Терминът “прозопалгия” (лицева болка) обхваща невралгия на троичния нерв, езикогълтачния нерв и горния гръклянен нерв. Един от тях е разклонение на т.нар. блуждаещ нерв.
Към най-честите варианти на проява на болестта се отнасят:
1. Невралгия на троичния нерв. Проявява се със силни болки в областта на челюстта заради притискане на влакната на троичния нерв от съдовете с патологични изменения. Отключва се при преохлаждане, говорене и прием на храна. Може да се появят и паралелни симптоми – запушване на носа, зачервяване на лицето, сълзене. Болката, която описват страдащите, е много интензивна, която се усеща дори само от подухване на студен вятър. Пристъпите могат да се повтарят по няколко пъти на ден. Заболяването протича с рецидиви и периоди на ремисия.
2. Невралгия на езикогълтачния нерв. Причина за такъв проблем могат да са тумори и остеофити на т.нар. яремен отвор, а също и белези по коренчето на нерва и аневризми. Патологията се проявява с конвулсивна и стрелкаща болка в областта на корена на езика, сливиците и небцето. Възможни са и ритъмни нарушения на сърцето и дори загуба на съзнание.
3. Невралгия на горния гръклянен нерв. Пристъпите на болки тук са от едната страна в областта на гръкляна. Паралелно с това може да възникне силна кашлица и предприпадъчно състояние.
4. Постхерпетична невралгия. Реакцията се проявява две седмици или месец след прекарана херпесна инфекция. На местата на обривите се отбелязва нечувствителност или се появяват участъци по кожата с прояви на хиперстезия (повишена чувствителност на твърдата зъбна тъкан), както и хиперпатия (нарушение на чувствителността).
5. Болкови мускулно-фасциални дисфункции - нарушения в мускулите, които се развиват заради претоварване. Проявяват се с болки.
6. Лицеви психалгии – развиват се при негативно хронично емоционално въздействие.
За отстраняване на проблемите е задължително да се установи причината за болката. За поставяне на диагнозата може да са необходими не само анамнеза и преглед от специалист, а също така и комплекс от високотехнологични изследвания, като: магнитно-резонансна томография на главния мозък и шийния отдел на гръбначния стълб; ЕЕГ; компютърна томогрфия на главния мозък. Пациентите с такава диагноза трябва да се прегледат и консултират и при оториноларинголог, очен лекар, неврохирург и стоматолог.
Терапията при такава патология може да е както консервативна, така и хирургична. В първия случай става дума за прием на медикаменти, които се назначават от лекаря в зависимост от причината за болката. Например, антиепилептични препарати. Дозата се подбира индивидуално, а след купиране на острите прояви, тя се понижава до поддържаща. И пак под контрола на лекар.
Яна БОЯДЖИЕВА
