Всеки от нас има трудност да говори по тема, която е важна за него. Ще илюстрирам какво имам предвид с няколко примера.
Представете си, че излизате с интересен за вас мъж, но въпреки, че в разговора сте имали възможност да го питате за нещо, което ви интересува по отношение на вашите взаимоотношения, не го питате. След срещата се обаждате на най-добрия/-та си приятел/-ка и дълго разисквате какво ли е имал предвид вашият любим, като ви е казал еди-какво си.
Друг пример - искате да говорите с роднина за това как ще се грижите за общ имот, но не подхващате темата директно, а му разказвате как един ваш приятел е в такава ситуация. После ядосано казвате на някой друг, че вашият роднина не иска да обсъжда темата.
Да продължим нататък. От няколко години искате увеличение на заплатата. На мястото, където работите има регламент, че в определено време може да се срещнете с работодателя си и да го направите. Дошло е това време, записвате час за среща с ръководителя си. Отивате на срещата и говорите за нещо съвсем друго (подобряване на организацията на работата или взаимоотношенията) и намеквате, че животът е поскъпнал. Нищо повече.
Друга житейска ситуация. Говорите с Пенка и й казвате, че тя казала на Ленка какво казала Генка, но не уточнявате, че сте се почувствала предадена, след като сте разбрала, че те обсъждат ваша трудност, за която сте споделили само на Пенка.
Отивате на уикенд с шест семейства и без никой да ви кара, вие поемате тихомълком приготвянето на храната. Докато другите се забавляват, вие изнемогвате в кухнята. Когато услужливо им поднасяте четири салати, казвате че ще се позабавите с останалите три, защото ви трябва време да ги приготвите.
Отивате на почивка с партньора си. Вие обичате пасивната почивка - плаж, море, книга, а партньорът ви активната - разходки, дискотеки, шумни компании, излети, игри. Докато той организира ваканцията ви, вие не споменавате нищо, но по време на маратонските ви преходи непрекъснато му разказвате за книгата, която сте си купили и още не сте прочели.
Той ви дава съвети как да я прочетете, а вие му се ядосвате, замлъквате и не искате да танцувате, когато ви заведе на танци. А после му се разсърдвате и затова, че не забелязва, че сте му сърдита.
Питам се как ли отговаряте на майка си, когато сте й на гости със сестра си, която е сложила жълтите чинии при сините на мястото на чашите, и майка ви ви пита: ”Дъще, къде са ми жълтите чинии?”. Ако хуквате да пренареждате, а не насочите въпроса и към сестра ви, тогава следващите редове може да са ви от полза.
Какво ни се случа всъщност?
Тази комуникация народът е описал с поговорките: “Казвам ти дъще, сещай се снахо!”, “Бий самара, да се сети магарето!”, “Къде ли го чукаш, къде ли се пука!”.
Моделът в тази комуникация е следният: човекът А иска да каже нещо на човека Б, но А не го казва директно на Б, а използва “заобиколен маршрут” - казва го на някой друг, прави намеци, държи се изключително мило и толерантно с Б, държи се изискващо към В (някой друг) и на него предявява претенциите, които има към Б.
Защо не “работи” тази комуникация?
Защото Б не чува, а следователно не приема посланието на А, съответно не го разбира, не се досеща какво е искал да каже А и не променя поведението и отношението си към А.
Какво да правим, когато се колебаем
Това, което липсва в тази комуникация, е директното предаване на съобщението от А към Б. Другото, което липсва в комуникацията, е, че А не казва на Б на какво държи, какво иска, какво не е добре за него и какво Б трябва да спре да прави, когато общува с А.
Как може да се справите?
Първо да помислите какво наистина искате да кажете на Б и какво е неприемливо за вас във взаимоотношенията ви. И после наистина да го направите, тоест - да го кажете.
Ще използвам горните примери за илюстрация на промененото езиково съобщение.
Да попитате интересния за вас мъж какви са намеренията му спрямо вас и как смята да се развиват отношенията ви.
В ситуацията с имота може би искате да попитате роднината си какво е неговото виждане за общото ви стопанисване и на свой ред да го информирате за своето. После да обсъдите как да се споразумеете с полза за двамата.
