Проф. д-р Aнгел Бакърджиев д.м. е специалист по орална и лицево-челюстна хирургия във Факултета по дентална медицина - Пловдив. Завършил е Стоматологичния факултет в София. Защитил е три специалности: “Орална хирургия”, “Лицево-челюстна хирургия” и “Обща стоматология”.
Вече стартира Националната информационна кампания “Има смисъл да знаеш повече” (в. “Доктор” писа за това в бр. 45). Повод за инициативата е фактът, че по данни от епидемиологичните регистри злокачествените тумори на главата и шията са 5% от всички видове рак, заемат 6-о място по разпространение в Европа, честотата им е почти наполовина от тази на рака на белия дроб, но близо два пъти по-голяма от тази на рака на маточната шийка. Промяната в сексуалното поведение на хората през последното десетилетие извежда на преден план и една нова опасност - инфекцията с някои подтипове на папилома вируса в устната кухина и гърлото. Големият проблем у нас е, че тези болни достигат късно до точните специалисти. Най-честите локализации на злокачествения процес са устната кухина - лигавица и езика, фаринкса и ларинкса, следвани от околоносните кухини и устните. Добрата новина е, че в Пловдив от тази година се прилага за първи път в Югоизточна Европа нова методика за ранна диагностика на рака на устната кухина от екипа на проф. д-р Ангел Бакърджиев. Какво представлява тази методика и ще помогне ли тя за ранното диагностициране на това смъртоносно заболяване? Какво трябва да знаем за рака на устната кухина? По тези въпроси разговаряме днес с проф. Бакърджиев.
- Проф. Бакърджиев, статистиката гласи, че ракът на устната кухина се среща 6 пъти по-често от рака на шийката на матката, но за него не се говори толкова често, не се прави и профилактика. Наистина ли са такива фактите?
- Това са данни на американската асоциация, не са наши, защото в България няма такъв вид отчетност. По света всеки час умира човек от този вид рак, а много от тези, които оцеляват, са принудени да се справят с дълго, болезнено и често обезобразяващо лечение. Имат промени в говора, дъвченето, преглъщането, лицевата естетика, което се отразява на социалния живот и на самочувствието им. Ракът на устната кухина е един от малкото видове, чийто процент на оцеляване не се е подобрил през последните 50 години. Това се дължи главно на факта, че през това време не са се променили начините за откриване и наблюдение на това заболяване. Пациентите с това заболяване са трикратно повече от тези с рак на шийката на матката. Смъртността е два пъти по-висока от тази при рак на шийката на матката. Жените всяка година си правят изследвания за профилактика за гинекологичното заболяване, а на устната кухина, която е лесно наблюдаема с възможен личен и професионален контрол, не се извършват наблюдения за евентуално развитие на рак.
- От тази година вие прилагате за първи път в Югоизточна Европа нова методика за диагностика на рак на устната кухина. Бихте ли разказали нещо повече за този метод?
- Досега техниките за изследване на рака на устната кухина са били ограничени, а и няма насоченост към ранно откриване на заболяването. Установяването на тази болест в ранен етап е важен аспект в профилактиката и е ключът към оцеляването. Затова и сега сме много обнадеждени с въвеждането на новия метод за ранна диагностика на рака на устната кухина. Ние сме първата дентална клиника в България, която разработва методика за работа с иновативна технология, спомагаща да бъдат открити изменения в тъканите на устата, преди да бъдат забелязани с просто око и преди да са довели до оплаквания от страна на пациента.
- Какво представлява самото изследване?
- Изследването е безболезнено и се извършва с апаратура, излъчваща светлина със специфична дължина на вълната, която стимулира естествената флуоресценция на тъканите. Това спомага за откриването на различни устни лигавични нарушения, като:
- рак и предракови заболявания и дисплазии;
- папиломи, вирусни, гъбични и бактериални инфекции;
- възпаления от различни причини - лихен планус, лихеноидни реакции, алергия към амалгама и други вещества).
Включвайки тази нова технология, която получи награда за иновативност на Световната здравна организация, в своя диагностичен протокол, значително ще подобрим оценката за оралното здраве на пациентите и ще можем да установим в ранни етапи аномалии на устната лигавица, които могат да доведат до тежки, трудно лечими заболявания. По този начин ще можем да провеждаме близка и далечна профилактика на рака на устната кухина. Използвайки съвременни познания и богат професионален опит, базирайки се на възможностите на клиниката, с добавянето на тази най-съвременна технология за откриване на тъканни абнормалитети се надяваме да извоюваме сериозни позиции в борбата с рака на устната кухина.
- Колко хора се разболяват годишно от рак на устата?
- Проучванията показват, че ракът на устната кухина е шестият най-често срещан вид. Ежегодно се регистрират около 700 000 случаи в целия свят - около 900 в България. От тях 125 случаи са в Пловдивска област.
- Какви са рисковите фактори за отключване на заболяването?
