“Не всяко дете, което носи тежка чанта, се изкривява. Това е много важен момент, който дори лекари не разбират, камо ли родители. Има дечица, които още от бебета са с отклонения от нормалното развитие - с плоскостъпие, с тазови дисторзии, със сколиози, с блокажи на високите шийни прешлени. Така че, когато детенцето има нещо в зародиш и не е разпознато, една тежка чанта може да свърши, както се казва, “мръсната работа”. Например най-типичните девиации на гръбначния стълб – сколиозите, често се формират в ранна възраст и предизвикват феномена на изкуствено скъсения долен крайник, а това от своя страна, предизвиква компенсаторни тазови дисторзии. Вследствие на неправилното резпределение на тежестта на тялото двете тазови кости може да се ротират по отношение на централно разположения сакрум.
И всичко това - диспозицията на гръбначните и тазовите костни елементи, може да се породи вследствие една прекомерно тежка раница, неправилно поставена на гръбчето на дете. След като тазовите кости се сублуксират, се появява феноменът на изкуствено скъсения долен крайник, а компенсаторната сколиоза от своя страна може да доведе до промени в симетрията на гръдния кош и функционални блокажи в ставите на главата.
Много деца имат проблеми със своя успех в училище, защото страдат от подобен блокаж в така наречените атланто-окципитални стави. Говорим за връзката на черепа с първи шиен прешлен. Тези стави могат да се провокират и от възпаления в гърлото, като тонзилита например. Едно изследване доказа, че деца, които са страдали редовно от възпаление на сливиците и са били с установена функционална дисфункция на ставите на главата, са страдали от дефицит на внимание, раздразнителност и лош сън.
При тях след успешно манипулативно отстраняване на тези блокажи общата им неадекватност изчезвала и успехът им се вдигал. Същият феномен наблюдаваме и при изкривяванията на гръбначния стълб. Но има елементарен начин да се види дали децата имат такива проблеми още в най-ранната им възраст. Дечицата се слагат по корем на леглото, крачетата са на една педя извън него, а родителите хващат двете петички и ги сравняват. И веднага виждат, че едната пета е по-дълга. Т.е. едното краче е по-дълго от другото. Това е първата позиция.
След това краката се сгъват на 90 градуса и отново се сравнява взаимното разположение на петите. Ако съответният крак отново е по-дълъг, говорим за паравертебрално мускулно скъсяване на съответната телесна половина. Ако обаче крачето е по-късо от другото, говори вече за диспозиция на двете тазови кости. Ние го виждаме на мига и го лекуваме изключително успешно. И ако хората знаят само да си погледнат децата, да видят рамената дали са симетрични, да видят таза им дали не е изкривен, да погледнат гърба им за това как протича гръбначната колона, те могат половината от нещата да ги решат още вкъщи”.
