраве.
След това идва страхът дали ще са задоволени потребностите ни от подслон, безопасност и финансова обезпеченост. Следва нуждата от принадлежност към семейството и общността. Не на последно място е потребността от признание, престиж, уважение. Тя е тясно свързана със себеосъществяването и реализацията.
В контекста на темата за освобождаването и изхвърлянето ми се иска да кажа, че наранената, страдаща и изплашена част от нас иска да задържи старото и постигнатото, а здравата и силна наша част ни кара да рискуваме, да правим нови опити, да се стремим към бъдещето и да приемаме предизвикателствата на развитието. Когато ни е трудно да се освободим от старото, тези две наши части са в конфликт.
Дилемата в ума и сърцето ни е между тях. За да се справим със сблъсъка им, е нужно да успокоим наранената си част, че идващото не ни застрашава и не носи непосилен (или смъртоносен) удар, а новост, чиито промяна и развитие са освобождаващи.
От нас зависи да преодолеем ограниченията и пречките
В живота си не живеем сами (и слава Богу!), споделяме дните и пространството си с хора, които обичаме и на които държим. И те, както и ние, имат своите спомени, ценни вещи и “предмети с прикачени файлове” (така наричам вещите с емоционална стойност). Как да бъдем толерантни и разбиращи, когато техните вещи също заемат значителна част от общия ни дом?
Досещате се, че когато задръстваме жилището с вещи, мебели, дрехи и предмети, които не използваме, другият ще се чувства комфортно да прави същото.
Някои теории казват, че когато единият партньор поиска да се освободи от своето ненужно, това може да вдъхнови и другият да го направи. Но това не е правило. Възможно е и обратното - да не поиска да се раздели със своето - било защото не е готов, било защото не споделя идеите за освобождаващата сила на разчистването.
Тогава?
Възможностите са няколко:
• разговор с изброяване на логични аргументи и практични решения;
• топло, разбиращо съчувствие и живот със старите вещи;
• хроничен конфликт, язвителни забележки, ежедневни саркастични подмятания;
• открит разговор със споделяне през нуждите;
• вглеждане в метафората на старите вещи - какво символизират те: нещо, което стои между мен и партньора ми; нещо, което отнема от пространството на дома и живота ми; нещо, което се залъгвам, че ще направя; нещо, което си мисля, че имам.
Борянка БОРИСОВА, психолог, системен фамилен и брачен консултант