- Рисковите фактори за това заболяване са тютюнопушене и употреба на тютюневи изделия;
честата или прекомерна употреба на алкохол;
злоупотреба с наркотични субстанции и психоактивни вещества като марихуана, кокаин, метамфетамини; пиърсинг; патогалванизъм; компрометирана имунна система; минала анамнеза за рак на други части на тялото. Тук се включва вредната производствена среда - металургия, химични производства, висока степен на запрашеност, работа на открито и в среда с радиоактивни източници, духачи при стъклопроизводство и др. Такива фактори могат да бъдат вредни навици като невротично гризане на лигавиците на устните и бузите, задържане на чужди тела в устната кухина; нелекувани зъбни заболявания; злоупотреба с пикантни храни. Последните нови изследвания потвърждават, че към рисковите фактори се добавя и човешкият папилома вирус - HPV 16-и щам. Затова пациентите е добре да знаят, че оралният секс не е безопасен - той е сред най-честите причинители на рак на устната кухина. Чрез фелациото се предава човешкият папилома вирус, който е придобил вече епидемични размери. Последните данни показват, че 25% от пациентите с новооткрит рак на устната кухина не се вписват в профила на тези с висок риск за това заболяване. Най-голямо е нарастването на нови пациенти, които са под 40-годишна възраст. Операциите от рак на устната кухина са едни от най-жестоките, защото се налага да се премахва езикът, небцето, част от горната или долната челюст. Необходима е национална програма за скрининг на българите над 18 г. заради тенденцията за ранно започване на сексуален живот и употреба на цигари и алкохол.
- Какви са първите симптоми на заболяването?
- То започва безсимптомно и безболезнено или с незначителни оплаквания - например мравучкане в засегнатата област, поява на неравности на лигавицата и др.
- Какви са прогнозите за преживяемост при пациенти с рак на устната кухина?
- Открит в ранен етап, още докато е локализиран, процентът на петгодишната преживяемост при пациенти с това заболяване е около 83%-90%. За съжаление повечето случаи се откриват в по-късни етапи, когато вече се е разпространил в регионалните лимфни възли. Тогава процентът на преживяемост е около 42% или ракът е метастазирал в други органи, при които преживяемостта е едва 17%.
- Защо според вас нямаме програма за профилактика на рака на устната кухина, след като всички знаем, че тя излиза много по-евтино на Здравната каса, отколкото лечението? Да не говорим за това, че се спасяват животи по този начин...
- Ние затова информираме обществото, защото още нямаме такава практика. В интерес на истината и в световен мащаб има такъв проблем
изостава се с профилактиката
на рака на устната кухина. Единствените, които тръгнаха напред в това отношение от около 6-7 години, това са канадците и американците. И понеже следим тяхната медицинска литература, тръгваме сега по техния път.
- Казвате, че трябва да се провеждат контролни прегледи на 3, 6 и 12 месеца, според оценката на риска. Как се прави тази оценка?
- Контролните прегледи се назначават по наша преценка, според съмнителността на случая. В зависимост от това какво сме установили по време на изследването преценяваме доколко е опасна тази раничка или промяна на лигавицата на устата и съответно - в какъв период от време ще проконтролираме този процес. Искам да уточня също, че скринингът не е само с този апарат, който е иновация. Ние правим пълна характеристика. Всичко това се описва и влиза в нашия архив за съответния пациент, ако има някакъв проблем. Ако пациентът е клинично здрав, разбира се, не влиза в картотеката. Скрининговото изследване включва и наблюдение във времето, тъй като в повечето случаи имаме предтуморни заболявания, част от които могат да се превърнат в злокачествен тумор. Затова е проследяването, защото не знаем в кой етап от развитието си едно предтуморно заболяване може да се превърне в туморно, за да го хванем съвсем, съвсем в ранен етап. Разбира се, провеждаме и консервативно лечение.
- В какъв период е добре да се прави скрининг за тумори на устната кухина с профилактична цел при здрави пациенти?
- Стоматолозите казват, и са напълно прави, че трябва веднъж в годината да се правят профилактични прегледи. Особено това важи за хора, които работят във вредни среди, с радиоактивност, металургия, химическа промишленост и т.н.
- При скрининга открихте ли пациенти с рак на устната кухина?
- Само два случая, което е много добре.
Василка Говедарска - Ново село
След интервенцията не отстраниха лимфните възли на майка ми
Майка ми е на 75 г. и, както се казва, беше отписана от традиционната медицина. Преди няколко месеца беше оперирана с диагноза карцином на езика на устната кухина и гингива. Имаше и увеличени лимфни възли вляво на челюстта. Препоръчаха ни да се подложи на операция, за да може след нея да се проведе ефективна лъчетерапия. Степента на развитие на тумора беше оценена като Т4 Нх М0. По време на операцията обаче беше отстранен само туморът в устната кухина, а лимфните възли дори не бяха биопсирани. Така и не ми обясниха защо... След операцията те продължиха да се увеличават, като започна да се подува и този вдясно. Мнението на хирурга беше, че веднага след възстановяването трябва да се прави лъчетерапия. От направената 20 дни след операцията компютърна томография се оказа, че отново има мекотъканна формация в устната кухина, т.е. туморът е рецидивирал или не е бил отстранен напълно. Когато отидохме, уж за да започнем лъчетерапия, лекарят ме попита защо не са отстранени лимфните възли. За него това беше необяснимо и той изказа мнение, че в това състояние на майка ми няма да се получи желаният ефект от терапията, даже напротив - тя вероятно ще я понесе тежко, като престане да се храни и състоянието й ще се влоши.
