Често хората ме питат какъв е смисълът да работят с психолог, за да изследват себе си, да сменят гледната си точка, да разбират какви са мотивите, които ги движат, когато извършват нещо.
Чудят се какъв е смисълът да си дават сметка как се държат и как постъпват в различни важни за тях ситуации. Питат ме защо да отделят от ценното си време, за да обръщат поглед към болката и трудностите си?
Каква е ползата да работят със себе си, за да се разбират, когато хората, с които общуват, не споделят подобна нагласа и не ги разбират.
Питат ме какъв е смисълът да преминават през терапевтичния процес, който на моменти е труден и болезнен, като могат да се забавляват, почиват, пътуват или творят...
Със следващите редове ще се опитам да отговоря.
Преди да сме започнали да работим със себе си, живеем живота си, водени от правила, ценности и вярвания, дошли от семейството, в които сме израснали; вярванията, които сме научили от средата и значимите други хора; собствените разсъждения и изводи за взаимоотношенията, живота и света.
Преди да сме работили със себе си, участваме във взаимоотношенията и планираме живота си през болките, които сме преживели, през загубите, несполуките, травмите или трудностите.
Когато започнем да работим със себе си, осветляваме, виждаме и разбираме коя част от нас реагира в трудна ситуация; чий е гласът, който чуваме и на когото се подчиняваме; от каква болка искаме да се предпазим; на кого искаме да се харесаме; кой е страхът, който се активира във важна ситуация или взаимоотношения.
Вследствие на работата със себе си можем да открием какво и поради каква причина правим и да си кажем: “Ей, я чакай! Тук ситуацията може да е друга, а не такава, каквато си мисля. Я да видя дали става въпрос за това, за което си мисля, или за нещо съвсем друго!” .
Мързелът ни пречи да пораснем и да изживеем живота си
Когато си кажем така, нашето поведение и реакция стават съвсем други. Вглеждаме се, сменяме гледни точки, изследваме, наблюдаваме себе си и мотивите, които ни движат.
Промяната в нас настъпва от себерефлексията. Това е умение, което постепенно развиваме в нашата лична работа с психолога или терапевта в консултативния или терапевтичния процес. Себерефлексията е говоренето за чувствата, преживяванията, мислите, поведението, мотивите.
Изцеляващият ефект на болката
Когато човек премине през болката, той се свързва със силата си, открива ресурсите си за справяне; възможно е да преформулира целите си, да смени нагласата, да открие нов или различен смисъл в живота си. И не само това - когато човек премине през болката, той излиза от нея, оставя я в миналото изстрадана и изживяна.
Ползата от терапевтичната работа можем да изразим с разговорния израз “Нищо лично!”. Какво имам предвид? Това, че колкото повече свои части, вярвания, нагласи, мотиви опознаваме и осъзнаваме, толкова по-малко се въвличаме в заплетени ситуации, конфликти, спорове и обиди, защото вече не реагираме през личната си болка, трудност, нагласа, а според актуалната ситуация.
Вече не реагираме лично, тоест през болката. И поради това по-лесно преминаваме през предстоящите трудности, защото вече не използваме диалога и взаимоотношенията с другите, за да “обслужваме” неразрешените си вътрешни конфликти.
Отношенията ни с другите стават по-лесни и ясни. Отношението ни със себе си - също.
Хрумва ми този пример - мъж, 46- годишен, семеен, работи като консултант, в свободното си време рисува, работи в лична терапия заради паралелните си връзки. Когато изследва причината за изневярата, той открива, че дълбокият мотив, който го движи, е желанието му за лично време и пространство, независимост и свобода.
Вярването, което той има за семейството, е, че то не само ограничава личното време и пространство, независимост и свобода, ами напълно ги отнема. Според вярването, което има, щом е създал семейство, той завинаги се е отказал от лично време и пространство, независимост и свобода; рисуването вече е затворена страница в живота му.
Досещате се, че творецът в него се бунтува и не иска да живее с мисълта, че никога повече няма да може да рисува. Затова мъжът търси паралелна връзка, за да се спаси от оковите на брака, за да не бъде обвързан напълно в него. Този мъж не прикрива следите си, прави така, че съпругата му да се досети, че има връзка, а жената от паралелната връзка да разбере, че е семеен.
По този начин създава условия да разруши и двете връзки, и да се оттегли от тях в ателието при платната и боите. Какво мотивира този мъж да работи със себе си и да прекрати дългогодишното си поведение? Страданието. Неговото, на съпругата му, на децата и на последната жена, с която имаше паралелна връзка.
Беше разбрал, че “рисува” на прекалено висока цена - и за себе си, и за другите. Беше разбрал, че носи страдание и на себе си, и на другите. Беше открил, че е разрушил нещо много важно в общуването с най-значимите за него - доверието.
Съпругата и децата му не виждаха в него човек, на когото могат да разчитат, от когото да получат подкрепа и сигурност. Когато работеше със себе си, разбра, че не използва творческата си енергия, за да открие начин да намери време и пространство, в което да съчетае семейството и рисуването си.
Отстоявайте себе си, за да ви ценят другите
Следващото му откритие, че освен доверието, губеше и уважението на семейството си и на самия себе си, беше разтърсващо за него. Прозрението, че във взаимоотношенията не създава, а руши, го накара да промени действията си.
След като откри, че рисуването, семейството и работата са
трите му основни приоритета
и иска да ги запази и развива, предприе следващата крачка. Говори със съпругата си, в разговора разбра, че жена му не споделя вярването, че семейството пречи на работата му в ателието; тя разбираше потребността му да рисува. Сподели му, че проверките, които е правила внезапно в ателието, са били заради усещането за връзка с друга жена, а не заради творческата му дейност.
Ето така, чрез осъзнаването на потребностите, вярванията, ценностите и приоритетите, чрез действието - говорене, поемане на ангажимент, изпълнение на договорката, този мъж успя да запази важното за него и да се освободи от връзките, които го натоварваха.
Нещо повече, осъзна, че може да се любува на красотата и мъдростта на жените, които среща, не като техен любовник, а като събеседник.
Осъзнаването ни води към яснота и облекчение. То ни помага да насочим усилията си към дейности, с които удовлетворяваме потребностите си и сътворяваме живота си такъв, какъвто искаме да го живеем.
Ползите от работата със себе си са видими в дългосрочен план, в началото е трудно, болезнено и няма видима промяна. Колкото повече напредваме в процеса, толкова повече се освобождаваме от оковите и отваряме пространство за възможностите.
А защо осъзнаването носи физическо здраве? Защото не складираме в тялото непреработени емоции, вярвания, представи и ограничения.
Борянка Борисова - психолог, системен фамилен и брачен консултант