Да кажете на мъжа си, че предпочитате пасивна почивка и не се чувствате добре, като препускате по разходки и различни увеселения, че искате да прекарате времето си в тишина с него и не ви се слушат вицовете на Пешо. Да обмислите кой какъв компромис може да направи. Да обсъдите дори варианта да прекарате отпуска си поотделно, за да удовлетвори всеки по своя начин нуждите си.
Преди да отидете на срещата с ръководителя си за увеличение на възнаграждението, да помислите с колко очаквате да повиши заплащането ви и защо смятате, че го заслужавате.
Поработете предварително върху аргументите си - например работите отговорно, не допускате грешки, продуктивен сте, имате идеи за развитието и подобряването качеството на работа. Инвестирате от времето си, за да се информирате за нови технологии, свързани с бранша и т.н. По време на срещата ги кажете.
На Пенка може да кажете, че искате това, което споделяте с нея, да остане само между вас.
Как да приема, че не съм пръв и избран?
Щом ви е приятно да приготвяте храната за шест семейства, попитате кой друг от компанията би се включил в това и взаимно се договорете как да го направите.
На майка си може да отговорите, че не сте объркали подреждането на чиниите и да я помолите да каже на сестра ви да се съобрази с установената в дома й подредба.
Когато ни е трудно да кажем нещо на някого, най-лесната част в процеса е да преработим езиковото си съобщение (това, което искаме да кажем на другия). По-трудно е друго - да разберем какво ни движи, когато постъпваме така, да разберем, да си дадем сметка, да осъзнаем каква е причината за поведението ни.
Какви може да са причините? Възможно е да се чувстваме слаби, безсилни, не можещи да се справим и затова да се представяме като сътрудничеща, разбираща, подкрепяща, тактична, деликатна, неконфликтна, търпелива, спокойна и разбираща личност. Освен, че крием безсилието си и страха си, че няма да се справим, прикриваме и дълго трупания гняв, агресия, омраза, ненавист, враждебност, мнителност и срам.
Възможно е да искаме да бъдем приети, ценни и значими. Възможно е да искаме да бъдем незаменими за другия. Възможно е да ни е приятно да си мислим, че той/те няма да могат да се справят без нас.
Възможно е да ни е много трудно да заявяваме и отстояваме себе си, да поставяме границите си, да казваме “Не!” на другите. Възможно е да ни е страх, че ще бъдем отхвърлени.
Ако е така, ще трябва да поработим с темата за собствената си значимост
Зная, че е трудно, но ако все отбягваме “тази работа” със себе си, дълго ще се оплакваме, че ни използват и не ни зачитат.
Сигурно водена от желанието да ви вдъхновя за тази нелека работа, ще завърша статията така.
Представете си, че най-добрият ви приятел от години наблюдава вашето поведение и когато за пореден път сте му отнели три часа от времето, за да се оплаквате от подобна ситуация, той се оттегля. Усещате, че при следващите ви срещи и разговори е различен.
Защо? Какво ли може да се е случило? Той е загубил уважението си към вас. Вече вижда във вас само човек, на когото му е по-лесно да се оплаква, да позволява да бъде употребен, вижда, че не може да превъзмогнете страха си да не бъдете отхвърлен и затова предпочитате подчиненото поведение и не смеете да рискувате със себеотстояващо.
“Но на мен наистина ми е много трудно!” - ще кажете. Да, сигурна съм, че е така. Страданието ви е силно! Но наистина ли искате другите да продължават да не зачитат достойнството, интересите, времето и личността ви?
Наистина ли искате просто да присъствате в отношенията си с хората като мекушав и неможещ да се заяви човек? Наистина ли искате да изглеждате неуравновесен, раздразнителен, слаб? Наистина ли искате другите да ви виждат като човек без мнение, позиция и граници?
Или искате да се съобразяват с личността, предпочитанията и времето ви? Да ви уважават, защото думата ви на две не става. Защото държите на това, което сте и се цените.
Лека работа!
Борянка БОРИСОВА - психолог, системен фамилен и брачен консултант