Решението му беше преди да започне процедурите, да я представи на онкологична конференция, за да чуе мнението на колегите си хирурзи и лъчетерапевти. На тази конференция ми казаха, че за да се постигне успех, трябва да се направи много радикална операция - отстраняване на челюстта. Този вариант е много краен и едва ли си струва да се обсъжда особено. Проф. Хаджиева, която е признат авторитет в своята област, беше категорична, че в сегашното състояние не бива да се прави никаква лъчетерапия, тъй като тя само ще навреди. Процедурите най-вероятно ще влошат състоянието на мама, тя няма да се възстанови и по-бързо ще се стигне до края. Така ни отказаха лъчетерапия и ни оставиха просто да чакаме. Химиотерапия не ни е предлагана. Казаха ми, че при тази локализация на тумора тя не е ефективна. А може би и заради възрастта... В момента майка ми почти няма болки, кръвната й картина е добра, общото й състояние - също. Движи се и се храни, грижи се за домакинството. Разбира се, много е трудно да приемем това развитие на нещата и да я оставим без никакво лечение. Сега търсим възможности за нова операция, евентуално за отстраняване на лимфните възли, но нямаме време, всеки ден е от значение...
За съжаление майка ми е наясно със ситуацията, в известна степен е обезверена и не е много склонна да се подложи на нова операция, пък и ние не сме убедени, че това е верният път. Много усилия положихме със сестра ми майка ни да се възстанови в голяма степен физически. За съжаление обаче процесът продължава да се развива. Сега има две нови метастази - едната на бузата, а другата - на шията. Днес лекарите казаха, че туморът на бузата й вече е в разпад и с нищо не могат да помогнат... Вероятно там ще се образува рана, на по-късен етап ще ни дават болкоуспокояващи... Освен всичко това от десетина дни се отвори една малка дупчица на мястото, което най-трудно заздравя след операцията, и сега там има връзка с устната кухина... Лекарят е казал, че каузата ни е обречена! Чудя се какво да направим, за да й спестим мъките и болките?
Яна Добромирова от Пловдив
Две истории за страдание, което е могло да бъде избегнато
Здравейте, след прекаран инфаркт на баща ми му направиха троен байпас. Той не успя да се възстанови на 100% след тази интервенция физически. След преживяното психическо натоварване нещата се усложниха до днешното състояние. Появи му се едно топче под лявата половина на езика, с големината на по-голямо царевично зърно. С надеждата да е нещо незначително той не предприе нищо, като в началото дори го криеше от нас. След направен преглед и консултации със специалист УНГ, му бе направена частична резекция на езика.
Хистологичният резултат показа “добре диференциран (G1) спиноцелуларен карцином на езика T3N0M0”. Три месеца беше на лъчетерапия - направиха му 33 процедури. През април, след контролен преглед, откриха метастаза отляво на шията. На скенера няма данни за рецидив на мястото на резекцията. След 6 процедури химиотерапия в онкологичния диспансер от края на май до средата на октомври му направиха радикална шийна дисекция вляво и консервативна шийна дисекция отдясно, при които му отстраниха метастази в лимфните възли от “добре диференциран плоскоклетъчен карцином с кератинообразуване, с ангажиране на капсулата.”
След направени още 2 процедури на химиотерапия заключението на комисията е за рецидив на езика и пода на устната кухина, предимно вляво. Тъй като основните методи на лечение са изчерпани вече, татко беше насочен за палиативни грижи. Общото му състояние е сравнително добро след всичко прекарано дотук. Няма силни болки и не ползва болкоуспокояващи лекарства, които са предназначени за онкоболни и са му предписани от диспансера. Второ мнение на УНГ лекар е, че “щом има въздух” и химиотерапевтите считат, че може да се продължи с химиотерапия, то това е единствената терапия, с която можем да се целим право в десетката. Лекарят добави, че случаят на татко е сам по себе си вече чудо, щом е издържал на всичко това с неговите 50 вече килограма. Татко отказа категорично да се подлага на 9-и курс химиотерапия. Вече се надяваме само на чудо, но просто не мога да си позволя да бездействам. Все пак решихме да вземем още две мнения от специалисти химиотерапевти, преди да предприемем по-нататъшни стъпки. На всичко отгоре майка ми бе оперирана от рак на яйчника, който беше в начален стадий. След прекарани 6 курса химиотерапия поне нейните изследвания ми дават успокоение засега. Оставам с надеждата и вярата, че все пак не всичко е изчерпано... Щом не можем да дадем повече години на живота си, нека дадем повече живот на годините си!
Милена ВАСИЛЕВА
Проф. д-р Ангел Бакърджиев: Операциите от рак на устата са едни от най-жестоките!
Налага се да се премахват езикът, небцето, част от горната или долната челюст
